Балтийските държави и заплахата от Русия

През последните месеци предупреждения за възможно руско нападение в рамките на следващото десетилетие идваха не само от балтийските, но и от европейските столици. Регионалните лидери виждат трите балтийски държави като място, където руският президент Владимир Путин може да се опита да тества единството на алианса чрез дестабилизиращи провокации или дори откровена военна атака. Тези опасения се засилват от перспективата Доналд Тръмп да се върне в Белия дом след президентските избори през ноември. Бившият президент критикува публично съюза от години, но наскоро той увери, че няма да изтегли САЩ от НАТО "стига Европа да плаща своя дял за отбраната", пише Politico.

"Кошмарният сценарий би бил Русия да има военни успехи в бъдеще и да използва президентството на Тръмп, за да покаже, че НАТО е напълно разделено. Идеалното място за това са балтийските държави", коментира Янис Кажочиниш, бивш съветник по националната сигурност на Латвия и бивш ръководител на службата за външно разузнаване.

Заедно с нарастващата тревога съществува и усещането, че балтийските държави са по-защитени, отколкото са били някога, благодарение на членството си в НАТО. Това е "парадокс", признава Ингрида Шимоните, министър-председател на Литва. През последната година западният отбранителен съюз беше подсилен от присъединяването на Финландия и Швеция, превръщайки Балтийско море в "езерото на НАТО", както го определя Шимоните.

През последните месеци предупреждения за възможно руско нападение в рамките на следващото десетилетие идваха не само от балтийските, но и от европейските столици

Страните от НАТО, водени от Германия, САЩ, Обединеното кралство и други, изпращат допълнителни войски в балтийските страни и другите държави, граничещи с Русия. Литва, Латвия и Естония са готови да увеличат значително разходите за отбрана до 3% брутния вътрешен продукт (БВП) през следващите няколко години, което е доста над целта на алианса от 2%. В същото време Русия е съсредоточена в Украйна и нейните западни гранични райони с Балтика и Финландия са почти без военно присъствие. "По-защитени сме от всякога, твърди Маргус Цахна, външен министър на Естония. Ако Путин тества НАТО, то ще работи."

Руската заплаха и плановете на Путин

Служителите по сигурността прилагат стандартен модел за оценка на руската заплаха - дали тя има намерение, военен капацитет и възможност. В балтийските държави се смята, че Москва винаги има намерение да атакува. Заради насочването на всички ресурси към Украйна в близкото бъдеще Русия няма да има военния капацитет да нападне НАТО. "Те наистина разбират, че атакуването на НАТО е невъзможно, казва Едгарс Ринкевич, президент на Латвия. Надяват се да станем по-слаби и ще направят всичко възможно, за да ни атакуват психологически."

• Коментар | Путин и Тръмп заплашват от изток и запад, Европа трябва да се защити

Руските военни планове за реформа, разкрити миналата година, предвиждат удвояване на броя на войските, разположени близо до Балтийския регион, до почти 40 хил. до 2026 г. със значително увеличение на танковете и бронираните военни машини. Фокусът на Русия върху Украйна затруднява изпълнението на графика, твърди служител по сигурността, цитиран от Financial Times.

С разходи за отбрана, които са около 6-7% от БВП, Русия задейства отбранителната индустрия, произвеждайки 4 милиона артилерийски снаряда годишно, както и стотици танкове и бронирани машини. Голяма част от тях са нискотехнологично оборудване за нискотехнологична война и все пак руските фабрики значително изпреварват западните. Освен това, след като е преминал към военна икономика, Кремъл може да не е в състояние да се върне обратно.

"Не става въпрос дали [Русия] иска да спре, а дали може да спре, казва Шимоните. Защото, когато заложите на военната икономика, имате милиони хора, които са въоръжени и обучени. Не можете изведнъж да спрете, защото икономическият модел ще се срине, мисля, че това е опасно."

Така остава само възможността, като според Кажочиниш съществуват два сценария за близко бъдеще. В първия Русия печели войната в Украйна и се възползва от момента, за да нападне отслабения Запад. Във втория, ако Киев и западните съюзници удържат руската агресия, Москва ще използва различни дестабилизиращи атаки - от киберудари до раздвижване на местните рускоезични общества. Въпросните малцинства съставляват една четвърт от населението на Естония и Латвия. Балтийски високопоставени служители признават, че рускоезичното население е податливо на дезинформация от руските медии, но твърдят, че влиянието на Москва върху тях намалява, тъй като по-възрастните поколения умират и по-младите хора стават по-интегрирани.

Литва има далеч по-малко рускоезично малцинство, но е застрашена заради географията си. Държавата граничи както със силно укрепения руски ексклав Калининград, където според литовското разузнаване има ядрени оръжия, така и с Беларус, която е под контрола на Кремъл. Много военни експерти смятат литовско-полската граница, известна като Сувалския коридор, за най-уязвимата част от цялата територия на НАТО. Спирането на Русия тук означава да й се откаже възможността да се възползва от географските слабости на балтийските страни.

"Мечтата на Путин е да тества член 5", казва Рихардс Колс, ръководител на комисията по външни работи на латвийския парламент, имайки предвид клаузата за взаимна отбрана на НАТО. Колс добавя, че Путин копнее "да премахне НАТО, да бъде лидерът, който наистина предизвиква алианса, вследствие на което той се разпада".