Светослав Божилов

президент и собственик на Venture Equity Bulgaria

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Моята теза е, че умерената подкрепа за зелената икономика носи значителни ползи за всички.

Преди да стигнем до там обаче трябва да си изясним един съществен въпрос. Вече почти не се спори, че човешката дейност води до климатичните промени. Споровете обаче стават буквално жестоки, когато се заговори дали самите климатични промени носят само негативи и какво трябва да правим.

Бидейки категоричен привърженик на доказателствата за наличие на изключително опасно глобално затопляне в резултат на вредните емисии от човешката дейност, аз не оспорвам по никакъв начин правото тази теза да бъде поставяна под съмнение. И макар да съм 99% убеден в правотата й, за нуждите на тази дискусия съм готов да приема че има 50 процентов шанс да съм неправ. Това което твърдя е, че дори и да е така, би трябвало да разглеждаме необходимостта от глобални политики на държавите за стимулиране зелената енергетика и зелената икономика, най-общо казано, като вид застрахователна полица. Ако приемем, че в резултат на глобалното затопляне има риск от загуба дори само на 10% от БВП на света, то разход от 0.5% от БВП на света годишно е повече от приемлива премия на застраховка на риска. Застраховката Каско, която всички плащаме за автомобилите си, е повече от 5% за потенциална щета, т.е. същата или дори по-висока от тази, която бихме платили за глобалното затопляне. Но никой не обсъжда целесъобразността на Каското. Просто го правим. Мисля за очевидно, че и с глобалното затопляне трябва да постъпим така.

При такъв "застрахователен" подход дискусията би трябва лесно да премине към това каква подкрепа и в какъв мащаб е уместна, за да се избегнат вероятностните рискове от глобалното затопляне.

И доколкото този текст е просто една кратка покана за дебат, бих предпочел вместо общи формулировки, по-скоро да дам един глобален и един локален пример.

Ако погледнем биогоривата, ще видим нещо много характерно за възможните комплексни ползи от зелената енергетика. Благодарение на една по-скоро умерена, отколкото агресивна подкрепа на редица държви, страни като Бразилия са станали почти 100% независими от горивата на петролна основа, а такива като САЩ и донякъде Германия се движат в същата посока и до 10-15 години могат да постигнат същата цел.

Ползите от това са огромни – от геополитическа независимост от страните - производители на петрол – в голямата си част непредсказуеми диктаторски или авторитарни режими, до стимулиране на много работни места в селското стопанство и преработвателната индустрия. Вместо в ръцете на стотици собственици на петролни кладенци, доходите от производството на горива отиват много по-равномерно в милиони фермери.

Благодарение на досегашното подпомагане на сектора технологичното развитие прави цените на биогоривата все по-конкурентни на петролните. Могат да бъдат правени различни сметки, но ако се има предвид че дори при сегашните крайно високи цени на зърнените култури производството и цените на биоетанола са 63 евроцента за литър/FOB Rotterdam,02.2011/. Лесно може да се пресметне че при цени над 100 долара за барел петрол биоетанолът ще бъде конкурентен на петролните горива дори без специални субсидии. Разработката на второто поколение биогорива – не от зърно, а от целулоза, ще извади от конкуренция помежду им производството на храни и биогорива, при много по-ниска себестойност на биогоривата отколкото до сега. Казано иначе, една умерена временна подкрепа за биогоривата носи и политически, и социални ефекти, освен че подпомага политиката за ограничаване на глобалното затопляне - поне с 30% по ниски емисии на вредни газове.

Вторият пример който бих дал е свързан с България. Става въпрос за използване на биомасата и по специално на отпадъчната слама при зърнопроизводството.

Енергията, получаваща се ефективно от изгаряне на всеки 2 тона слама е равна на около 1000 куб.м. природен газ. Това означава, че не бихме имали нужда от никакъв внос на газ, ако само се научим да горим цялата слама в котли за пара и ток, вместо да я палим по полето. Нещо, което е направено в Дания и не е особено сложно. И много важно – рентабилно е без субсидии. Може би ще е достатъчно държавата просто да наложи висока глоба за неоползотворяване на сламата. В случая дори не става въпрос за борбата с глобалното затопляне, а непонятната мързеливост в случая. И в този случай можем да намерим и инвестиционни и социални и екологични ефективности твърде лесно.

Това е далеч по-евтино за стимулиране от държавата отколкото необяснимата щедрост на държавата в новия проектозакон за ВЕИ, в който е подпомга най-скъпата за производство възобновяема енергия – слънчевата. Изцяло за сметка на със пъти по евтините други източници – вятър, вода или биомаса.

Тук могат да бъдат казани много неща за границата между ефективно и не скъпо държавно подпомагане на перспективни отрасли и скъпо и неефективно такова. Но да оставим това за допълнителна дискусия.