Еврозоната е на ръба на рецесия след спад с 0.1% през третото тримесечие

Геополитическата нестабилност и високите лихви в близко бъдеще вероятно ще останат в тежест на икономиката

Слабата активност отразява последствията от продължителния период на висока инфлация в Европа, покачващите се лихви и ефектите от войната на Русия в Украйна

Васил Минков

Слабата активност отразява последствията от продължителния период на висока инфлация в Европа, покачващите се лихви и ефектите от войната на Русия в Украйна © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Отдавна прогнозираната рецесия в еврозоната с голяма вероятност вече е започнала. За периода от юли до септември икономиката на валутния блок се е свила с 0.1% спрямо предходните три месеца, показва експресна оценка на Евростат. Слабата активност отразява последствията от продължителния период на висока инфлация в Европа, покачващите се лихви и ефектите от войната на Русия в Украйна. Спадът е в рязък контраст с добрия резултат на САЩ, чиято икономика, макар да е изправена пред сходни предизвикателства, се оказа неочаквано устойчива и порасна с 4.9% за същия период.

През третото тримесечие брутният вътрешен продукт на Европейския съюз, който включва още 7 държави освен тези в еврозоната, минимално е нараснал с 0.1%. На годишна база и двата блока отчитат растеж малко над нулата. Резултатите не успяха да достигнат очакванията на икономистите - анкетираните от Reuters анализатори по-рано прогнозираха 0% растеж на тримесечна база и 0.2% на годишна в еврозоната.

Спадът, макар и минимален, е първият за валутния съюз от ковид кризата насам, след като блокът няколко пъти на косъм се размина с рецесия след началото на войната в Украйна. Трябва да се има предвид, че данните са предварителни и често впоследствие търпят значителни ревизии с постъпването на по-пълна информация. Резултатът обаче не е изненадващ, тъй като редица индикатори сочеха, че активността в промишленото производство и услугите през последните месеци постоянно отслабва.

Според експерти резултатът до известна степен се изкривява от големия спад на Ирландия (1.8%), чиято икономика е по-волатилна заради разположените там централи на големи международни компании. Производственият двигател на европейката икономика, Германия, отчита минимално понижение от 0.1%. Австрия и Чехия също са сред страните, които са на минус, докато БВП на Франция и Испания леко нараства.

На фона на слабата активност инфлацията в еврозоната също пада повече от очакваното. През октомври тя е 2.9% - най-ниското ниво от близо две години, след като през септември беше 4.3%. В тази ситуация Европейската централна банка вероятно е приключила с лихвените повишения. Връщането на инфлацията към целта от 2% обаче ще отнеме повече време - поне до 2025 г., според прогнозите на ЕЦБ.

На практика стагнация

Наличието на две поредни тримесечия, в които БВП намалява, е формалният критерий за рецесия. Дали еврозоната е в такава ситуация ще се разбере едва когато станат ясни и данните за последното тримесечие. А зимните месеци обикновено са свързани с повече рискове. Икономистите като цяло смятат, че сегашният спад вероятно бележи началото на мека рецесия в еврозоната, която може да бъде влошена от конфликтите в Украйна и Газа. Засега рязък спад не се очертава, казва икономистът от ING Бърт Колийн, цитиран от Reuters.

Независимо дали формално е в рецесия или не, икономиката на еврозоната на практика вече малко повече от година почти е в застой, като расте с темпове близки до нула. Тя все още не успява да си възвърне инерцията след шоковия ръст на цените на енергията след руската инвазия в Украйна миналата година. Германският производствен сектор, който беше силно зависим от руския газ, беше тежко засегнат и все още не се е възстановил напълно. Към предизвикателствата се прибавиха още високата потребителска инфлация, която ограничава потреблението, а впоследствие и растящите лихви, които оскъпяват достъпа на фирми и домакинства до финансови ресурси.

Истински значително възстановяване не се задава в близко бъдеще, смятат анализатори. Импулсът в началото на четвъртото тримесечие остава изключително слаб под натиска на затегнатите финансови условия, а еврозоната я очаква период на стагнация, смята Рори Фенеси, икономист от Oxford Economics. Геополитическата несигурност и високите лихви ще продължат да тежат на активността и през следващите тримесечия, прогнозират експертите.