Проф. д-р Асен Дудов, дмн: Онкологичното дружество положи колосални усилия за изработването на антираковия план

Направиха се и много стъпки по отношение на информацията за това с каква апаратура разполагаме към момента, за да може да се провеждат тези изследвания. Разбира се, всичко това е с уговорката, че за съжаление в България до момента няма работещ скрининг. Ние трябва да го кажем, колкото и срамно да е това, и да знаем, че започваме от нулата.

Министерството на здравеопазването се ангажира да събере информация и тя показва, че в България има достатъчно добра рентгенова апаратура за извършване на мамографски изследвания. Разбира се, трябва да се уточни още и нейното състояние, тъй като в годините обикновено в месеца за борба с рака на млечната жлеза започнаха едни големи кампании и се купуваха мамографски апарати от най-различни класове. Някои от тях си останаха почти десетилетие в кашоните и се откриват на странни места в бившите поликлиники и болници, дарявани, получавани по различни програми, но никога не влизали в употреба.

От думите ви се разбира, че срещате сътрудничество от страна на министерството...

- Да, абсолютно сътрудничество. Обсъдихме и, да ги наречем, дисциплиниращи мерки. През времето аз съм изразявал и малко по-крайно становище, че би следвало всеки, който не е извършил необходимото, за да установи своето здравословно състояние или да го проследява, би трябвало, ако не да заплаща изцяло своето лечение, то поне споделено да участва в него. Ако държавата дава възможност да се направи безплатно изследване, да кажем, на маточната шийка, млечните жлези, на рака на простатата, което сега ще стане, а хората по някакви причини не искат да го направят, когато дойде моментът за лечение, всички ние го плащаме, защото системата в България е солидарна. Съвременното лечение в онкологията стана много скъпо. Ние сме платците и за това, че някой е оставил заболяването да се лекува в късен стадий, когато средствата са изключително големи, а резултатите колкото е по-напреднала болестта, стават по-скромни, мисля, че трябва да сподели тази своя небрежност или просто своето решение.

Това може да е лесно медицинско, но би било трудно политическо решение.

- Това е така. Разбира се, юристите ще имат последната дума. Те изразиха известни предложения, като например, когато се постъпва на работа, задължително в медицинското да има изследване на млечните жлези и актуална цитонамазка, когато е жена, а при мъжете - изследване на простатно специфичен антиген, на по-късен етап и нискодозовата компютърна томография на белите дробове. Може би нашата работа като лекари е просто да кажем какво е необходимо да се прави. Никой не иска да го оперират, да му правят химиотерапия, но ако човек пропусне тези неща, а аз виждам доста често пациенти, които казват "беше ме страх, сега съм готов на всичко", за съжаление възможностите стават все по-малки.

Трябва да вървим и по европейската директива, която предвижда не създаването на нови високотехнологични болници за лечение и диагностика, а тази роля да играят високотехнологични звена в различни болници, обединени на функционален принцип. Дали сме това предложение, така работят много звена в Европа.

А биха ли могли в тези звена да се обединят частни и държавни или общински структури?

- Абсолютно. Субектът на собственост не е важен. Важно е звеното да отговаря на съответните критерии и оттам нататък да се намерят правните механизми, по които допълнителното финансиране да отива към съответното звено. Свидетели сме как по различни програми допълнителни финансирания отиват в болницата за дадена дейност, но болницата има друг неотложен приоритет, покривът се е развалил, тръба се спукала, пари не достигат за заплати и тези пари не отиват там, където трябва. Затова разчитаме на юристите. Когато има такова финансиране, а такова финансиране има и от Европа, ще има и национално, то да отива в тези структурни единици, обединени на функционален принцип.

И, разбира се, аз го казвам на последно място, но то далеч не е последно място - направи се много за последния стълб, който е свързан с качеството на живота на пациентите. И най-после започна търсенето на форма за провеждането на адекватна палиативна медицина в обособени звена, за да преодолеем пълната им липса към момента. Те са само частни субекти, които третират хората по различен начин, няма унификация. Освен това няма реимбурсиране на тази дейност. Хората са страдалци в това, защото, когато един от семейството страда, страда на практика цялото семейство. Доцент Йорданов, който във Враца завежда единственото в страната отделение по палиативна медицина, разработи този модул в няколко насоки - палиативна медицина при пациентите, които провеждат лечение и за съжаление болестта е надделяла, и при пациентите, които са преминали сполучливо през лечението, но имат нужда от поддържане на качеството на живот през целия си живот. Предстои ни поредното стратегическо заседание на алианса, след което експертната група ще остане да работи и вече драфтът, който е направен, ще бъде официално депозиран в Министерството на здравеопазването, за да могат там институционално да го облекат в съответните нормативни документи.

