Освен оръжията, Израел ще използва и финансовия си арсенал срещу "Хамас"

Битката ще се води на всички фронтове

През по-голямата част от последните две десетилетия за финансовото си оцеляване Газа разчиташе на подкрепа от международни донори.

Ексклузивно съдържание от The Economist

През по-голямата част от последните две десетилетия за финансовото си оцеляване Газа разчиташе на подкрепа от международни донори. © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

За по-малко от две седмици около 3500 жители на Газа бяха убити, 12 000 ранени, a повече от милион разселени - за които Америка и ООН се опитват да осигурят коридор към Египет. Цели квартали в ивицата са бомбардирани до унищожение. Откъснати от храна, вода и медицински консумативи, 2.3-те млн. жители на Газа са на "ръба на оцеляването", предупреди на 16 октомври ООН. Откакто започнаха ударите на Израел, войната прекъсна почти всички източници на икономически живот на територията.

През по-голямата част от последните две десетилетия за финансовото си оцеляване Газа разчиташе на подкрепа от международни донори. На 18 октомври министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху каза, че страната му ще допусне на територията скромно количество храна и лекарства през границата с Египет, което ще бъде първата доставка, откакто "Хамас" започна своята брутална атака срещу Израел на 7 октомври. Америка и останалите съюзници на Израел настояват да бъдат допуснати по-големи доставки. В същото време обаче Израел иска да задуши "Хамас" с всички възможни средства - както с икономически, така и с военни оръжия.

Вечната война в Близкия изток пламна отново

Предотвратяването на хуманитарна катастрофа става още по-трудно заради окаяното предвоенно състояние на палестинската икономика. Израел, Газа и Западният бряг споделят единен пазар по силата на сделка, сключена с посредничеството на ООН през 1994 г. Идеята зад споразумението беше, че палестинците ще работят в Израел, а израелският капитал ще нахлуе в Газа и Западния бряг, където го очаква богата възвръщаемост. В действителност обаче израелските ограничения останаха и палестинската икономика все още зависи от подаяния. В навечерието на войната средният израелец е бил 15 пъти по-богат от средния палестинец. Едва една трета от жителите на Западния бряг имат достъп до канализационна система; около 10% живеят без водоснабдяване. На жителите на Западния бряг е разрешено да работят на нискоквалифицирани позиции в Израел, но са подложени на строги ограничения в придвижването.

Капанът Газа

В Газа нещата са още по-зле. Докато на Западния бряг БВП на човек расте средно с по 2.8% годишно от 2007 до 2022 г., за същия период средният жител на Газа обеднява, като местната икономика се свива с 2.5% на година. Откакто "Хамас" пое властта през 2007 г., територията оперира в условията на почти пълна блокада от Израел. Доскоро тя се снабдяваше с електричество от Израел, но получаваше едва една трета от количеството, което искаше. Всяка от трите войни, водени между двете страни - през 2008, 2014 и 2021 г., струва на Газа поне колкото БВП за цяла година.

Ако една икономика няма какво да генерира, не страда само растежът. Безработицата е масова. Към 2021 г. повече от половината от пълнолетното население на Газа живееше под прага на бедност, определен от МВФ. Има няколко начина да се правят пари там. Един от тях бяха вносът и износът през тунелите под южната граница на Газа, но след срива с "Хамас" през 2014 г. Египет прекъсна по-голямата част от тази търговия. Друг начин е възстановяването на разрушенията от войните. Един от основните бизнеси в Газа е строителството, което нарасна с 20% миналата година. Вероятно ще нарасне още, когато и този епизод от войната приключи.

Други си осигуряват доход от различни външни източници. Около 70 000 жители на Газа остават на заплата към Палестинската автономия (ПА), въпреки че през 2007 г. "Хамас" изгони от Газа нейните служители, които управляват Западния бряг, и никой от тях всъщност не ходи на работа. Катар предоставя около 10 млн. долара на месец в банковите сметки на още хиляди местни жители. Палестинската автономия плаща разходите за електричество на Газа, които Израел изважда от данъка, който събира от името на Палестинската автономия на Западния бряг. ООН предоставя образование на 300 000 деца в Газа; мрежа от болници, които организацията управлява с помощта на благотворителни структури, осигурява основни здравни услуги на територията.

