Аз и моят личен тийн

Изобщо животът с тийнейджър е истински сървайвър, изпълнен с изненади, неочаквани обрати и екстремни изпитания. Той започва внезапно и без предупреждение. Стартът може да бъде даден някоя невинна сутрин на събуждане, когато заспалата къща бива огласена от сърцераздирателен рев "МАМО, ИМАМ ОГРОМЕН ЧЕРЕН КОСЪМ НА ПОДМИШНИЦАТА, ГОСПОДИ, КАКВО ДА ПРАВЯ СЕГА?!", но може и да ви сполети вечер, когато детето доброволно и без подканяне влезе в банята и вместо обичайните 6 секунди престои там 2 часа, изразходвайки наведнъж 100-литровия бойлер.

От този черен момент насетне царството ви на авторитетни възрастни е приключило. Започва животът ви на неуки, глупави и невероятно досадни старомодни образци от пещерната епоха, чиято единствена житейска мисия е да ограничават полета на свободната душа на тийнейджъра. Или поне така изглеждате в очите на вашето порастващо дете.

Честито! Разбира се, всички деца са различни и преминават по свой начин през прехода дете - възрастен. Убедена съм, че в някаква паралелна вселена има тинейджъри, които са весели, безгрижни и не се разкъсват от въпроси и съмнения, но аз лично не съм попадала на такива. Ето някои абсолютно задължителни явления, наблюдавани в епохата живот с тийнейджър:

Айролът

"Айролването" представлява превъртане на очните ябълки на 360 градуса и поглеждането на родителя с бялото на очите. Айролът е основен способ за комуникация на тийнейджъра. С айрол се отговаря на въпроси, водят се разговори, изразява се отношението на подрастващия към целия заобикалящ го свят.

Например:

- Добро утро, Никола!

Айрол.

- Ще закусваш ли?

Айрол.

- Днес е студено, облечи си яке.

Мощен айрол, с който почти се скъсва очното сухожилие.

С айрол също така се реагира на природни явления, обществени събития и малки деца. Например: Вали дъжд - айрол; Уличен музикант - айрол; Невръстен роднина - брат, сестра, братовчед, който иска общуване - айрол, и т.н.

Остави... няма значение!

Традиционен финал на тийнейджърско изказване в извънредно редките случаи, когато тя/той рече да ви удостои с вниманието си и да сподели нещо. "Остави... няма значение" е завършекът на много теми, от такива за душевни преживявания: "Мамо, има една песен, ти едва ли си я чувала де (изключено е да знам кои са "Пинк Флойд")... Leave those kids alone и там в текста се казва... остави... няма значение!", до по-битови неуредици: "Мамо, в банята няма кър... остави... няма значение!" Тази широко използвана финална реплика винаги е придружена от горчиво поклащане на главата, изразяващо дълбокото разочарование на тийна от вас и живота като цяло.

Аблтрпхоедхъхесфеуэздндуфхцуфх - произнася приглушено Никола със силно драматична интонация.

- Никола, би ли повторил, не те разбрах.

Откъртва се въздишка. Следва драматична пауза. Айрол, при който, убедена съм, може да си види малкия мозък.

- Все едно... остави... няма значение!

И така 46 287 пъти на ден.

Температурното регулиране

Тийнейджърите имат тотално бъгнати температурни рецептори - убедена съм в това. Така например в най-лютата зима те излизат по шорти и къс ръкав, а по време на юлските горещници са навлечени с дълъг панталон и черен памучен пуловер с качулка. Напълно безсмислено е да се спори с тях по този (а и по всеки останал) въпрос.

Ако принудително го накарате да си облече яке, зад ъгъла то ще бъде натъпкано в чантата, а тийнът ще продължи пътя си спокоен и гол при минус 35 градуса. На плахото запитване няма ли да заври с 2 блузи и яке на 16 август се отговаря троснато: "Краката ми са ужасни, не искам никой никога да ги види."

