Защо здравната каса и ресорното министерство пак са в конфликт
Причината е поредното неразбирателство как и кой да управлява 5-те милиарда лева здравни вноски
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
"Парадоксално е, че бюджетари правят здравна политика", повтори няколко пъти управителят на здравната каса д-р Дечо Дечев пред "Дарик радио" в събота, след което даде да се разбере, че е готов да напусне институцията в деня, в който изтича мандатът му – 12 март. От изказването му станаха ясни още две неща: че между него и екипа на здравния министър Кирил Ананиев има дълбок конфликт, както и че засега на политическо ниво няма план за решение на проблемите в здравеопазването .
По принцип сблъсъкът между здравната каса и здравното министерство е класически и в основата му стои въпросът кой и как определя правилата за работа, както и след това кой носи отговорност за изпълнението им. В случая обаче конфликтът извади на светло неумението на управляващите да се справят с казусите в здравната система. След като БСП също се включиха в дебата (виж карето по-надолу), темата придоби и политическо звучене.
Класически конфликт между две институции
Здравното министерство е институцията, която пише правилата, по които здравната каса разпределя парите за здравни услуги. От създаването й до момента НЗОК, която разполага с многомилиарден бюджет, винаги е искала да определя правилата, по които да ги харчи, сама. Това е в основата на конфликта между управителя на касата и здравния министър. В допълнение – поне двама заместник-здравни министри са част от надзора на НЗОК и трябва да одобряват или не всяко предложение на управителя за оперативната дейност на институцията.
В случая с д-р Дечев председател на надзорния съвет на НЗОК е заместник-министърът на здравеопазването Жени Начева. Тя е първият управител на здравната каса при ГЕРБ през 2009 г., дългогодишен служител на институцията е, както и самият Дечев, и през цялото време на мандата му управлява оперативно НЗОК в сянка. Служителите на касата всяка седмица получават задачи от нея, в част от случаите нормативните промени, които касаят работата на касата, се пишат в министерството. Включително там се провеждат и преговорите с лекарите за рамков договор и увеличаване на цените на клиничните пътеки, които по принцип трябва да проведе управителят. Конфликтът между управителя и председателя на надзорния съвет е публично известен от години.
Д-р Дечев пък беше дългогодишен заместник-директор на здравната каса и член на управителното й тяло. По времето на Петър Москов той беше директор на една от печелившите държавни болници и влезе в конфликт с него за пръстовите отпечатъци и начина на управление на болниците в карето на бившата Медицинска академия. Москов го уволни, д-р Дечев поведе с него медийна битка, от която излезе с имиджа на сериозен експерт в сектора. След като Москов напусна поста, Дечев беше възстановен в болницата, а след това бе поканен от ГЕРБ за управител на касата. Дечев пое поста със сериозни заявки за промени и множество идеи – част от тях антипазарни. Повечето от тях обаче не видяха бял свят, а Дечев започна да намеква за несъгласието си със здравното министерство в поредица интервюта по телевизиите. От ведомството на Ананиев обаче нито веднъж не дадоха знак, че съществува конфликт с управителя на НЗОК.
Намекът на Дечев, че не може повече да работи с "бюджетари", на практика е събирателно понятие, че не е съгласен с цялостната политика на Ананиев и Начева (които са кадри на Министерството на финансите и се ползват с доверието на финансовия министър Владислав Горанов). Мандатът му изтича през март, парламентът трябва да номинира нов управител и с изказванията си той на практика подсеща премиера и управляващите като цяло, че би искал да остане в касата или да заеме министерското кресло, но без в конфигурацията да участват "бюджетарите", твърдят приближени до Дечев.
Проблемните казуси
При управлението си Дечев влезе в открит конфликт с частните болници и част от фармацевтичните компании. Той непрекъснато обяснява, че частните болници нямат право да използват обществените средства от НЗОК, че касата се източва и се надписват несъществуващи болни и че се дават много пари за лекарства. Сега той заяви, че за разлика от държавните и общинските болници частните не са длъжни да се отчитат на държавата, а ползват публичен ресурс през клиничните пътеки. "Второто нещо, което направиха - извадиха частните болници от задължителните обществени поръчки, които се провеждат, когато се харчи обществен ресурс. Това доведе до огромни девиации. Примерно - едно и също конкретно лекарство на един и същи производител, когато се отчита от държавна и общинска болница, се заплаща от касата на 150 лева, а когато се отчита от частна болница, го заплаща на 1050 лв. Разликата е 7 пъти", допълни Дечев пред "Дарик радио". Негова идея е здравната каса да плаща най-разходоефективните, тоест най-евтините лекарства и фармакомпаниите да подаряват на НЗОК скъпите си медикаменти, а отпадането на частните болници от обществените поръчки е резултат от европейска директива.
В същото време през тази година ще влязат сила множество промени в здравните закони, които НЗОК трябва да изпълнява и вероятно Дечев не е съгласен с част от тях. Основният проблем е спуснатото изискване от здравното министерство поне 50% от средствата от НЗОК да отиват за заплати в болниците. Премиерът го обеща на медицинските сестри при последния им протест, а НЗОК ще бъде една от институциите, които трябва да го контролират, а това ще породи множество конфликти. Другият проблемен момент е, че от тази година касата трябва да плаща и помощните средства на хората с увреждания (инвалидни колички и т.н.), а няма предвиден бюджет за това.
