Образование

Какво образование искаме

Форум на "Капитал" и Института за прогресивно образование събра идеи за училището на бъдещето

Образованието отчаяно се нуждае от промяна, за да отговори на нуждите на учениците

Люба Йорданова

Образованието отчаяно се нуждае от промяна, за да отговори на нуждите на учениците © НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Какво трябва да бъде образованието, за да подготви днешните ученици за бъдещето? Такова, което произвежда мислещи хора, готови да посрещнат предизвикателствата. За всички деца без значение от социалния им статус. За всички учители, които искат да променят света на своите учениците. В партньорство с родителите и общността. Това бяха част от изводите, до които стигнаха участниците на конференцията "Образование за бъдещето", организирана от "Капитал" и Института за прогресивно образование през април. Учители, директори, общественици, представители на неправителствения сектор и бизнеса дискутираха от какво имат нужда децата днес, така че да движат обществото и икономиката утре. И се обединиха около една обща идея - образованието отчаяно се нуждае от промяна. Веднага.

Училище за всички

"Бъдещето в нашата страна зависи от това какво правим за мнозинството от децата тук днес – какви нагласи, какви умения, какви техни знания развиваме", заяви изпълнителният директор на фондация "Заедно в час" Евгения Пеева. И припомни, че в България образователните резултати на учениците изключително се предопределят от тяхното социално-икономическо положение. На този фон над 60% от семействата с деца в училищна възраст получават помощи, защото доходите им са под 350 лв. Резултатът са 40-те процента функционално неграмотни ученици, които международното изследване PISA показва всяка година и които идват основно от по-бедните семейства и от по-отдалечените райони - независимо какъв език говорят и какъв е техният етнос.

Според Евгения Пеева е ключово учителите да не обръщат гръб на тези ученици, които на пръв поглед не се справят. "Ако ги оставим на последния чин и им казваме, че те не могат, че няма да се справят, че само по милост ще преминат в следващия клас, те се научават, че от тях нищо не зависи, те се научават, че някак си в живота по милост ще успяват", допълни тя. Приемането, че едни ученици могат, а други - не, трябва да се промени, категорична беше Евгения Пеева. Само така днешните деца утре ще могат да се превърнат в уверени личности, които правят света, в който живеят, по-добър.

В този процес учителите имат нужда от подкрепа - от родителите, от местната общност и властите в района. Както показа на практика директорът на СОУ "Цанко Церковски" в шуменското село Никола Козлево Катилиян Костадинов, работата и с хората извън училище е от ключово значение. Само с тяхна помощ преподавателите могат успешно да адресират важни теми като продължаването на образованието, агресията, здравословния начин на живот, ранните бракове.

Колко е важно да бъдеш свободен

За да може учениците да развиват необходимите за XXI век умения - да работят в група, да мислят критично, да задават въпроси, да събират сами информация и да я анализират, познатият от миналото класно-урочен подход вече не работи. Учителите имат все по-важната задача да разчупват часовете си, да предизвикват децата, да ги карат да бъдат активни и да търсят отговорите сами. Всичко това обаче изисква преподавателите да се чувстват свободни и спокойни да експериментират, за да намерят правилния подход към своите ученици - нещо, което сегашната бюрократична рамка на образователната система не им позволява.

"Ако учителите не се чувстват свободни, доволни и спокойно в работата си, всички други страни също по някакъв начин ще изпитват това неудобство и този дискомфорт", заяви Мариана Банчева, директор образователни политики в Института за прогресивно образование. За нея автономията дава възможност учителят наистина "да бъде творец и да бъде свободен, зачитайки ресурсите, спецификата на учениците и начина, по който той може да изведе децата до това да постигнат онези резултати, за които ние всички мечтаем и искаме". Мариана Банчева допълни още, че няма как да се намери един-единствен най-добър модел за училище - всички са различни спрямо условията, в които работят, и точно затова автономията може помогне на всяко да открие своя начин за постигане на качествено образование. А какво означава качество - децата да демонстрират блестящи академични резултати или да се научат да мислят, попита Мариана Банчева. И отговори как си представя тя качествените резултати за учениците: "Да се научат да прилагат различните концепции, които са научили по различните учебни предмети, за да решават въпроси и проблеми, които ги вълнуват. Обаче не след десет години, а днес."

По-голямата свобода може да позволи на директорите и учителите да търсят различни начини да представят учебния материал. Например не в класната стая, а навън, сред природата, в музея или библиотеката. "Децата днес получават над 60 хил. визуални стимули на ден – от интернет, от телевизия, от улични реклами, от хора, с които се виждат, от цветове, от дрехи, от всякакво съдържание", даде пример Весела Герчева, директор на изложбите и програмите в детския образователен център "Музейко". И допълни: "Не е много странно, че след цялата тази визуална атака в училище средата им се вижда много суха и много сива." Това кара децата да не разбират защо им се преподава даден урок и къде ще могат да го използват в ежедневието си. А когато не разбират смисъла, учениците съвсем естествено губят и интереса към темата. Затова средата, в която учат, и начинът, по който урокът им е представен, са от съществено значение, за да разпалят любопитството на децата.

Бъдещето не е само розово

"Бъдещето е това, за което се готвиш. Ние обичаме да си го представяме безоблачно, като хепиенд на една малко протяжна история за еволюцията и прогреса. Истината е обаче, че ако си представяме бъдещето без проблеми, значи си го представяме без работа. За какво тогава да готвим децата си", попита редакторът на издателство "Точица" Зорница Христова. И обърна внимание на това, че предизвикателствата на бъдещето са свързани до голяма степен с хората и начина им на живот. Затова училището не трябва да обръща гръб на хуманитарните науки - на реториката, философията, гражданското образование, а да ги направи достъпни за учениците, да ги вплете в целия образователен процес така, че да са полезни за живота на децата. Това съвсем не означава просто часове по литература или история. А обсъждане на теми, с които учениците се сблъскват всеки ден. Ако не успеем да отговорим на въпроси като "Какво да правя, ако ме бият", "Какво да правя, ако аз искам да набия някого", "Какво да правя, ако не искам да участвам в това, в което всички други са се включили", все едно нищо не сме свършили за 12 години, категорична беше Зорница Христова.

Знаем ли какво искаме от образованието на децата си? Да, смята Явор Джонев, основател на софтуерната компания "Сирма груп холдинг" и председател на УС на Института за прогресивно образование. И обобщава добре накратко: "Да бъдат ефективни в мисленето и творчеството, да бъдат активни комуникатори, да имат ефективни взаимоотношения, да могат ефективно да действат и да сътрудничат и в крайна сметка да имат ефективни, реални постижения. Да могат да решават проблемите на бъдещето, които ние в момента дори не можем да си представим. Да могат сами да изграждат смислите на живота си и да имат капацитета да развиват тези смисли, да осъществяват тези смисли заедно."