Климат

"Натура 2000" - чиста храна, ниски ставки, слаб контрол

Продукцията на ферми в територии с висока природна стойност е все по-търсена, но затрудненията им - все така много

Десислава Лещарска

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Темата накратко

В екологичната мрежа "Натура 2000" са включени много земеделски земи и полуестествени местообитания, в които може да се развива земеделие при спазване на определени ограничения.
Фермерите в тези територии произвеждат чиста храна, която е все по-търсена от потребителите.

Село Гинци при прохода Петрохан е известно с живописната си природа и овчето кисело мляко, заради които преминаващите често спират специално. Юлия Стоянова е един от хората, допринесли за славата на местния деликатес - от над 10 години тя и семейството й отглеждат около 150 овце, които пасат свободно из естествените пасища и ливади на Предбалкана. Освен в магазинчето към фермата си в Гинци тя продава продукти от овче и козе мляко всяка сряда на фермерския пазар пред Министерството на земеделието в София, като около обед вече всичко е изкупено.

Една от причините за вкуса на киселото мляко, сиренето и кашкавала, произведени от Юлия, са именно пасищата на Западна Стара планина, които благодарение на екологичната мрежа "Натура" са максимално съхранени в естествения им вид. Като земеделски производител, който развива дейност в зона от "Натура" (около една трета от Защитена зона "Западна Стара планина" е земеделска земя), Юлия е длъжна да спазва някои ограничения като: забрана за премахване на характеристиките на ландшафта, за косене в определени периоди от годината; за използването на пестициди, минерални торове и др.

Същевременно тя има право на финансова помощ заради това, че не развива интензивно земеделие и по този начин косвено се грижи за опазването на важни местообитания за растения, животни и птици. Например едно от местообитанията на орхидеи от вида Orchis morio, O. coriophora, O. ustulata, O. tridentata и Anacamptis papilionacea в Западна Стара планина е зависимо от пашата на животни - ако ги няма овцете и козите, тези територии ще бъдат завзети от храсти като шипка, къпина, глог, дива круша и др.

Устойчиви земеделски практики

Юлия е една от хилядите земеделски производители в България - животновъди и растениевъди, които всяка година могат да се възползват от Програмата за развитие на селските райони и по конкретно мярката за плащания по "Натура 2000" (Мярка 12). За периода 2016 - 2021 по нея са изплатени близо 280 млн. лв. (виж таблицата). Тази, както и мерки "Агроекология и климат", "Биологично земеделие", "Плащания за райони с природни ограничения" по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014 - 2020) са изключително важни по ред причини.

На европейско ниво земеделската земя съставлява около 40% от всички територии, включени в "Натура 2000". Това обикновено са ниски планински и алпийски ливади и пасища, степи, открити пустини и влажни пасища и други полуестествени местообитания за ценни животински и растителни видове. Много от тях са зависими от или свързани със земеделски практики. През последните 50 години обаче заради интензификацията на земеделието и изоставянето на земи биоразнообразието е претърпяло драматичен упадък. Фермерите в територии с висока природна стойност в България вече са малко, а трудностите, с които се сблъскват - много: по-ниски добиви в сравнение с индустриалното земеделие, тежък физически труд, липса на работна ръка, административни неуредици и липса на доверие в системата. И все пак - тях ги има! А увеличаващото се търсене на качествени, чисти и здравословни продукти е тяхното преимущество пред всички останали; както и амбициозните заявки на Европейската комисия (ЕК) за зелена трансформация на сектора до 2050 г., за да се справим с климатичните изменения.

Ниски ставки и съмнения в контрола

Веселина Ралчева е сред създателите на Българската асоциация на биопродуктите. Ралчева е и съсобственик на семейната компания "Ина" за производство на биомасла от роза и лавандула, билкови флорални води и козметика. Около две трети от земите на семейство Ралчеви, върху които се отглеждат билки, етерично-маслодайни култури, плодове, зеленчуци и др., попадат в "Натура" - в защитена зона "Средна гора". "Както знаете, над 30% от територията на България е в "Натура 2000", което е един от най-високите проценти в ЕС. Това е истинско богатство и за да го съхраним, ние трябва да се научим да съжителстваме със защитените видове, а където е възможно - да развиваме устойчиво земеделие, което да носи икономически ползи на местните общности", казва Ралчева.

"Ние сме сертифицирани като биологични производители, което означава, че по принцип не можем да използваме пестициди. Относно другите ограничения за "Натура" - те отговарят на нашата философия, че не искаме да нарушаваме хармонията, и не е проблем да ги спазваме. Биологичното земеделие е много подходящо в случая, защото има добавена стойност (продуктите на "Ина" с марка Ina Essentials се изнасят в 18 европейски държави - бел. ред.), осигурява добра заетост (неизползването на пестициди налага повече ръчен труд и семейство Ралчеви дават работа на много хора от региона - бел. ред.). Но ако не бяхме биологични производители и трябваше да разчитаме на полагащите ни се компенсации, това много щеше да ни затрудни", казва Ралчева.