Пак през последните години здравният министър Кирил Ананиев и заместникът му – Жени Начева, предприеха множество други промени в здравното законодателство, които да закрепят разходите за здраве в рамките на бюджета на НЗОК. Те обаче рядко се съгласуват с управителя на касата.
Нереформиран сектор
Нерешените казуси в здравния сектор са много и са трупани с години, донякъде и заради липсата на политическа воля да се разрешат. В резултат - парите за здраве нарастват всяка година, но заради големия брой лечебни заведения те все не достигат. Така България се класира на печалното първо място в ЕС по доплащане в брой над здравните вноски в рамките на 5 млрд. лв. годишно, или 48% от разходите за здраве при средно 10-15% в останалите страни членки. За това говори в събота и Дечев. "Ако съществуващият ресурс се инвестира в по-малък брой лечебни заведения, отколкото са тези 387, с които касата в момента има договор, парите ще бъдат достатъчни, без да се нарушават достъпът и качеството на лечението", каза управителят на НЗОК. В същото време обаче премиерът Бойко Борисов обяви, че в този мандат на правителството няма да се затварят болници.
Липсата на реална реформа изправя всеки управляващ публичните средства в сектора (които са около 5 млрд. лв. – бюджетите на здравната каса и министерството) пред изпитанието да работи на парче и да запушва пробойни. През миналата година например при всеки протест – на общински болници, на психиатрични болници, на медицински сестри, управляващите търсеха пари от здравната каса, за да преустановят протестите.
По закона за здравното осигуряване здравната каса е обществена институция и трябва да се управлява от онези, които плащат здравни вноски. Пет гласа в надзорния съвет имат синдикатите, работодателите и пациентските организации, а четири – държавата. Повечето от тях обаче гласуват заедно с представителите на държавата и често – против интересите на лекарите и пациентите. Така, докато управляващите не решат да реформират изоснови сектора и да дадат на осигурените право на избор дали да плащат в здравната каса или в частен застраховател, както и да гарантират контрол върху това за какво и кой плаща в системата, конфликтите няма да бъдат решени, независимо дали Дечев ще заеме министерския пост, ще остане в касата, или ще напусне, или пък Ананиев ще напусне здравното министерство.
БСП ще сезира прокуратурата да провери има ли източване на НЗОК
БСП също се намеси в дебата за управлението на българското здравеопазване. "Според нас е налице организирана, координирана и извършена с административни протекции кражба от здравните вноски на българските граждани", заяви зам.-председателят на ПГ на БСП Драгомир Стойнев на пресконференция на "Позитано" 20 в понеделник. Стойнев обеща, че левицата ще сигнализира прокуратурата да направи проверка в Министерството на здравеопазването във връзка с твърденията на Дечо Дечев от събота. Стойнев не пропусна да свърже това и с предстоящия вот на недоверие заради водната криза в Перник, като определи третия мандат на Борисов като "правителство на източването, източване на язовири и на здравната каса" и напомни, че през 2018 г. левицата е внесла вот на недоверие заради здравеопазването.На пресконференцията присъстваха още и депутатите проф. Георги Михайлов и д-р Десислав Тасков. Според Михайлов решението на проблемите в здравеопазването се крие в това държавните и общинските болници да не бъдат търговски дружества и на "регионален принцип да се осигурява достъп до качествено здравеопазване на българските граждани", въпреки че не стана ясно как точно се предлага да се случи това. Тасков пък насочи дискусията към засегнатия въпрос със заплатите на медицинските сестри в интервюто на Дечев пред "Дарик радио". Според него, когато моделът на заплащане зависи от оборота на здравните заведения, няма как да бъде вменено на управителите на болниците да вдигнат заплатите на сестрите.
По темата работи и Деян Димитров
6 коментара
Изчаках.
1000 човека, потенциални пациенти на БГ здравеопазването, са изчели този текст. Без мнение.
Докато нямате мнение, скъпи пациенти, ще е така. Без натиск от ваша страна единствено системата ще оцелее и вие ще продължавате да финансирате всички безумия в здравеопазването.
Явно не си знаете парите или просто сте ...
До коментар [#] от "
D-r D
":
Така е
Все по-безучастно е населението. Хомота който е на гърба му явнобвлече погледа надолу. А казват в спора се ражда истината ...
По темата съм лаик. За мен в такива случаи трябва да се търси баланса. В годините така и не видях описани граничните решения в тази област в Европа, както и медианата. И пак продължаваме да откриваме топлата вода. Неуспешно впрочем...
До коментар [#1] от "D-r D":
30 години дълбаене на дъно след дъно.. и най-важното - демокрацията така омаза и разгради държавата, че вече никой не знае - кой е отговорен за състоянието ѝ. Борисов? Ок ама кой да го смени? Парламента? Съдебната власт? Пеевски и сие?
