КЗЛД срещу ПИК: как се преценява публикуването на лични данни

Оскар подава жалба в Комисията за защита на личните данни, която решава, че става въпрос за лични данни, които в случая са оповестени в нарушение на Общия регламент на ЕС за личните данни. В резултат КЗЛД издава разпореждане на "Пик" да съобрази операциите по обработване на личните данни на Оскар - дата на раждане и пълен адрес на притежаван от него имот, с разпоредбите на регламента и да заличи тези данни от публикуваната статия. И глобява агенцията с 5000 лева за обработване на личните данни на Оскар в нарушение на регламента за период от три месеца.

"Пик нюз" обаче не премахва личните данни, които и в момента могат да бъдат видени на сайта им, вместо това медията обжалва решението на КЗЛД.

Какво решава ВАС

Тричленният състав с председател Виолета Главинова и членове Галина Карагьозова (докладчик) и Полина Богданова, отменя решението на АССГ, отхвърля жалбата на "Пик" и осъжда управителя му да заплати на КЗЛД сумата за разноските за двете съдебни инстанции от 270 лв., както и 70 лв. - на Оскар. Отделно от това ПИК ще трябва в 14-дневен срок да премахне личните данни на Оскар от сайта си и да плати глобата от 5000 лв., наложена й от КЗЛД. Неизпълнението на това разпореждане е скрепено с друга санкция, предвидена в закона, която отново започва от 5000 лв. - в зависимост от това колко продължава неизпълнението на решението на съда.

По-важно в случая са мотивите, в които се излагат критериите за преценката при публикуване на лични данни за "журналистически цели" - понятие, което не е дефинирано в закона и това налага тълкуването му в съдебната практика. Става дума за дейност по събирането, анализирането, интерпретирането и разпространяването чрез средствата за масова информация на актуална и обществено значима информация, като всяка журналистическа дейност е проява на свободата на словото в правовата държава.

Законът позволява да се публикуват лични данни за журналистически цели, но при добросъвестна преценка във всеки отделен случай на баланса между правото на свобода на изразяване и на информация и правото на защита на личните данни. Законодателят предвижда, че когато обработването на лични данни е за журналистически цели, субектът, чиито са данните, се ползва с по-занижена защита с оглед преследваната цел - осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация. Същевременно това не означава, че лични данни могат да се публикуват свободно, без оглед дали тяхното оповестяване се налага с оглед на общественозначимите цели на конкретната публикация. В случая КЗЛД е приела, че с публикуването на точния адрес на имота и първите шест цифри от ЕГН прекомерно е надхвърлена изискуемата за целта на статията информация.

А в решението на съда се дава смисълът на това ограничение на принципа на "свеждане на данните до минимум". В случая за целите на журналистическото разследване е било достатъчно публикуването на квартала, улицата и сградата, в които се намира имотът, и неговата квадратура, за да може да бъде извършено сравнение между неговата стойност със стойността на други имоти в района с оглед твърдението в статията, че апартаментът е придобит на занижена цена. Това са необходимите и достатъчни данни, с което свободата на изразяване и информация може да бъде удовлетворена. Публикуването на част от ЕГН и точен адрес на жилището, в което живее лицето, както и неговият идентификатор, представлява непропорционална намеса в личния му живот, производно от което е и правото на защита на личните данни, решава съдът. И допълва, че фактът, че част от информацията е от Имотния регистър, не прави публикуването на данните законосъобразно, защото регистърът има различни цели от журналистическите, а освен това данните не са непосредствено публично достъпни.

Какво следва от решението

Председателят на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов очаква медиите да отчетат принципните разсъждения в това съдебното решение, а медията, която е адресат на решението, да го изпълни в законовия срок. Той припомня, че през 2019 г. Конституционният съд отмени текстове от Закона за личните данни, с които бе направен опит да се въведат критерии за използване на лични данни за журналистически цели, с които журналистите трябва да се съобразяват в публикациите си, за да не нарушат Общия регламент за защита на данните (GDPR).

"На практика чрез отмяната Конституционният съд даде приоритет на съдебната практика, която в случая представя прецедент, който трябва внимателно да бъде разгледан от медиите в България. Случаи като този с "ПИК" са показателни за начина, по който следва медиите да разсъждават, когато обработват личните данни", коментира Караджов защо е необходимо медията да преценява дали има нарушение във всеки конкретен случай на публикация, която изисква обработване на лични данни.

Той допълва, че настоящото решение на ВАС се отнася не само за публични личности, но и за всеки друг гражданин, който стане обект на журналистическо разследване. Едно такова разследване трябва да представи на обществото необходимата информация, която позволява да се направи обективна и информирана преценка дали даден човек е извършил нещо неправомерно, обществено или морално осъдимо, но без да се засяга непропорционално неприкосновеността на личния му живот - извън това, което строго се налага от естеството на самото разследване.

"Необходим е баланс между правото на информация на обществеността и правото на защита на личен живот на физическото лице. Противното би означавало целенасочено действие за увреждане авторитета на лицето, предмет на журналистическото разследване. Фактът, че в случая се използва информация от публични източници, не значи, че тя е пропорционална на целите на разследването. Информацията в Имотния регистър е събрана за друга цел - тя дава информация за това кой е собственикът на конкретен имот, къде се намира, има ли тежести. Когато тази информация се обработва от журналистите за други цели, следва да се направи преценка от медията дали и в каква степен публично достъпната информация е несъотносима към журналистическите цели на разследването и в този смисъл - дали трябва да бъде детайлно публикувана или само тази част от нея, която допринася за изясняване целта на разследването", смята Караджов.