Кормораните - крилатите деца на водата
В миналото птиците са прогонвани и убивани. Днес популациите са стабилни, но замърсяването и бракониерството са заплахи
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- В България се срещат три отделни вида корморани: малък, среден и голям.
- И трите са били застрашен от изчезване в България и почти унищожени.
- Днес популациите са стабилни, но бракониерството и увреждането на местообитания остават заплахи.
Ако трябва да определим коя е най-известната водолюбива птица в България, корморанът би грабнал първото място. Красивите гмуркачи (някои видове могат да достигнат 45 м. дълбочина) се срещат около почти всички големи водоеми - Черно море, реки, езера, язовири. Освен с характерния черен цвят, те се отличават и с атрактивния начин да сушат крилете си - като ги разперват на слънце или вятър. В България се срещат три отделни вида: голям, среден (наричан още качулат) и малък. Заради цвета си са познати още под имената дяволица и карабатак.
Как да ги различим? Средният корморан се среща само по Черноморското ни крайбрежие, предимно северното, тъй като обича да прави гнездата си в недостъпни скални корнизи, ниши и малки пещери. През размножителния период перата на главата му образуват "качулка" и оттам идва името му. Големият е най-разпространен и се среща из цялата страна. Той е най-едрият от трите, разпознава се по характерните бели петна на хълбоците и около човката. Малкият корморан е висок 50 см., предпочита водоеми с обилна растителност и в България може да се наблюдава предимно по поречието на реките Дунав и Марица и около някои крайморски езера.
В източните култури корморанът е на почит, но у нас не е точно така. Допреди 20 - 30 години видът е бил застрашен от изчезване в България и почти унищожен. Птиците са подложени на целенасочено отстрелване и прогонване, тъй като се е смятало, че вредят на риболова и рибовъдството. Със забраната на лова им и усилията на природозащитни организации, популациите постепенно се възстановяват, завръщат се на старите си места и дори заемат нови.
Днес трите вида корморани са в подем на числеността. Въпреки това малкият и средният корморани остават под заплаха и са включени в Червената книга на България, защитени са от Закона за биологичното разнообразие, а част от хабитатите им са включени в европейската екологична мрежа "Натура 2000". Все още има случаи на незаконен отстрел, но по-опасни са пресушаването на водоеми, замърсяването, намаляването на рибните ресурси, увреждането и унищожаването на местообитания. Гнездовата колония на големия корморан на Дуранкулашкото езеро беше умишлено унищожавана три пъти за последните десет години. За да ги защитим са необходими по-детайлни проучвания за трите вида и опазване на хабитатите им.
Трите вида корморани
"Малкият корморан е защитен вид, включен в Червената книга на България. Гнездовата му популация в България е сравнително ниска (между 350 и 500 двойки)", казва Михаил Илиев, експерт от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). "До преди 15 години видът се приемаше за световно застрашен, защото числеността му не е голяма и е силно локализирана в Югоизточна Европа", допълва той. У нас се среща основно по поречието на р. Дунав; най-голямата колония е в резервата Сребърна. Другата колония е в района на Бургас, в защитена местност Пода, където има Природозащитен център, управлявана от БДЗП.
"Всъщност малкият корморан е най-характерен през зимата, когато при нас пристигат много птици от по-северните географски ширини, от Източна Европа, Румъния, Украйна. Те формират т.нар. нощувки (зимуване), които са известни отдавна и сравнително непроменящи се през годините. Такива места са Бургаското езеро; района на Пловдив - по поречието на река Марица, където в миналото са наблюдавани докъм 6 хил. птици", казва Илиев. "През последните години значението на Бургаските влажни зони се увеличи значително, включително и за гнезденето на вида. Редовният ни мониторинг на Поморийско езеро показва увеличение на числеността на малките корморани дори в тази солена лагуна, която принципно не е оптималното местообитание за вида", казва от своя страна Димитър Попов от сдружение "Зелени Балкани"
"Дълги години нощувката на малкия корморан по поречието на р. Марица беше в района на моста на 6-ти километър в Пловдив, но преди няколко години се измести на остров Адата, където явно се чувстват по-защитени", коментира Димитър Плачийски, експерт по биоразнообразие и орнитология от пловдивския офис на БДЗП. "Нощувките са много интересни, често провеждаме обучения по мониторинг и доброволчески акции в района", разказва той. Малки корморани зимуват и в резервата Сребърна, по поречието на Дунав, във Варненско-Белославското и Дуранкулашкото езера. "За да бъдат съхранени тези места, по наше предложение на бяха обявени три защитени територии по поречието на р. Марица", допълва Елена Стоева от "Зелени Балкани".
