Възраждането на "Пирогов"

Отделно от това "Пирогов" трябва да се конкурира с нови болници, с високите заплати на част от специалистите в сектора, с прекрасните хотелски условия за пациентите. Предизвикателствата, пред които е бил изправен новият директор, са не само амортизираните сграден фонд и апаратура, но и 350 свободни бройки в щатната таблица и 400 служители в пенсионна възраст. Резултатът е 15 млн. лв. повече средства от НЗОК в сравнение с първата година на управлението, удвояване от 4 на 8 млн. лв. на приходите от плащания за избор на екип и лечение на чужди граждани и осигурени в застрахователни компании, почти двойно увеличение на средствата от здравно министерство за спешни пациенти до 7.4 млн. лв.

В края на миналата година "Пирогов", както и още няколко болници със стари сгради, преживя ужасен пожар, вследствие на запалена цигара от пациент в близост до кислородната система на клиниката по вътрешни болести. Екипите на болницата и пожарната демонстрираха невероятен героизъм в спасяването на пациентите и в края на годината получиха специалната награда на Столична лекарска колегия.

През тази година има осигурено финансиране от нови 13 млн. лв. от "ЧЕЗ Бългериън инвестмънтс" и собствени средства за ремонт точно на пострадалата клиника, урологията, детските хирургии и за централния корпус на болницата, който не е ремонтиран от преди промените през 1989 г.

Проф. д-р Асен Балтов, дм, е изпълнителен директор на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" от февруари 2017 г. Преди това е началник на Първа травматологична клиника на университетската спешна болница. От 1 април 2019 г. е координатор на Експертния съвет по ортопедия и травматология към Министерството на здравеопазването. Роден е на 19.09.1966 г. в гр. София. През 1984 г. завършва 22-ро ЕСПУ "Г. С. Раковски" - София. През 1994 г. завършва Медицинския университет - гр. София. Две години по-късно започва специализация по ортопедия и травматология към Втора травматологична клиника на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов". Работи в спешната болница до декември 2006 г. От края на 2006 до февруари 2013 г. е ординатор в катедра "Ортопедична травматология и Реконструктивна хирургия" – ВМА.Специалист в областта на оперативно лечение на фрактури и изкълчвания на крайниците и таза; на лечение на политравма и посттравматични увреждания на крайниците; ендопротезиране на стави на горен крайник – рамо и лакът. През юни 2016 г. придобива степен професор. Към момента председателства за втори мандат Българската ортопедо-травматологична асоциация, чийто член е от 1997 г. Членува в EFORT – от 2003 г. AO "Алумни асоциация България" – от 2005 г.; Международна Кюнчер асоциация – от 2009 г.; АО "Травма България" – от 2010 г.; АО "Травма Европа" – от 2011 г. Участвал е в над 100 международни конгреса и срещи с международно участие. Владее руски, френски и английски. Автор : Надежда Чипева Преглед на оригинала

Проф. д-р Асен Балтов: "Пирогов" увеличи приходите си, като разви нови специалности и купи нова апаратура

Изпълнителният директор на Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина "Н. И. Пирогов" пред "Капитал"

Входът на "Пирогов" се е разделил с депресиращите 50-годишни инвалидни колички и армията от санитари, които возеха част от пациентите. Сменили сте атмосферата. Това ли беше първото, което направихте в "Пирогов"?

Това беше едно от малките допълнения към основната промяна. Първата среща с "Пирогов" наистина е на входа - с какво се срещаш и кой ти помага. И беше изключително важно да променим и облика му. Направихме два портала - за спешни пациенти и за останалите. Идеята е спешните пациенти, които идват с линейка, да влизат през червения портал. Направихме една хубава регистратура, която да поема всички пациенти и по-лесно да ги преразпределя по различните спешни кабинети. Сегашните спешни центрове се правят с голям спешен портал - зала, в която се викат различни консултанти да обследват пациента. Ние много държим в "Пирогов" да остане традиционното разпределение на спешни кабинети, в които специалисти да дават постоянно дежурство. Разбира се, това изисква много голям ресурс от специалисти, специалисти по здравни грижи, лекари. Ние имаме екип само за спешното отделение от 420 души, които са на постоянен режим на работа. Това е цяла една отделна болница и всъщност това позволява прегледите на големия обем от спешни пациенти, като, разбира се, най-тежките преминават през противошоковите зали.

Да се върна на входа - променихме облика, сменихме и старите седящи колички, които бяха нещо изключително грозно. Преди имаше една хегемония на санитарите и носачите, които бяха пред болницата. Това вече не е така. Има триажна зала, в която дежурен специализант преглежда всички по-тежки пациенти и дава насока къде да бъдат разпределени. Много държах това да се случи, защото до скоро пациентите не знаеха на къде да се насочат и често чакаха пред неправилния кабинет.