Лъжите

Тинейджърите имат животоспасителна нужда да послъгват, независимо дали имат основание или не. Като дете аз имах толкова много ограничения (ще кажа само, че ме прибираха в 8 часа до 12-и клас), че просто бях принудена да лъжа. Затова си обещах, че когато аз стана родител, моето дете ще има по-голяма свобода. Ето така, викам си аз, той ще ми има доверие и няма да ме лъже. Нищо подобно.

- Днес след училище, щедро предлагам аз, не се прибирай веднага, ако искаш, идете до парка, разходете се, въобще прави каквото знаеш, само ми се обади да знам къде си.

- Не, мамо (имам чувството, че НЕ се казва рефлекторно), днес ще се прибера веднага, защото имам да уча, а и нямам настроение. - Виждате - старателен, отговорен и с дълбока душевност.

Три часа след последния училищен звънец противният тийн не се е прибрал, телефонът му е изключен, а бабите му го издирват, като ми звънят през 10 минути в работата. Когато все пак се добирам до него, получавам отговор, че е бил при една от бабите, а след проведени следствени действия и разпит се оказва, че е бил в парка. На въпроса защо е целият тоя цирк, след като има зелена светлина да прави каквото иска, получавам викове: "ЗАЩО МИ ОТНЕМАШ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ДА ЛЪЖА КАТО ВСИЧКИ НОРМАЛНИ ХОРА?!"

Изключеният звук на телефона

Това докарва до лудост всички родители на тийнейджъри, но няма земна сила или смъртна заплаха, която да промени положението.

Училището

- Информиран ли си, че имаш класно по български след 2 седмици?

- Какво по български...

Цигарите

Рано или късно тази тема се появява. Като дете от семейство на патологични пушачи за мен пушенето не е краят на света, а и не познавам никой, който се е отказал от цигарите, защото майка му му се е скарала. Затова тая битка съм я отписала от самото начало, макар да съм непушач.

Когато спипах цигарите в якето на 13-годишния Никола, поставих следните условия: Няма да ти се карам за пушене изобщо, решил си да умреш от рак - давай, обаче не искам да пушиш пред мен, бюджетът за цигари си е от твоите джобни, а няма да крадеш цигарите на вуйчо си, ако ще пушиш вкъщи, ще ползваш пепелник и ще чистиш след себе си. Тийнът прие условията, като оправда дребната кражба с, цитирам: "Никой не продава цигари на толкова малки деца."

- Не знам, оправяй се - безсърдечно го отрязах аз и допълних: купувай си тютюн и си свивай цигари, така ще ти излезе по-евтино.

- Ама адски е трудно, не могааааа - замрънка нискобюджетният пушач.

- Е, нищо - викам му - баба ти ще те научи. Тя една баба, ако внучето си не научи да свива цигари, кого? Таман, като се прибереш от училище и обядвате, ще свиете по една цигара двамата и така.

Исторически е доказано, че интересът към пушенето и останалите забранени работи е обратнопропорционален на съпротивата на родителя. Никола не стана пушач.

Истинският кошмар настъпва обаче, когато тийнът вече два поредни дни е образцов. Мравки на ужас започват да пъплят по гърба на родителя. С пресъхнало от ужас гърло и учестен пулс претърсвам жилището, за да открия следи от предполагаемото бедствие - нищо! Напрежението расте. В пощенската ми кутия не се откриват писма от учители, предупреждение за изключване и други подобни. С равен тон (за да не усети паниката в гласа ми) питам:

- Никола, всичко наред ли е?

- Да - следва хладнокръвен отговор. В момента приспивам бдителността ти с добро поведение. Колко дена смяташ, че ще ти трябват още, за да не си така подозрителна към всичко?

Питам се кога е международният ден на родителите на тийнейджъри. Кога се почита паметта на тия клети хора? Кога ни се носят цветя, подаръци, неща... Кога ни се отдава почит, ръкопляска ли ни се в определен час, има ли заря за нас, салюти... това искам да знам. Във всеки случай - поклон пред майката природа. Тя няма грешка. Първите 8, 9 години дечицата са малки, сладки и божествени, за да може родителят да се привърже едно хубаво, да изгради силни спомени, които да му попречат да утрепе наследника през следващите 10 години. Единственият начин да бъде продължен човешкият род.