България и еврото: май остана само инфлацията

Заявка за началото на 2025 г.

Новата индикативна дата, която си постави правителството "Денков" за еврото, е 1 януари 2025 г. Дотогава обаче има още работа - извън техническата подготовка на разплащателни системи, банки и т.н. - трябва да се приеме Закон за еврото, както и да се промени този за БНБ. Всъщност проектът вече получи одобрение от ЕЦБ и на практика остава само да бъде гласуван от парламента. Правителството трябва да покаже и че финансите на страната са стабилни (разбирай бюджетите за тази и следващите години да са с дефицит по-малък от 3% от БВП) и т.н.

Според заместник-министъра на финансите Георги Клисурски в Бюджет 2024 г. се залагат буфери, така че и догодина да се постигне дефицит от 3% от БВП, който е изискване за приемане на еврото.

"Имаме стабилна фискална ситуация, успяваме да запазим дефицит от 3%. Ако няма значително ескалиране на конфликта в Близкия изток и инфлацията в страната продължи да пада и през пролетта, ние ще имаме един добър доклад", казва и премиерът Николай Денков (виж тук) .

Всъщност става въпрос за два документа - т. нар. доклади за конвергенцията, които Европейската комисия и ЕЦБ ще публикуват в средата на следващата година. Те се изготвят през две години и оценяват дали държавите членки изпълняват критериите за членство в еврозоната. Експертите ще гледат данни за дълг, дефицит, лихвени проценти и инфлация към април 2024 г. И ако първите три индикатора към момента не будят притеснение, то инфлацията се очертава като проблем. Формалният критерий предполага към април догодина инфлацията в България да е не повече от 1.5 пункта над средното за трите страни от ЕС, където тя е най-ниска. Изчислена по тази методология, към септември средногодишната инфлация в България е била почти 11%. Същият показател средно за еврозоната е 7.3%, двете държави с най-ниска инфлация - Испания и Люксембург, са дори с под 4.5% средногодишно изменение на ХИПЦ. Т.е. в следващите седем месеца потребителските цени тук трябва да паднат доста осезаемо.

Има ли вратичка

Още преди десетина дни Световната банка отбеляза, че има риск България да не успее да изпълни критерия за ценова стабилност. Според икономистите на институцията инфлацията в страната ще продължи да намалява, но ще остане висока през 2023 г., "излагайки на риск официалната цел за присъединяване към еврозоната за 2025 г.". Прогнозата им е средногодишно потребителски цени да се увеличат с 9.8% - доста над референтната стойност за еврото.

Този риск беше посочен и в последния икономически анализ на "Уникредит Булбанк". Според икономистите на банката решението на Русия да използва своите позиции във веригите за доставки на енергия и храни като оръжие срещу страните, подкрепящи Украйна, е довело до висока инфлация, а предизвиканите от това шокове действат асиметрично. Те са по-силни за страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), тъй като последните са по-близо разположени и следователно по-зависими от Русия в сравнение с тези от Западна Европа, където влиянието на Русия е по-малко и като резултат инфлационният натиск е по-нисък.

"На този фон няма особена логика да се сравнява страна от ЦИЕ, която е силно повлияна от действията на Русия, със страни от Западна Европа, които не са и които точно поради тази причина ще попаднат в групата от три страни, които ще формират референтната стойност за оценка на критерия за инфлацията", изтъкват още от "Уникредит".

В тази посока се изказа и зам-министър Клисурски - инфлацията в България е по-висока от средноевропейската заради различния състав на потребителската кошница, в която храните и горивата имат по-голяма тежест. "Като сравним всички страни от Източна Европа, членове на ЕС и на еврозоната, България всъщност има едно от най-ниските нива на инфлация", каза още Клисурски. Според него този буфер от 1.5 пункта (над трите страни с най-ниска инфлация) "е мислен за един свят, в който целта за инфлацията е била 2%. Сега, когато инфлацията е 6-8%, има някаква логика и този буфер да бъде малко по-широк. Мисля, че имаме разбирателство в Брюксел по този въпрос", казва Клисурски, намеквайки, че Европейската комисия може да направи изключение при оценката на България, както се случи с Хърватия преди година.

Тогава от изчисленията бяха извадени две от страните с най-ниска инфлация (Малта и Португалия), което позволи на Загреб на практика да заобиколи критерия. Това не е за пръв път - ЕЦБ по принцип приема, че може да има изключения, ако държавите с най-ниски темпове на инфлация "са статистически нетипични" поради натрупването на специфични за страната фактори. При България обаче поне стъпвайки на данните към момента изключението може да се наложи да е много по-видимо, което пък поставя въпроса доколко силно изкривяване на Маастрихтския критерий ще е политически приемливо.

Засега очакванията са потребителските цени да продължат да падат, като предвид високата база от миналата есен е възможно и това да става по-бързо отколкото в повечето други страни. Министерството на финансите например залага за средногодишна инфлация от 9% през 2023 г., като до декември годишният показател трябва да падне под 7%. Това всъщност се случи още към септември - статистиката отчете 6.4% хармонизиран индекс на потребителските цени. Този спад обаче до голяма степен е по линия на газ и твърди горива, докато поскъпването на петрола и съответно на горивата напоследък отново засилва ценовото напрежение, при храните също все още има инфлация. Правителството също не си помага - предстоящото увеличение на минималната работна заплата в страната с почти 20% от догодина също работи в посока повече потребление и продължаващ ръст на цените.

Така явно остава надеждата, че Брюксел и Франкфурт ще проявят разбиране и ще направят по-голямо изключение. Поне засега за разлика от блокадата за Шенген тук не се е появил нито един силен глас против, така че усещането, което българските власти оставят, е, че на политическия фронт нещата са изработени. Сега остава да видим от тях да покажат и някакво старание за реална подготовка на администрацията и населението за предстоящата голяма промяна.