Здравеопазване

Здравното министерство ще купи хеликоптер за 20 млн. лв.

Парите идват по европейската програма "Региони в растеж"

Последният хеликоптер линейка бе собственост на частната "Хели ер", която го продаде това лято в Грузия

Гергана Михайлова

Последният хеликоптер линейка бе собственост на частната "Хели ер", която го продаде това лято в Грузия © Велко Ангелов

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Министерство на здравеопазването ще получи 20 млн. лв., за да купи един медицински хеликоптер, след като от юли тази година България не разполага с нито една летателна машина за реакция при спешни случаи с пострадали граждани. Средствата се вземат от бюджета на европейската програма "Региони в растеж", като засега не е ясно как ще се обезпечи издръжката и професионалното обслужване на машината и дали тя ще може да се използва за спасителни акции в планините, където необходимостта е значителна.

ХеликоптерЪТ

Новината за отпуснатото финансиране идва от Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), което управлява средствата по оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 г. На заседание, проведено в сряда, от ведомството са разпределили бюджет 108 млн. лв., като от тях 20 млн. лв. се насочени към Министерство на здравеопазването целево за "покупката на хеликоптер за въздушно спасяване и превоз на нуждаещи се пациенти, спасителни и донорски операции". От прессъобщението става ясно още, че средствата са потърсени с проект на министерството, по който ще бъдат анализирани и идентифицирани най-подходящите площадки за излитане и кацане на машината.

През август, когато "Капитал" попита здравното министерство за действията му по подпомагане на хеликоптерно спасяване в България, оттам посочиха, че в системата на здравеопазването има изградена инфраструктура за хвърчащи линейки. Площадки за кацане и излитане има в УМБАЛ "Света Ана" в София, "Аджибадем Сити клиник" в София, болница "Лозенец" в София, УМБАЛ "Бургас", УМБАЛ "Св. Марина" във Варна и "УниХоспитал" в Панагюрище и др. От министерството потвърдиха и информацията от други източници, че при липса на възможности спасителни операции с въздушна техника са провеждани чрез кацане на хеликоптер на предварително отцепен за движение от полицията стадион или паркинг и последващо пренатоварване на пострадалия на линейка и транспортирането му до болница.

Засега един, след години - повече

Проектът, по който ще се купи хеликоптерът за 20 млн. лв., явно е различен от инициативата за осигуряване на въздушен транспорт за спасителни операции, която от министерството загатнаха, че подготвят, и за която ще се разчита на финансиране от европейските програми след 2020 г. Дотогава от бъдещия единствен медицински хеликоптер ще се очаква да покрива спешни случаи на територията на цялата страна.

"Целта ни е да осигурим специализиран санитарен транспорт за нуждаещи се в труднодостъпни региони, пострадали при инциденти, както и трансплантация на органи, тъкани и клетки. Така ще постигнем цялостно обновяване и модернизиране на спешната помощ в страната", са думите на заместник-министъра на МРРБ Деница Николова при отпускането на парите. Тя обръща внимание, че със средства от "Региони в развитие" се финансира ремонтът и на всичките спешни центрове в страната и се доставят 400 нови линейки.

Каква хеликоптерна система е нужна на България

Когато през лятото частната компания "Хели ер", която близо пет години поддържаше на собствени разноски два специализирани медицински хеликоптера за спасителни мисии, включително по планините, се отказа от тази дейност и продаде машините в Грузия, експерти коментираха, че за територията на България са необходими поне четири специализирани машини, за да може да се обезпечат както случаи с катастрофи по пътищата, така и транспорт на пострадали до болница от отдалечени райони, включително и от планините.

Ключово е координацията по изпращане на хеликоптерите на мисии да става чрез спешния телефон 112, тъй като това е форма на институционална подкрепа, без която хеликоптерно спасяване не може да има. Според специалистите при адекватно структуриране, включително с участието на застрахователните компании, бъдещата система би могла да покрива издръжката си и да се контролира да няма източване. Като най-ефективен подход се счита възлагането на дейността по обслужване и експлоатация на машините на външен изпълнител, докато координацията по използването им се поеме от институционална структура.

Последните хеликоптери, които се използваха за спасителни мисии в България, бяха швейцарски и по информация на "Капитал" са купувани втора употреба на цена 6 млн. евро за брой.