Как изглежда картината в болницата ви след пандемията, върнаха ли се пациентите?

- Докато ние всички се бяхме затворили покрай COVID, за съжаление другите болести не чакат. В момента сме свидетели на нещо, което аз не бях виждал, може би без да е силно казано, поне 20 години. Спомням си, когато идваха всяка седмица жени с напреднали тумори, ангажиращи цялата гърда, в разпад, което си мислех, че е свършило. Такива пациенти виждахме безкрайно рядко, по 1-2 на година, било възрастни хора, за които няма кой да се погрижи, или някой, който има някакви други житейски приоритети и се е забавил в диагностиката на болестта си. Но такава вълна от усложнени пациенти, усложнени с всички локализации, с напреднали тумори, почти всичките в метастатичен стадий, говори, че накъсването на възможностите на диагностиката, телефонното лечение, което беше проведено и не трябва да се допуска повече от страна на специалисти, общопрактикуващи лекари, беше ужасна грешка. Медицината не позволява лечение по телефона, горещи и студени линии, те доведоха до тежък дисбаланс в ранната диагностика, в правилния път на пациента, който по принцип в България е доста сложен.

Дотам се стигна по време на епидемията, че да звъним на наши колеги, които лично познаваме, за да се молим този или онзи болен да бъде приет, а тежка неконтролирана хипертония, тежък неконтролиран диабет, различни хронични болести не би трябвало да бъдат предизвикателство в XXI век. Все пак ние, макар и в периферията, се намираме в тоя златен милиард на човечеството, наречен Европа, за който са достъпни всички възможни лечебни алтернативи. В момента се срещаме с една огромна вълна от пациенти с усложнени хронични заболявания, която не е ясно как здравеопазните системи ще посрещнат. И ако ние в момента се тревожим как да се справим с енергийната криза, как да направим мерки, които да са насочени към подпомагане на бизнеса, трябва да помислим и за мерки, които са необходими на здравеопазването, да посрещне тази вълна. Искрено се надявам, че новият екип на Министерството на здравеопазването ще има достатъчно разбиране и решения, и се надявам да има финанси, защото иначе ни чака буквално катастрофа на фона на малката нация, на застарялата популация, на фона това, че сме в едни екстремни условия по отношение на финансиране. Ако не се мисли навреме и това не се прави като съответните разчети, мисля, че ще бъде много трудно за всички.

Какви са новите възможности за лечение в онкологията?

- Винаги има и светъл лъч, когато се говори за медицина и за онкология. Ние актуализирахме нашите национални стандарти по медицинска онкология с много нови индикации на съвременни биологични лекарства, които вече са достъпни във страната. И аз мисля, че наистина предстои един пореден прелом в лечението на редица заболявания. Имаме регистрация на имуноонкологично лечение при рак на дебелото и правото черво. Предстои обаче един друг деликатен механизъм, това е реимбурсирането. И разбира се, нещо, което винаги се оказва проблем в последните десетина години и ние остро го поставихме като въпрос за решаване. Това е изследването на биомаркери, на тези магически, невидими ключалки, в които трябва да влезе съвременната биологична терапия, което за съжаление в момента се поема само от фарма индустрията. Например за имунотерапията при рак на дебелото черво дори няма възможности за изследване в страната и е нелепо лечението да го има, а пък възможностите за изследване да ги няма.

Отправихме едно писмо, в което Министерството на здравеопазването най-после, след всички години наред на мъчително обяснение, изглежда съгласно, че е необходимо биомаркерите да се изследват и да се заплащат от държавата. Сметнато грубо, изследването на биомаркери в най-пълен обем за цялата страна за една календарна година е до 2 млн. лв., докато в обратния случай терапия за няколко стотин милиона лева попада на не най-подходящите пациенти, а ние като данъкоплатци плащаме това. Настояваме като експерти да има и Национална референтна лаборатория, която да контролира работата на генетиците.

Много се надявам огромните усилия, които положи онкологичното дружество, да бъдат оценени. Както обещахме, ние станахме застъпници за въвеждането на европейския антираков план и направихме необходимите стъпки. Има колеги, които буквално не са спали със седмици, с месеци наред, за да разработят отделните аспекти на това, което направихме като драфт, и на скрининга, и на иновативно лечение, и на качеството на живот на пациентите. Колегите си направиха труда да изчетат в Европейската комисия всичко предложено от различните организации в страните членки. Това са хиляди предложения, понякога на най-екзотични изследвания, но в Европа всичко се взима под внимание и разумното се отсява. И се надявам след този колосален труд Министерството на здравеопазването да продължи нашите усилия, а Министерството на финансите също да бъде достатъчно гъвкаво. Ние сме готови с експертната част, оттук нататък остават институционалната и финансовата част.