След 30 години дискусии България е готова с антираков план
Това отваря възможността развитието на онкологичната помощ да бъде финансирано от фонд на стойност 4 млрд. евро на Европейската комисия
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
България е шампион в ЕС по смъртност от социално значими заболявания, водени от сърдечно-съдовите и онкологичните диагнози. Всяка година от рак например се разболяват средно 36 хил. души, а 12 хил. си отиват с тази диагноза. Това съвсем не означава, че във времената на прехода пациентите с рак са били във фокуса на управляващите. От около 32 години за онкомрежата се пишат планове и стратегии, но повечето си остават на хартия, а промените са с много плахи стъпки.
През миналата година служебното правителство заложи подготовката на антираков план като част от Плана за възстановяване и устойчивост с очакване основните направления в него да бъдат финансирани с евросредства. Сегашният екип на здравното министерство, заедно с Българското онкологично научно дружество, лекари, пациенти и неправителствени организации довърши в окончателен вид плана. Сега България може да кандидатства за еврофинансиране или средства от бюджета по проекта.
Какъв е проблемът
Онкомрежата в България е организирана по времето на социализма с диспансери и болници, повечето държавна и общинска собственост. Допреди 7-8 години всички те не бяха добре оборудвани и пациентите пътуваха за диагностика и лечение в чужбина. Държавните и общински клиники получиха апаратура със средства от програмата за регионално развитие на стойност около 130 млн. лв. И това донякъде спря пътуванията за пет-скен и лъчелечение в чужбина. Инвестицията обаче не реши другите основни проблеми на мрежата, а то е, че и в момента пациентите нямат ясна представа по какъв път трябва да минат, за да получат точна диагностика и лечение. Причината е, че обикновено операция на рак се прави в една болница, диагностика с прецизна апаратура - в друга, а химио- и лъчетерапията често не са на едно и също място, нито пък тази структура има връзка с поставилите диагнозата и оперирали пациента лекари.
От една страна, България е една от малкото 5-6 държави в ЕС, които нямат собствен антираков план и не инвестират в превенция на заболяването, ранното му откриване, което предполага успешно лечение дори и в последната фаза на болестта. Грижите за отиващите си пациенти са така организирани, че болниците не могат да поемат напълно палиативните грижи и се налага болните да бъдат гледани у дома от близките им, без да могат да получат адекватна помощ.
Наистина българските болни имат достъп до част от модерното лечение за тази диагноза и здравната каса заплаща около 600 млн. лв. за онкотерапия. Проблемът е, че обикновено при лекарите попадат пациенти в късни фази на болестта заради страха от посещение при лекар и заради липсата на задължителен скрининг. Това обяснява и защо в България средната смъртност от онкозаболявания е много по-висока, отколкото в ЕС - 56% от заболелите, което говори, че системата все още не може да обхване и да се грижи адекватно за пациентите с рак.
Какво съдържа планът
По време на представянето му в Министерския съвет проф. Асен Дудов, председател на Българското онкологично научно дружество и основен двигател в подготовката, посочи, че България е съобразила антираковия си план с елементите на Европейския антираков план. По негово подобие той съдържа четири основни елемента. Първият е профилактика и превенция - промяна в начина на живот и ваксинации, скринингови програми за най-често срещаните видове рак - на гърдата, маточната шийка, простатата, дебелото черво и белия дроб.
Другите точки засягат съвременната диагностика и лечението, както и доброто качество на живот на пациентите до последния ден.
В плана е посочено, че по подобие на ЕС и САЩ България също планира да организира комплексни центрове за лечение на рак. Това са групи лечебни заведения, които осигуряват пълна грижа за пациентите с тази диагноза - от скрининга на рисковите групи за определени видове онкозаболявания, през диагностиката и пълното лечение на болестта. В момента такива структури в България няма, а пациентите са принудени сами да търсят пътя към излекуването.
Финансирането на стъпките от плана ще става със средства от националния бюджет и от европрограми. По принцип Европейският антираков план разполага с механизъм за финансиране на проекти на стойност 4 млрд. евро. За да получи подпомагане по него обаче, България трябваше да извърви първата стъпка и да подготви антираков план. Сега вече тя ще може да кандидатства за подпомагане на изграждането на комплексни центрове и за развитие на мрежата за палиативни грижи и др.
В момента здравната каса финансира частично скрининговите програми за определени видове рак, но посещаемостта на пациентите на такива прегледи е много ниска. Това пък води до това, че пациентите в първите стадии на болестта са рядкост, казва проф. Дудов.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.