Червеногушата гъска - ще изчезне ли от България?

В основата на намаляващата популация са фактори като бракониерство, безпокойство и увреждане на местообитания

Десислава Лещарска

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Почти цялата световна популация на защитената птица зимуваше в България.
Климатични промени, лов, увреждане на местообитания я отблъскват от България и застрашават оцеляването й.
Губим не само биологично разнообразие, но и безценен туристически ресурс.

До преди няколко години почти цялата световна популация на червеногуша гъска зимува в България. Тя е една от най-атрактивните гъски и също така - най-застрашена да изчезне завинаги. Всяка година птицата с красиво бяло-черно-червено оперение прелита над 6000 км от арктическа Русия, където отглежда малките си, до северното и западното крайбрежие на Черно море, за да презимува. Доскоро Североизточна България, по-конкретно езерата Шабла и Дуранкулак, бяха предпочитано място от червеногушата гъска. Вече не.

"Тази година е почти нулева за пребиваването на птицата у нас", казва Николай Петков от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Той е ръководител на проекта "Сигурен прелетен път", който се изпълнява в партньорство с още 10 организации в 5 държави и има за цел опазването на вида в световен мащаб. Д-р Петков е носител на престижната Whitley Award за лидери в опазването на защитени видове заради работата си с червеногушата гъска, а миналата година попада в класацията "12 невероятни герои на природозащитата, които пазят дивите животни от изчезване" на списание World Atlas.

"В началото на януари 2023 г. по българското Северно Черноморие не е наблюдавана нито една гъска от защитения вид, а в съседна Румъния са преброени не повече от 15 хил. птици", казва орнитологът. Причините са комплексни и тази година са свързани най-вече с измененията в климата.

"В действителност тази зима е изключително необичайна. Надяваме се да е изолирано явление, в противен случай ще имаме проблеми с много видове, не само червеногушата гъска", коментира от своя страна Стефан Аврамов, експерт по биоразнообразие към организацията "Зелени закони". "Топлите зими се съчетаха със забрана на лова за водоплаващи в Румъния. Ловът е източник на огромно безпокойство за гъските, логично е да предпочетат място, където не ги притесняват", посочва Аврамов и допълва, че вероятно част от птиците зимуват в Южна Украйна, където няма възможност за мониторинг заради войната.

Д-р Петков подчертава, че няма значение дали в България ще дойде една гъска или 50 хиляди, ние имаме задължения по българското и европейското законодателство да ги опазваме.

Възходи и спадове

В исторически план червеногушата гъска е зимувала на западния бряг на Каспийско море до края на ХХ век, когато промени в селското стопанство и преминаването от пшеница към технически култури като памука принуждават вида да се премести. Смята се, че популацията е намаляла до около 30 000 птици през този период. Видът постепенно се заселва в нов район за зимуване - северния и северозападния район на Черно море, първо в Украйна и Румъния, а след това през 70-те години на миналия век се установява в Североизточна България. Популацията се възстановява и достига около 95 000 индивида до края на 1990 г. Въпреки това в началото на 2000 г. броят на индивидите внезапно намалява с повече от половината.

Обяснението най-вероятно се крие в увреждане на зоните за зимуване - застрояване на крайбрежието, включително североизточната част на Добруджа, но най-вече хаотичното изграждане на ветроенергийни паркове, което прогонва вида от местата за паша и зимуване. Поради тази причина ЕК откри наказателна процедура срещу България, впоследствие беше въведена временна забрана за изграждане на нови паркове. Въпреки това с новия стремеж за въглеродна неутралност вятърните паркове в района на Добруджа скоро може да се върнат на дневен ред, създавайки заплаха не само за зимуващите гъски, но и за мигриращите птици, използващи втория по важност път за миграция на птици в Европа - Виа Понтика. При сценарий, при който всички предложени турбини в крайбрежна Добруджа се реализират и пуснат в експлоатация, пригодността на местообитанията ще намалее с 24%. Това прогнозира доклад на експерти от БДЗП и международната организация Wildfowl and Wetlands Trust.

За да влошат нещата, големите концентрации на зимуващи гъски в Добруджа през 90-те години на миналия век предизвикаха недоволството на местните фермери, които се оплакваха от големи щети от паша. И въпреки че гъската отлита на север преди възобновяването на пролетния вегетационен период за зимна пшеница*, в Румъния и България бяха въведени компенсации за фермерите по програмата за селските райони.

Успоредно с тези проблеми в целия регион се развива интензивна ловна дейност.

Червеногушата гъска е защитен вид във всички страни от арела ѝ. Въпреки това тя се отстрелва случайно или умишлено във всяка от страните всяка година. По протежение на целия полетен път смъртността може да достигне 40 на сто от популацията (основно заради бракониерство в Казахстан и Русия).