И се получаваше стълпотворение. "Пирогов" ли продължава да бъде най-посещаваната софийска болница?

Не мога да кажа за другите болници, но през "Пирогов" преминаха 270 хил. пациенти. От тях между 48 - 50 хил. са лекувани в болницата. Всички други са били прегледани и им е извършено не по-малко от едно изследване - рентгенова снимка, пълна кръвна картина или други допълнителни изследвания, като са получили указания за лечение.

Как се лекуват толкова спешни пациенти?

Да, наистина между 80 и 85% от пациентите са спешни. Дори и ние да не смятаме, че част от тях са такива, те идват по спешност. Например, когато пациентът има някаква болка, която се е обострила, да кажем при артроза, няма нова диагноза, но има ново състояние, което го кара да отиде до "Пирогов" и да се смята за спешен. От друга страна, е нормално 85% от пациентите ни да бъдат спешни, защото сме университетска болница по спешна медицина и столичани търсят спешна помощ първо при нас.

Единственият сериозен проблем е поддържането на голям медицински екип в спешните кабинети. От Министерството на здравеопазването получаваме субсидия 44 лв. за всеки преминал спешен пациент. До средата на 2019 г. тези средства бяха 33 лв., увеличението е с 25%. Не мога да кажа, че напълно покрива разходите по диагностицирането и лечението на спешните пациенти, но са сериозен приток. Освен това министерството започна да заплаща труда и на 13 екипа от лекар и две сестри. Донякъде загубите от спешността се компенсират с лечението на пациентите, които остават да се лекуват в "Пирогов". Съвсем друга би били картината и финансовото изражение, ако за този персонал имаше твърда щатна държавна субсидия.

Как превърнахте "Пирогов" в първата по приходи държавна болница в София?

През 2019 г. ще се наредим на първо място в София и на трето в България по приходи след УМБАЛ "Св. Георги" - Пловдив, и УМБАЛ "Св. Марина" - Варна. За сравнение - мисля, че едната от тях е с 1100, а другата с 1350 легла. "Пирогов" разполага с 840 легла в момента. Реално обаче нашият леглови фонд се използва над 75% и това е причината за този резултат.

Изключително доволни сме от това, което постигнаха като договор Българският лекарски съюз и надзорният съвет на НЗОК. Договорът, който сключихме, ни позволи да имаме делегиран бюджет за деветмесечието, който да разпределяме през месеците, както намерим за добре - единия месец повече, другия - по-малко. Заради многото пациенти се оказа, че сме с над 120 хил. лв. над предварителния бюджет. Има много болници, които не можаха да достигнат предварително заложения си бюджет.

"Пирогов" е болница, която постепенно повишава бюджета си, обновява апаратурата и развива нови специалности - гастроентерология, неврология, спешни очни състояния, педиатрия, сега - лицево-челюстна хирургия. Това са пет нови структури, които увеличиха приходите на болницата. През последните месеци приходите от дейността на болницата по линия на клинични пътеки от НЗОК е около 6 млн. лв. месечно. Отделно от това получаваме и субсидия за спешността в размер на около 600 хил. лв. Преди три години, когато станах директор, обявих, че ако повишим приходите на болницата с поне 6 млн. лв., тя ще бъде в по-добро състояние. Повишихме ги с 12 млн. лв.

Освен това успяхме да включим още един ангиограф, защото често се случва по спешност в "Пирогов" да постъпват два случая с тежки сърдечно-съдови диагнози. Надявам се скоро да завършим ремонта на кардиологичната клиника и отделението за интензивни грижи за кардиологични и неврологични състояния. Така ще създадем център с 18 легла за интензивно наблюдение и лечение на пациенти след прекаран инсулт или инфаркт. До момента сме инвестирали 11 млн. лв. от фонд "Устойчиво градско развитие" и програмата "Джесика", с които успяхме да реиновираме изцяло сградата на клиниката по изгаряния. Допълнително от фонд "Енергийна ефективност" получихме 2 млн. лв., с които пък правим ремонти и обновяване на сградата на клиниката по неврохирургия, в чиято сграда ще бъдат разположени и другите клиники, свързани с глава и шия, каквито са "Уши, нос, гърло", "Очни болести", Лицево-челюстната хирургия и Неврологията. От МЗ в края на 2018 г. бяха отпуснати 4.359 млн. лв. за закупуване на медицинско и немедицинско оборудване, за да може тази нова сграда да бъде изцяло обновена и да постигне високото европейско равнище в момента.

