Революция в мъжки род

Дори в Тунис, най-светската от държавите в региона, считана за крепост на секуларизма и рай за женските права, салафистите гръмогласно призовават да се върне женското обрязване като част от ислямската култура. А дебатът дали в следващата конституция на страната (която вероятно ще бъде приета догодина) жените да не бъдат определени като "допълващи" към мъжете още не е съвсем затихнал.

"В новата конституция на Египет има редица членове, които отварят вратата за нови закони, нарушаващи човешките права на жените или за промяна на настоящи закони, които защитават тези права. Например изречението, забраняващо трафика на хора, беше премахнато от текста", казва Хода Бадран. Според нея причината е, че така ще може продължи практиката възрастни богати мъже от Персийския залив да идват през лятото, да се женят за 12-годишни момичета за по няколко седмици и след това или да се развеждат с тях, или да ги взимат със себе си като прислужници или проститутки. "Почти успяхме да извоюваме тези бракове да бъдат считани за част от трафика на хора, с който може да се борим с базирани на конституцията закони. Сега това е блокирано", отбелязва Бадран.

Най-изразителният индикатор е оскъдното представителство на жените в преходните съвети, новите правителства и парламенти, особено на фона на ролята им по време на бунтовете. Да, в Тунис в момента има по-голям процент жени в народното събрание, отколкото в американския Конгрес - близо 30% от депутатите. Това обаче е благодарение на квоти. В Египет, където те бяха премахнати, в новия парламент жените са под 2% при 12% в предишния. И една от малкото дами, успели да влязат, обяви за свой приоритет отмяната на правото на жените да искат развод. Същевременно салафистите в страната приеха трудно участието на жени в листите си, а когато все пак имаше такива, те бяха на последните места и присъстваха в бюлетините не със снимки, а с изображения на цветя или на партийното лого.

За цветята и пролетта

"Макар революцията в Иран често да се определя като ислямска, тя всъщност е революция на мъже срещу жени", написа през март носителката на Нобелова награда за мир Ширин Ебади в статия за в. WallStreetJournal, озаглавена "Предупреждение за жените на Арабската пролет". В текста иранската активистка подчертава, че "шариатът и правата на жените не трябва да са взаимно изключващи се". С което се противопоставя на аргументи от типа, че както демокрацията не вирее в мюсюлманските страни, така и ислямският феминизъм е оксиморон. "Проблемът не е с исляма, а с онези, които си присвояват правото да говорят от името на исляма и успяват да дадат лош имидж на религията. Теорията на исляма не е срещу жените. Но някои политически ислямистки групи интерпретират религията по начин, който представя жените като по-нисши човешки същества. И виждат ролята им като домакини и машини за възпроизводство, които нямат място в политическата сфера", казва Хода Бадран.

Така отстъплението по отношение на правата на жените има повече общо с възраждането на патриархалните, тесногръдо консервативни традиции, отколкото с възхода на политическия ислям. И шариатът е просто удобно извинение.

Може да изглежда очевидно, но е важно да се припомни защо всъщност овластяването на жените е важно за икономиката и обществото. Ключова съставка в конкурентоспособността на всяка икономика е нейният човешки талант - хората са тези, които я движат напред. Очевидно е, че ако ограничаваш участието на половината от този капитал, шансовете за успех намаляват многократно. Правата на жените не са просто социална битка или изкуствено привнесен западен каприз. Те са въпрос на икономическо развитие за страни, които се намират в ужасно тежко състояние. Числата говорят сами - в последния Gender Gap Report (доклад за половата равнопоставеност) на Световния икономически форум нито една арабска страна не успява да влезе в топ 100 от общо 135 държави. Огромна част от страните в региона почти не дават възможност на жените да работят. Съотношението мъже - жени на трудовия пазар е 80 към 20, като дори в Тунис не надхвърля 71 към 29.

Позитивен факт е, че образованието в последните години става все по-малък проблем за жените в региона, които се изравняват и надминават като брой мъжете в средните и висшите училища. Но в тази битка те ще имат нужда от помощ. Ако България иска да играе роля във възраждането на Близкия изток (а тя, изглежда, иска, ако се съди по активната външна политика в последно време), това е може би най-добрата арена, на която да го прави. София няма мощта и парите на големите играчи, с които да се намесва директно в страни като Египет, Сирия или Либия. Но следването на ясна политика в подкрепа на развитието и защитата на женските права може да превърне българския глас във важен участник в бъдещето на тези общества.

Както отбеляза наскоро йорданската кралица Нур по време на конференция за жените и Арабската пролет: "Макар някои групи да се опитват да върнат часовника назад по отношение на правата на жените, като използват религията за оправдание, ислямът не бива да бъде смятан за източник на омраза към жените и тяхното потискане. Отстъпленията и спънките не означават, че революцията се е провалила. А просто че не е завършена." И ще бъде тъжно и жалко за пропуснатите шансове, ако арабското пробуждане се окаже пролет без цветя.