Къде са студентите
Висшистите лесно си намират работа, но връзката между университетите и бизнеса е все още скъсана
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Висшето образование значително увеличава шансовете за намиране на работа, но изборът на кандидат-студентите невинаги съответства на нуждите на пазара. Този извод беше отново доказан от най-новото издание на рейтинговата система на висшите училища в България, разработена от "Отворено общество", агенция МБМД и "Сирма груп". Данните показаха, че делът на регистрираните безработни сред висшистите е под 4% (около три пъти по-ниско от средната за страната), но половината от завършилите работят на позиция, за която не се изисква висше образование.
Тази тенденция остава почти непроменена през годините и е резултат от нарушената връзка между висшето образование и пазара на труда. Докато в специалности като информатика и компютърни науки липсват млади професионалисти, други като икономика и бизнес администрация произвеждат повече кадри, отколкото компаниите имат нужда. Според данните от рейтинга студентите по икономика в момента са близо 60 хил. Ако към тях се добавят и записаните в администрация и управление, общият брой става близо 87 хил. Реализацията на завършилите тези специалности обаче е под една трета. За сравнение - математика учат 467 души, социални дейности - 2352, психология - близо 4 хил., медицина - над 6500, информатика - близо 7500 (виж таблиците).
Шансовете за реализация, включително бъдещият доход, се влияят до голяма степен от конкретното висше училище и специалността, която студентът е завършил. Докато специалистите по информатика от Софийския университет например получават средно 1860 лв., тези от Университета по библиотекознание и информационни технологии получават средно 1156 лв. Подобно е положението и по отношение на безработицата - докато сред икономистите на Американския университет тя е 1.4%, сред тези на УНСС тя е 2.8%.
Рейтинговата система показва, че завършилите медицина, фармация и стоматология е най-малко вероятно да останат без работа. Професионалистите в здравните специалности са и тези, при които степента на приложение на придобитото висше образование е най-висока. На първите места по тези критерии е и военното дело, но за него трябва да се има предвид, че студентите са само около 700. Най-висок осигурителен доход получават специалистите по военно дело, информатика и компютърни науки, проучване и добив на полезни изкопаеми и математика. Средният осигурителен доход на висшистите в България е 867 лв. Резултатите показват още, че над 25% от завършилите през последните пет години висше образование не се осигуряват в страната.
Както и през предишните години лидерската позиция в повечето специалности, в които предлага обучение, държи Софийският университет. По-малките висши училища обаче, които са се специализирали в конкретни направления, също успяват да предложат високо качество. Такива са например Химикотехнологичният и металургичен университет, Тракийският университет и Техническият университет - София.
Социологическо проучване сред работодатели е показало, че през следващите пет години ще се увеличи нуждата от кадри по биотехнологии, хранителни и химични технологии, както и по психология, комуникационна и компютърна техника и медицина. По-малко търсени според работодателите ще са специалистите по теория и управление на образованието, история, спорт и педагогика.
В момента обаче висшите училища определят приоритетите си основно според търсенето на кандидат-студентите. Повечето от тях пък не успяват да получат адекватна кариерна ориентация в училище. Бизнесът също не е достатъчно активен в търсенето на връзка с университетите и студентите.
2 коментара
не ги хвърляйте, стават за табли за сервиране :)
Как се казва "довиждане" на колежката, завършила наскоро УНСС?
- Сметката, моля!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.