Освен това направихме неврологично отделение, което в скоро време ще бъде преобразувано в клиника. Според статистиката неврологичните заболявания делят първо и второ място по-често със сърдечно-съдовите. 28-те легла в отделението са с над 90% използваемост, те са постоянно пълни, което означава, че има изключителна необходимост не само от това отделение, но от няколко такива в София. Приключи вливането на Лицево-челюстна и Орална хирургия, която ще бъде основна структура при спешни състояния, политравматични пациенти, онкологични заболявания и през следващата година очакваме увеличаващо се желание на тези пациенти да бъдат лекувани в болницата. Новоизграденият медицински център на болницата вече позволява на всички желаещи пациенти да бъдат лекувани и да им бъдат извършвани консултативни прегледи. Беше инсталиран и чисто нов ядрено-магнитен резонанс.

През 2019 г. имаме ръст от близо 20 хил. нови пациенти и заради новооткритото ни отделение по педиатрия, или т.нар. спешен педиатричен кабинет, и спешно педиатрично отделение, които запълват една празнина в системата. Оказа се, че никъде в София няма спешно педиатрично отделение, в което деца, които имат остра нужда, да бъдат приети и прегледани.

Точно педиатричното отделение попадна във фокуса на обществената буря около смъртта на тригодишно дете, което беше закарано в безпомощно състояние точно там, а вас отстраниха временно, докато проверката приключи. В същото време лекарите от "Пирогов" от години преглеждате деца от цяла България. Как може да се подобри лечението на децата, за да има по-малко такива случаи?

Екипът на министър Ананиев проведе среща с ЦСМП и основните държавни болници, лекуващи деца, и направи разпределение на спешните случаи и тяхната своевременна хоспитализация, както и взаимопомощ при нужди от допълнителни специализирани консултации между болниците.

На колко години е най-старата ви сграда?

"Пирогов" е комплекс от 10 сгради, като най-старата е болницата на Червения кръст, която е построена през 1900 г. Тя е ремонтирана многократно, но все още има сериозни проблеми. През следващата година ще успеем изцяло да я обновим, така че пациентите да се чувстват по-комфортно и средата за работа на колегите да бъде по-добра.

Направихме сериозни инвестиции по фонд JESSICA, успяхме да закупим 3С рамена, което е ключово важно за травматологията и неврохирургията. Купихме и нов специализиран рентгенов апарат за урологията, който позволява с минимално облъчване, максимално щадящо за пациентите да се скъси наполовина времето за мини инвазивни интервенции при децата. Както знаете, ние имаме отделение по детска урология, което е единствено в България.

Високото тяло на "Пирогов" е всъщност лицето му и през следващата година ще бъде обновено и то.

Разчитате ли на доплащане от пациентите?

Не, всички пациенти, които идват по спешност, са освободени от такса. Има поредица от заболявания, които също са освободени от такса. Имаме самостоятелни стаи с подобрени условия и те са единственото, за което се доплаща по избор на пациентите. Разбира се, заплаща се за избор на лекар и избор на екип, но това в никакъв случай не е задължително, а по желание на пациента.

Как се справяте със задлъжнялостта, която наследихте?

Трудно могат да се стопят дълговете, още повече че не сме си поставяли за цел на всяка цена да ги нулираме. Трябва да има баланс между фонд "Работна заплата", инвестициите и изплащането на дълговете. Следим да сме максимално коректни към доставчиците и да си плащаме навреме. 58% от приходите ни се отделят за заплати. Постоянно сключваме споразумения за разсрочване на просрочените задължения. Като те намаляват с по 2 милиона на година.

Как мотивирахте персонала?

Единствено със заплащане на работата, друг начин не е измислен. През април сключихме колективен трудов договор, в който се опитахме да увеличим максимално основните трудови възнаграждения. Останалата част от заплатата е плаваща компонента, която отразява индивидуалното представяне - кой лекар е по-желан, кой повече работи, кои са водещите специалисти.

Кой е най-успешният модел за финансиране на здравеопазването според вас?

Аз съм привърженик на модела с доплащане- независимо дали през допълнителни здравни фондове или самоучастие, защото то е дисциплиниращо и ефективно. Приемът в болници достигна нивата от 2.224 млн. през 2018 г. и ако, както е предвидено в Националния рамков договор за 2020, хоспитализациите намалеят, а цените на клиничните пътеки се увеличат и се увеличи и качеството на лечение, всички в системата - и лекуващите, и лекуваните ще бъдат по-доволни. Другият път е чрез нарастване на осемпроцентната здравноосигурителна вноска, която ще позволи сериозно намаление на доплащането, което почти достигна 50%, но това е политическо решение.