Тя посочва, че за ЗЗ "Средна гора" ставката по мярката за "Натура" е много ниска - 7-8 лв. на декар. "Тези ставки се изчисляват на база предполагаеми пропуснати ползи, ако не можеш да ползваш пестициди, съответно произвеждаш по-малко. Но каква е логиката зад тези изчисления - ние не знаем. На работни групи питаме, отговор няма." Тя откроява още един проблем - недоверие в системите за контрол. "Много се съмнявам в контрола за спазване на забрани, особено по отношение на пестицидите. Проверките са предимно документални, докато контролът върху биологичните производители е на много други нива: чести проверки в лаборатория на крайните продукти, на листна маса от отглежданите растения и др. Даваме си сметка, че държавата има изключително малък ресурс за проверки."

Ниските ставки са проблем и за фермери като Юлия от Гинци: "Компенсациите не са големи и не се увеличават, въпреки че всички цени вървят нагоре. Горивата поскъпват, фуражът се вдигна двойно. Аз съм съгласна да си увелича цените, но виждам, че това ще направи продуктите недостъпни за много хора, а за мен е по-важно да си реализирам продукцията." Стоянова няма биосертификат, който е свързан с тежки и скъпи административни процедури, но въпреки това спазва добри земеделски практики и произвежда качествена храна без примеси.

Предложения в тази посока дойдоха миналата година от браншови организации: всички фермери в защитени зони да могат да се възползват от добавената стойност на продуктите си и да ги етикетират като "произведени в "Натура 2000". Това предложи Стоилко Апостолов от Фондацията за биологично земеделие "Биоселена" по време на онлайн семинар за селското стопанство в "Натура 2000", организиран от "Икономедиа". Според официални данни на ЕК биологичното земеделие у нас има дял от малко над 2%. Същевременно обаче данните на МЗХ до "Капитал" сочат, че земеделието в "Натура" обхваща над 8% от всички земеделски земи у нас.

Благовеста Василева от "Дивата ферма" - наложил се през годините биопроизводител, отглеждащ над 1600 автохтонни говеда в района на Маджарово, смята, че неадекватният контрол и злоупотребите са по-големия проблем. Тя води животните на лятна паша в района на Белмекен, а през останалото време са в Маджарово, Източни Родопи. "Ставките за "Натура" са почти едни и същи навсякъде, разликите са между 1 и 2 лв., а плащания за животновъди като мен дори се увеличават, тъй като намаляваме с всяка изминала година. Проверки се правят не само по документи - има 5-процентова извадка от проверки на място на площи в "Натура". За съжаление има и измамници, които декларират несъществуващи животни и несъществуващи животновъдни обекти в защитени територии, дори ние сме засичали такива", казва Благовеста. И допълва:

"Трябва да се разпишат ясни правила, да се засили контролът и веднъж завинаги да се разобличат тези хора, за някои от които има чадър от 10 години."

Наблюдаваме интерес към мярката “Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите” като данните ни показват увеличаване на подпомогнатите площи от 366 126 ха през 2016 г. до 421 848 ха през 2021 г., което представлява 15% ръст.

МЗХ

Чистите продукти - все по-търсени

Новата Програма за развитие на селските райони дава заявки за засилено подпомагане на добри земеделски практики, като най-големи промени се очакват в т.нар. субсидии по първи стълб - директни плащания на площ. Тук ще бъде включена нова доброволна екосхема, по която ще се финансират дейности като ротация на култури, интегрирано земеделие, затревяване на междуредия с бобови култури и др. Тя е с прогнозен бюджет около 160 млн. евро. Мерки "Агроекология и климат", мярката за "Натура 2000", схемите за обвързано подпомагане за животни и др. са от втори стълб и са допълващи. Там не се очакват съществени промени.

Земеделските производители се надяват новата екосхема да обхване повече дейности, включително биологичното земеделие. То не само е с най-голям потенциал да допринесе за постигане на екологични и климатични цели от стратегията на ЕС "От фермата до трапезата" като: намаляване с 50% на използваните препарати за растителна защита, увеличение с 25% на земите за биопроизводство и др.; но и е част от перспективния и бързо развиващ се пазар на биологични продукти. Между 2010 и 2019 г. стойността му в ЕС се е увеличила повече от два пъти, а данните сочат, че търсенето е по-голямо от предлагането.

Потенциалът в тази посока е огромен. България е един от най-големите износители на сушени горски плодове и билки. Разнообразни продукти като биологични замразени плодове (ягоди, малини и боровинки), мед, етерични масла от роза, лавандула, мента, сирене, кашкавал и конфитюри се изнасят и реализират много добре на международните пазари.

Вътрешният пазар на биопродукти също става все по-атрактивен, което е от голямо значение за малки производители и дворни стопанства, които нямат количество и механизъм за организиране за износ. Тук главна заслуга имат неправителствените организации, самите производители, фермерските пазари и условията за кулинарен и аграрен туризъм. Имаме всички дадености чистата храна да бъде наша запазена марка и източник на доходи за местното население в селските райони.