Активите на ивицата

Друга организация, от която зависят жителите на Газа, е "Хамас", чието административно звено държи управлението в ивицата. Откакто взе властта, "Хамас" увеличи служителите в публичния сектор от приблизително 20 000 на 50 000. Миналата година нейните разходи донесоха 0.8% от растежа на БВП, в сравнение с 0.3% принос на разходите на домакинствата и бизнесите. Докато благотворителните организации движат много от училищата и болниците в ивицата, а Палестинската автономия осигурява електрозахранването, "Хамас" успява да харчи в други направления.

Тя финансира разходите си с хитра данъчна система. Въпреки че Газа не получава внос от Израел, има такъв от Египет, откъдето търговията наскоро се увеличи, както и от Западния бряг. "Хамас" облага с данък храната и горивото, преминаващи през египетската граница; събира 16.5% от стойността на стоки от бебешка храна до дънки; таксува три шекела (0.75 долара) за килограм риба, която рибарите ловят; и начислява данък общ доход. Икономистите изчисляват, че "Хамас" вероятно общо събира някъде около 1.5 млрд. шекела (около 370 млн. долара) годишно.

Интервю | Даниъл Лийви: Сигурността на израелците и сигурността на палестинците са преплетени

Други източници на финансиране вече привличат вниманието на Израел. Различните ислямистки групи в Газа получават около 100 млн. долара годишно от Иран според оценки на САЩ. "Хамас" получава и индивидуални дарения от Персийския залив и Запада, някои от които скришом се прехвърлят през границите чрез криптовалути. Израел и неговите съюзници вече се наложиха твърдо срещу тези източници на финансиране, където е възможно, като замразиха сметки в Истанбул и Лондон.

Хуманитарна криза

Ще укрепи ли помощта за Газа позициите на "Хамас"? В миналото Израел се отнасяше с предпазливост към многостранните организации, работещи в ивицата. Други правителства обаче установиха, че връзките между благотворителни организации и "Хамас" са рядкост. Малцина в Газа вярват на слуховете, че "Хамас" облага помощта с данъци. А ситуацията е толкова мрачна, че "загубата на малко гориво си струва", твърди шефът на тинк-танк в Газа.

Израелските политици са изправени пред дилеми и в Западния бряг. Само няколко хиляди жители на Газа работят в Израел; за разлика от тях една четвърт от работната сила в Западния бряг е заета зад граница или в еврейски селища. Израел действително разрешава износа и вноса през Западния бряг, а митата върху тях съставляват около две трети от бюджета на Палестинската автономия. Тези данъци се събират от Израел и понякога се задържат с месеци, преди да бъдат прехвърлени. Съобщава се, че някои израелски политици искат да намалят тези плащания или за да пренасочат парите към възстановяване на Газа, или с надеждата да спрат плащанията за семействата в ивицата. Други израелски служители настояват, че Палестинската автономия се нуждае от повече финансиране, за да поддържа крехкия мир.

В известен смисъл изборите, пред които са изправени израелските политици, са същите като преди, но в много по-голям мащаб. Когато Израел искаше да сдържи "Хамас", нямаше смисъл да помага на групата да събира данъци. Сега, когато Израел иска да унищожи "Хамас", от военна гледна точка няма полза да допуска доставки в Газа. Но по-сериозно затягане на потока на доставки ще доведе до хуманитарна катастрофа. На 17 октомври здравното министерство на Газа помоли за генератори. Без тях, каза то, болниците скоро ще затворят.

Редакционна бележка (21 октомври 2023 г.): Конвой от 20 хуманитарни камиона беше допуснат в Газа от Египет на 21 октомври, преди граничният пункт отново да бъде затворен.