Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Първоначалните идеи на Европейската комисия за индустриален ренесанс или ре-индустриализация в Европа потънаха в блатото на неразбирането и текущия политически дневен ред в България, което на практика саботира на родна почва редицата добри идеи в предложението на Комисията. Реиндустриализацията е опит на Комисията и на страните-членки за нов поглед и придвижване напред на основните политики, които биха могли да направят Европейския съюз по-добро място за бизнес, иновации и работни места. Те заслужават да бъдат подкрепени и развивани на европейско равнище, а не да бъдат оставени на бюрокрациите и на популистки политици в Брюксел и страните-членки. Темата за реиндустриализацията – кой и как я разбира би била един добър тест за множеството български кандидати за Европейския парламент.
Основната цел на идеите за реиндустриализация е да намери нова платформа за общи политики в Европа след излизането от финансово-икономическата криза. Фокусът остава по-висока конкурентоспособност, растеж и нови работни места. В това отношение много ясно е формулирано разбирането, че ЕС продължава да изостава от САЩ и да бъде настиган от Китай и други нововъзникващи икономики по отношение производителснотта. Основните фактори в това изоставане са по-високите инвестиции в информационни и комуникационни технологии и по-високата ефективност на пазарите да създават иновации. Достатъчно е да дадем за пример залезът на Nokia в сянката на Apple и Samsung или откриването на нови заводи от Siemens в САЩ, или на родна почва – фокусът на ИКТ компанните върху САЩ и Канада, за да разберем, че Европа има проблем. И то сериозен.
Реиндустриализацията е пореден опит на Комисията да събуди станите-членки за действие, за да бъде преодоляно това изоставане. Посланието е доста семпло – САЩ имат евтин нов ресурс – шистов газ и най-ефективните пазари, Китай имат достъп до океан от евтина работна ръка и подобряваща се ефективност на пазарите.
ЕС трябва да интегрира по-добре вътрешните си пазари и да заложи на високата добавена стойност или да потъне в забрава. Предлаганите решения са познати, добре изследвани и с голяма вероятност да постигнат търсения резултат. За да се случи това обаче се изисква огромна доза лидерство и компромиси, които ЕС не успя да постигне в предходните две десетилетия. Струва си да погледнем и разтълкуваме поне част от предложенията на Комисията накратко:
- Интегриране на мрежите за енергия, телекомуникации и транспорт и по-добро прилагане на правилата на вътрешния пазар. Това означава в крайния случай единен пазар на енергия, например договаряне на общи цени за ЕС с трети страни вносители. В телекомуникациите – единна тарифа за разговори в целия ЕС, както е в САЩ например.
- Индустриална модернизация чрез инвестиции в иновации, ресурсна ефективност, нови технологии, умения и улесняване на достъпа до финансиране. Въпреки дежурните злоупотреби, без наличието на подобни инициативи българските предприятия щяха съвсем да замразят инвестициите през последните 5 години, да забавят модернизацията си, а много повече нямаше да оцелеят.
- Опростяване на законодателството и подобряване на ефективността на държавната администрация. За България това би означавало освен да има най-ниските данъчни ставки и да имаме поне средно-европейско равнище на качество на данъчно обслужване.
Списъкът продължава, но идеята е ясна – Комисията се опитва да облече в нови по-модерни думи основните принципи на функциониране на Европейския съюз. Ако те не бъдат приложени и в следващото десетилетие, изоставането ще бъде фатално. Идеите са добри и са доказали своята състоятелност. Но (проекто-)политиците, включително в България, ги четат както дяволът евангелието, а сметката се плаща от всички европейци.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.