Мария Касимова-Моасе
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Статията е част от специалното издание на "Капитал" K:ids, което излиза традиционно преди началото на учебната година. Всички текстове от броя можете да намерите тук, а списанието на "Капитал" в PDF файл можете да свалите от тук.
Бях ученичка по времето на развития социализъм. Гимназиалните ми години бяха белязани с всичко присъщо на тийнейджърството - влюбвания, приятелства и предателства, щуране в различни посоки и пробване на какво ли не, но и една присъща на всички амбиция да показвам колко много мога, колко много съм, колко далеч ще стигна.
Във всички тези лутания на душата имах няколко верни спътници. И най-важните сред тях бяха учителите ми. Разказвала съм за тях и друг път. За Пенка Хартийката по биология, която не търпеше на пода в кабинета й да има боклуци и винаги влизаше в час с перфектна прическа и перлено герданче. За историчката Желязкова, чийто ужас беше да не осъмнем един ден с неправилно формиран диалектико-идеалистически мироглед. За географката Облакова и нейната сламена шапка с цели овощни градини от пластмаса по нея. За вълшебния художник Янков по рисуване, неповторимия Дяков по литература и деликатната Ана Брогли по физическо.
Всеки от тези хора стана част от моя живот, от живота на децата, които вече трийсет и пет години порастваме самостоятелно. И всяка година, когато започвам да планирам това любимо мое издание "Капитал Кидс", се сещам пак и пак за всеки от тях. Помня стойките и дрехите им, повтарям си думите им, запечатала съм дори малките бръчици около очите им и забелязаните с крайчеца на окото реакции.
Чак сега, когато и аз съм майка, а понякога и преподавател, си давам сметка колко много съм взела от тях. Разбирам и какви творци са били в преподаването си, независимо че онова време имаше съвсем конкретни изисквания и те не предполагаха кой знае колко артистичен подход.
Не предполагаха, но в часовете по литература слушахме "Форинър", докато говорехме за старогръцки трагедии. По рисуване си правехме екслибриси и говорехме за комикса като жанр. Учителката с перленото герданче по биология промени цялата ни програма така, че да учим за половата система през месец май, защото "според Гьоте май е месецът на любовта". По география не се случваше кой знае какво, но пък Облакова беше многодетна майка и още имам топлия, домашен спомен как в междучасието в кабинета нахлува група деца, които дружно й викат "мамо". Това ме кара да мисля за нея повече като за родител, отколкото като за учител. Дори Желязкова остана в паметта ми с нейния органичен респект към партийните обязаности! А и все повече се смея на един случай, когато, истински притеснена, беше привикала на разговор далеч по-младата си и привлекателна колежка Райкова от гимназиалния курс, за да й сподели: "Абе, Райкова, в мъжката тоалетна на втория етаж някой е написал на вратата на една от кабинките "Историчката е курва". За кого, мислиш, се отнася?"
Днес, на прага на поредната нова учебна година, в която ей такива едни истории и хора предстоят да се случат в живота на нашите деца, решихме да посветим този брой на учителите. На техните лични открития и откровения в професията. Да видим какво ги мотивира да продължават да се грижат за бъдещето на света, учейки тези, на които то принадлежи. Заедно с това, разбира се, поглеждаме и към децата. Оставили сме им много свободно място в следващите страници, защото смятаме, че всичко, което те правят, си заслужава да бъде видяно и оценено. Нали и те на свой ред един ден ще станат новите личности, ще бъдат новите учители, новите мотиватори, новите генератори на чудото живот.
Преди съвсем да се оставя в леко сълзливото настроение на първия учебен ден, ще си позволя да ви разкажа мъничко за моята учителка по английски, г-жа Вера Калчева. Даваше ми частни уроци, защото в училище английски можеше да се научи само в английската гимназия. Идваше у дома два пъти в седмицата, винаги изрядно точна, перфектно облечена и подготвена. Носеше ръкавички без пръсти и миришеше на роза.
Разказваше ми сюжетите от библията, четеше ми новини от английски вестници и всеки път ми представяше по някоя вдъхновяваща световна личност. Като Флорънс Найтингейл например. Сигурна съм, че сега и вие ще се поинтересувате коя е Анти Вера, както искаше да я наричам, ме научи на много повече от английски. Даде ми възпитанието, което беше получила в Американския колеж в Истанбул, усета си към изкуството, не ми спестяваше нито похвалите, нито критиките. Беше личност, която ми показа как се става личност. Дано там, където е сега, да е доволна от човека, в който пораснах
И дано всички онези учители, преминаващи през живота на хлапетата днес, на свой ред оставят най-доброто от себе си у тях. Защото, както казва една от героините на този брой на "Капитал Кидс", когато дадем най-доброто от себе си на децата, ги учим да бъдат най-доброто от себе си.
Очаквайте по-късно днес първата статия от поредицата, посветена на една нетрадиционна школа по творческо мислене и писане за деца.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.