Средният корморан, познат още като качулат, е типичен морски вид. Среща се единствено и само по черноморското крайбрежие на България. До преди 10 години единствената гнездова колония у нас беше на север - между нос Калиакра и с. Тюленово. Тя наброява около 200 гнездови двойки. През 2013 г. експерти регистрират сформирането на нова колония на средния корморан от около 20 двойки по нашето крайбрежие в района на Созопол, на малките острови, разположени недалеч от града. Днес числеността й се е увеличила до 200 двойки. "Видът можем да го класифицираме като най-рядко срещан, тъй като е силно локализиран на определени места по Черноморското крайбрежие", казва Илиев. Той е включен в Червената книга на България заедно с малкия корморан.
Големият корморан е средноголяма, граблива птица с жълто петно в основата на човката и характерно бяло петно на хълбока. Гнезди колониално, често заедно с други водолюбиви птици - чапли, лопатарки, блестящ ибис, понякога дори с малкия корморан. Среща се през цялата година в цялата страна. Най-големите колонии са по поречието на р. Дунав, на няколко дунавски острова и в района на Бургас. Можем да го срещнем във всякакъв тип сладководни водоеми, било то микроязовири, реки, канали, блата. Понякога и по високопланински влажни зони.
Заплахи
"Големи корморани има и в района на Дуранкулашкото езеро, където колонията е малка, между 100 и 200 двойки. Гнездят по дървета, най-често широколистни. В последните години тази колония беше унищожавана три пъти", припомня Михаил Илиев. Една от вероятните причини, е че видът е нежелан от рибарите, тъй като се счита, че унищожава много риба. Допреди няколко години дори е имало вратичка в закона, че при установени щети в рибовъдни стопанства, нанесени от корморана, отстрела му е позволен. Сега това е категорично забранено.
"В периода 50 - 70-те години кормораните са били подложени на прогонване, отстрелване и унищожаване по всякакъв, тъй като са се считали за вредни. Потърпевши били не само те, за съжаление и много други хищни птици. Много видове са намалели до минимум, а някои са изчезнали - например брадатият лешояд, символът на българската природозащита", казва още експертът. Тогава популациите на кормораните са били много по-малки, срещали са се едва на няколко острова по поречието на р. Дунав с популация от порядъка на 300 двойки. Няколко десетилетия по-късно - без умишлено унищожение и прогонване, числеността им се е увеличила до над 3000 двойки.
"Разбира се, това че отстрелът вече не е позволен, не означава, че не се случва. Случва се и то доста често, особено в рибарници, където има зарибителен материал, например дребни рибки. Това е привлекателно място за корморани и вероятно там има незаконен отстрел. Все пак можем да приемем, че популацията на вида е стабилна и дори се увеличава", казва Илиев. Той посочва, че големият корморан понякога се бърка със средния (в района на Черноморието), който е защитен от закона.
"Друга заплаха са бракониерски мрежи, които се поставят неправомерно във всякакви водоеми, дори в защитените местности. В Бургаските езера това е голям проблем, в Шабленското и Дуранкулашкото езера, в Сребърна също. Макар че в България няма много проучвания по въпроса колко е силно влиянието на тази заплаха, то изследвания в други страни доказват, че е значима. За съжаление на тези места контролът от страна на правоимащите институции е, бих казал неефективен и занижен", посочва Илиев.
Основателни ли са притесненията, че корморанът вреди на риболова и рибовъдството, особено сега, когато числеността се е увеличила? Категорично не. "Качулатият корморан, който е както казахме силно локализиран по Черноморието, се храни с морски видове риби. Рибарите, които използват ресурсите на Черно море, нямат отношение към отглеждането им. Те не полагат грижи, черпят безплатно. От тази гледна точка не можем да приемем, че рибните ресурси, както в морето, така и в значителна част от сладководните водоеми са собственост на човек или в полза само на човека. Напротив", заявява експертът.
За другите видове корморани съществуват митове, че изяждат риби, които са по-големи от собственото им тегло или че кълват очите на рибите, което няма нищо общо с действителността.
Дори да приемем, че на локално ниво малкият и по-конкретно големият корморан, могат да нанесат някакви потенциални щети, човешката дейност във водоемите е много по-опасна и вредна. Бракониерски риболов с мрежи, с ток, тралене, изграждането на ВЕЦ-ове, пресушаването на водни площи, замърсяването и др. нанасят много по-големи щети на рибните популации. "Имайте предвид, че кормораните няма как да унищожат рибата в даден водоем. Законът в природата е такъв, че ако някъде няма достатъчно хранителен ресурс или пък на хищника ще му отнеме часове и дни за улов, той не стои там. Като хищници на върха на хранителната верига, тези птици имат своето място. Те са естествен регулатор на популациите и най-често хващат болни и недъгави риби. Малкият, ловят съвсем дребни рибки от т. нар. плевелни видове, които не са желани и по-скоро за проблем за рибовъдството. В този смисъл те на практика не само не оказват значима вреда, но дори ефектът е по-скоро с обратен. Хищниците почти винаги се насочват към жертви с някакъв проблем, тъй като са бавно подвижни и лесни за хващане. Така че трябва по-толерантно да ги приемаме като част от природата, като ниво в хранителната верига, което има своето място и с неговото присъствие са свързани много други процеси", завършва експертът.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.