Иран заяви пред САЩ, че не иска ескалация на войната в Израел
Иран общува с демоничния Запад, продължава въздържанието си от конфликт и се сближава със съседите
Мария Кокова
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
В политическата реторика на Иран САЩ е описван като "Големия Дявол". Двете държави имат дълга история на идеологическо (и не само) противопоставяне, а дипломатически отношения помежду им на практика не съществуват.
На фона на тази всеизвестна вражда обаче иранският външен министър сподели за водена кореспонденция с американската страна. Пред Financial Times Хюсеин Амир-Абдолахиан разкри, че през последните 40 дни чрез швейцарското посолство са разменени съобщения за войната между Израел и "Хамас".
В тях Техеран е заявил позицията си относно възникналото напрежение в Газа: "Не желаем ескалация на войната."
"В отговор на САЩ, добавя още първият дипломат в интервю за британското издание, казахме, че Иран няма интерес войната да се разпространи, но поради подхода, възприет от Америка и Израел в региона, ако престъпленията срещу народа на Газа и Западния бряг не спрат, съществува възможност това действително да се случи."
Иран отрича освен това да е бил предварително запознат с плановете на "Хамас" за атаката срещу Израел на 7 октомври. Въпросното твърдение беше потвърдено от американска страна и все пак тази нова иранска политика на въздържание е различна от досегашния им подход.
През последния месец САЩ засилиха военното си присъствие в региона, като изпратиха две ударни групи самолетоносачи, за да действат възпиращо.
Хюсеин Амир-Абдолахиан заяви, че САЩ не са заплашвали с възможен удар Иран, ако "Хизбула" започне тотална атака срещу Израел. Той обаче обвини Вашингтон, че приканва Техеран "да прояви сдържаност", докато Вашингтон ескалира войната в Газа с масирана подкрепа за Израел.
Той заяви, че посланията на САЩ към "Хизбула", които по същия начин призовават за сдържаност, "няма да накарат въоръжената групировка да бъде предпазлива при вземането на решения".
"Нашите военни са на мнение, че разполагането на американски самолетоносачи в близост до нашия регион, което ги прави достъпни, не е силна страна за САЩ. По-скоро ги прави по-уязвими за евентуални удари", заяви Амир-Абдоллахиан.
"Войната вече се е разширила в региона, добави той. Фактът, че йеменската армия [подкрепяното от Иран движение на хутите]... атакува окупираните земи с ракети и безпилотни самолети, означава, че войната е започнала да се разширява. Фактът, че "Хизбула" се сражава с една трета от израелската армия, показва, че войната се е разширила."
Смяна в правилата
Ислямска република от години подкрепя различни антиизраелски ислямистки организации, чрез които непряко се противопоставя на своя основен съперник в региона. Тези т.нар. оси на съпротива са основополагащи в персийската стратегия за отслабване на Израел и дългата американска сянка, надвиснала над региона. Затова след унищожителната атака на палестинската групировка логично изглеждаше Иран да се намеси по-открито в конфронтацията. Но ирански анализатори в Техеран отбелязват, че войната вече е създала дипломатически възможности за страната, като е спомогнала за намаляване на политическата ѝ изолация в чужбина.
Ислямската република се възползва от момента, за да намали различията с арабските и регионалните лидери, чиито пропалестински позиции се доближиха до тези на Иран след началото на войната.
Иранският президент Ебрахим Раиси посети столицата на Саудитска Арабия Рияд и се срещна с престолонаследника принц Мохамед бин Салман в рамките на първото подобно посещение на ирански президент от повече от десетилетие.
Амир-Абдолахиан посещава различните арабски държави в серия от дипломатически опити за сближаване. Използвайки Израел като общ враг, Иран се опитва да излезе от изолацията си и да скъси идеологическите и религиозни различия между себе си и част от съседните страни.
Външният министър се срещна освен това и с лидерите на "Хамас" и ливанската "Хизбула", като в изказванията си той поддържа една и съща теза - "ислямистките организации в Ирак, Палестина, Ливан и Сирия не са посредници на Иран. Всички те имат собствена политическа идентичност".
Пентагонът от друга страна твърди, че от началото на военните действия подкрепяни от Иран военни групировки са нападнали над 40 пъти американски бази и обекти в Ирак. В отговор на атаките американската армия е взела под прицел сгради, използвани от Революционната гвардия и други милиции в Сирия.
Амир-Абдолахиан отрече по време на ударите да са пострадали ирански военни, подчертавайки, че въпросните съоръжения вече не са се използвали от персийците.
Но въпреки новото дипломатическо амплоа на Иран, намеренията им остават някак неясни. Ролята на миротворци не съвпада с пасивно-агресивната им външна политика и в момент на крайно напрежение като сегашния изглежда малко вероятно Ислямска република да наблюдава отстрани. В същото време международният натиск, заплахата от икономически срив и гражданско недоволство правят персийската страна много по-премерена в действията й. Открита война с Израел би означавала пълна американска разруха за целия район - риск, който дори най-страстният противник на Големия Дявол едва ли би поел.
2 коментара
Иран наистина няма защо да иска ескалация, но и няма да позволи еврейската държава да избие/прогони от родината си палестинците. Затова по обикнат западен тертип превръща конфликта в контролиран прокси, маркирайки спорадично участие на свои (казват...) организации-съмишленици. Да, въоръжава ги, но американците правят същото и с кюрдите в Сирия, например, а те не се обявяват из газетите за проамерикански милиции, нали?
Защо конфликтът в Газа е толкова важен за всички велике и не толкова световни сили?
Става въпрос за прекрояване на граници.
Всъщност интерес от канселирането на сектора Газа като една от съставните части на реална държава Палестина имат единствено Израел и САЩ. ЕС им клакира по навик. Всички останали страни са за обособяване на палестинска държава върху анклавите Газа и Зап.бряг, които са с компактно палестинско население.
И оттук изскача огромният проблем за Израел, САЩ и донякъде за ЕС. Ако Палестинската автономия добие държавен статут, съгласно Конвенцията за морско право тя получава право на Изключителна икономическа зона на 200 км навътре в Средиземно, съобразно сухоземните си граници - с Египет на юг и с Израел на изток.
Колосалният проблем е, че между 30 и 90 км от брега в Средиземно са открити колосални газови находища - със сигурност по-богати от Южин Пирс в Персийския, което се помпа от Иран и Катар.
Т.е. държавата Палестина ще придобие правата върху тези находища, които сега Израел и САЩ експлоатират.
Това е реалната, трилионна причина за т.нар. "война". Всъщност това е класическа форма на етническо прочестване с много ясни цели.
Що се отнася до веселите внушения за лошия Иран, редно е да се каже, че едни от вероятните причини за персийския антиамериканизъм е, не Иран е изпращал в САЩ хеликоптери и спецчасти, а обратното, нито е въвеждал тотално ембарго върху икономиката на САЩ, нито е блокирал американски активи в свои банки, което Вашингтон десетилетия продължава да прави.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.