Демокрацията няма лице - така са се оплели всички по върховете, че реално, освен дъжд от пари или революция - друго няма да помогне - щото трябва да се сменят изведнъж повечето участващи в паяжината - хиляди са това. На запад винаги избират дъжд от пари/печатат до откат, пък ако е необходимо.. отиват и демократизират ресурсите на други държави, за да има за тях - демократите/..
Много сме добре - уж БВП голям, обаче ни за здравеопазване, ни за пътища имаме пари, та чакаме европомощи.
До коментар [#1] от "D-r D":
Едно е да нямаш мнение, друго е да не искаш или да не виждаш смисъл да го споделяш.
Всеки, който се интересува от темата има някакво мнение.
Преходният период в здравеопазването трябва най-накрая да се преодолее. От 2000 година насам имаше достатъчно време, за да се натрупат критична маса от пари, информация и капацитет в сектора и здравното министерство, които да станат основата за болезнената и неизбежна крачка - затварянето на ненужни болници. Сегашната здравна инфраструктура е отражение на организацията в здравеопазването ни, както го е виждал соца. А то е всичко друго, но не и актуално на днешните ни необходимости и демографски реалности. Съществуването на една държавна здравна каса също неизбежно ще генерира проблемите, които генерира всеки един монопол, особено в такава чувствителна сфера. Няма смисъл да се винят също така частните болници - те действат на пазарен принцип и не са виновни, че ядат зелника, а този, който им го дава. Частно здравеопазване има навсякъде в цивилизованият свят, то помага на сектора, не го подрива, но има специфики във финансирането. И най-важното - ще си отдъхнем от базовите проблеми в здравеопазването, когато признаем, като общество, че това е най-скъпата социална придобивка, че това е най-вече бизнес за много милиарди, че няма как да съществува и да се подобрява без непрекъснато да се наливат много пари в него, че никъде не е намерен идеалният вариант на здравеопазване, в който и вълкът да е сит и агнето да е цяло. Задължително е да се закрият поне половината от тези 387 болници и списъкът за това е готов поне от първото правителство на Борисов, само че той не може да понесе политическият натиск от това неизбежно решение и все го отлага. Хората в половин България ще излязат бесни по улиците на малките населени места и правителсвото е чао. Манипулацията с тока през 2013г ще ни се види като пионерски рецитал. А кой политик иска да се самоубие ритуално и с ясно съзнание, че го прави? Ако някой от днешните може да извърши такова нещо, то това е пак Борисов, може би в края на мандата си, защото в началото на този имаше пак други приоритети. Патова ситуация.
Болници ще трябва да се затворят. В Дания например направиха точно това, оставиха предимно големи центрове. Направиха и още неща, като едното от тях беше да преминат на изцяло безплатен софтуер като ЛибреОфис във всички лечебни заведения, като спестиха милиони от лицензи към Майкрософт. Чудя се, защо само ние държим да открием топлата вода? Толкова ли е трудно да се прегледат съществуващите здравни системи и проучвания през последните години? Да се избере определен модел, който да се адаптира към особеностите на нашата държава и светоглед/манталитет. Не копи и пейст, но един творчески копи/пейст. Но както и с данъчните оценки на имотите и закона за фалита на физическите лица...ще се разсърдят много хора, ако ги бутнем тия теми и за това както и в статията е посочено, всичките стоят неразрешени...следващият на власт, той да ги мисли нали така? Ние няма да сърдим хората.
До коментар [#] от "
plf
":
До коментар [#] от "
mickmick
":
До коментар [#] от "
Чичи (Ice Man's fan)
":
До коментар [#] от "
Sutura
":
Благодаря на всички вас, че нарушихте безгрижното мълчание. Само 4 мнения на фона на 2800 прочитания е много тъжна диагноза, но е - дай, Боже,- предвестник на начало на обмяна на мнения.
Държавната здравна каса е нещо много полезно, защото акумулира гигантски средства и на принципите, заложени още от Бисмарк може да помага. Наивно е, обаче да мислим, че плащайки Х лв месечно, тя е длъжна да ни излекува от всичко. НЗОК е логично да докара състоянието на пациента до неживотозастрашаващо. Както и каското не ти прави колата нова.
Останалото е допълнително здравно осигуряване (И Господ).Тези, които ползват ДЗО - предимно младите и високоплатени - знаят елементарния ред: плащаш от джоба си всичко: преглед, изследвания, препарати по рецепта, събираш документите и фактури за всяко плащане и след 2 седмици си получаваш парите от фонда.
Тънката работа на допълнителното е, че в момента е скъпо и 95% не могат да си го позволят.
Разговорът за промяна на здравния модел е изключително належащ. И аз не съм загубил надежда, че Капитал и Десислава могат да го подхванат. Ето ти д-р Стойчо Кацаров, ето ти д-р Мими Виткова, ето ти д-р Дечо Дечев, ето ти д-р Илко Семерджиев, ето ти проф Николай Петров.
Потенциал има. Трябва да се използва, зашото от вечната Жени Начева и по партийно поръчение счетоводителят-здравен министър нищо добро не може да се очаква.
Хайде, Десислава, какво още чакате?!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.