И ловец съм, и рибар съм

Съгласно Плана за действие за червеногушата гъска ловът е съществена заплаха за зимуването й в района на крайморска Добруджа. Тя се смесва с голяма белочела гъска, която е ловен вид, и тези големи ята са много атрактивни за ловците. Te ги преследват около езерата, а в много случаи и в нивите с посеви. "Около езерата Шабла и Дуранкулак се събират между 50 и 70 души за лов, а през 2010 г. бяха преброени стотина ловци, дошли на Дуранкулак с автомобили и дори с хеликоптер, който явно е превозвал някой по заможен ловец", коментира Николай Петков.

"Проблемът не е толкова свързан със случайния отстрел на защитените птици (който е забранен и подлежи на санкции), макар че все пак има данни, които доказват, че този отстрел може да е значим - 10-14% от популацията (според експертни оценки на БДЗП от 90-те години), колкото с постоянното безпокойство", казва още орнитологът. Честите смущения изтощават гъските, повишават смъртността и намаляват броя на размножаващите се птици.

Стефан Аврамов припомня, че преди две години Министерство на околната среда и водите (МОСВ) издава заповед за забрана на лова през декември и януари в 350-метрова буферна зона около езерата Шабла и Дуранкулак. "Тази заповед е формална - тези граници не са уточнени, не е ясно как се измерват", казва той. "Зоните са достатъчно малки, за да се забрани изцяло ловът там. Това ще отнеме не повече от 10-15% от ловните площи на дружина "Дуранкулак" и дружина "Шабла 2", посочва Аврамов.

"Целта ни е да ограничим лова, не да го забраним. Различни са мненията относно етиката на лова, но ние не сме крайни. Най-големи вреди нанасят хората без опит, затова образоването и информационните кампании са част от мерките за опазване на вида", казва Николай Петков от БДЗП.

Източник на безпокойство за птиците е и бракониерският риболов. "Във всички ресторанти от Дуранкулак до Шабла се предлага сладководна риба, макар че промишленият риболов с мрежи е абсолютно забранен. Опитваме се да ограничим и това явление, но проблемът е, че това са малки села, малки общности, където няма гражданско общество, което да се противопостави на незаконните действия. Всеки се познава с всеки и всеки го е страх от някого", казва Петков и припомня инцидент от преди няколко години, когато по колата на БДЗП в Дуранкулак е стреляно. Ден по-рано колега на Петков е предотвратил навлизането на бракониерска лодка в езерото.

Лоши стопани

Дуранкулашкото езеро спокойно може да се превърне в емблематичен пример за лошото опазване на защитени територии в България. То е защитена местност по българското законодателство, част от европейската екологична мрежа "Натура", има международно значение за опазването на повече от 260 вида редки и застрашени от изчезване растения и животни. Включено е в Списъка от Монтрьо на застрашени обекти към Рамсарската конвенция (влажните зони с международно значение).

"Самото езеро е около 300 хектара, заобиколено е от обработваеми ниви. Между езерото и нивите имаше естествено затревени площи, които донякъде задържаха втока на торове и пестициди. През последните десетилетия те бяха унищожени - разорани с цел увеличаване на обработваемите площи, което е свързано със субсидиите естествено. Отделно вода от езерото се изпомпва за напояване на нивите с пипер, култура, която изисква много вода", казва Петков. Той припомня и случаите на опожарена и изсечена растителност в защитената местност, където гнезди защитеният вид голям корморан. За последните години колонията на корморана е унищожавана три пъти. Санкцията е в най-добрия случай глоба.

Неизползваният потенциал на природосъобразния туризъм

Унищожавайки места като Дуранкулашкото езеро, унищожаваме биоразнообразието, но и безценен туристически ресурс. "Орнитологичният туризъм е една от най-големите индустрии в областта на природосъобразния туризъм по цял свят. Доскоро - преди ковид, в България идваха десетки, да не кажа стотици, групи организирани бърдуочинг туристи от Великобритания, Германия, Холандия, Швеция, Швейцария, отвсякъде. Идваха и доста индивидуални туристи. Това е начин, по който може да се генерират приходи за местните - специално за района на Шабла и Дуранкулак", казва Петков.

"Ще ви дам едно сравнение. Дълги години работихме с колеги от британската организация Wildfowl & Wetlands Trust, чиято насоченост са водолюбиви птици и влажни зони. Неин основател е сър Питър Скот, човекът, поставил основите на съвременната природозащита в света. Съосновател е на WWF, на IUCN и много други. Те поддържат различни резервати, включително един в Шотландия, в района на Дъмфрис и Галоуей. Случаят е доста сходен с Дуранкулак. Там зимува друг вид защитена белобуза гъска. В началото на 60-70-те години популацията й намалява до около 15 - 20 хил. птици. Wildfowl & Wetlands Trust създават резерват - купуват или наемат частни имоти и ги управляват като защитена територия, за да покрият зимуването на вида. При тях има огромен проблем с лова. Отнема им десетилетия, за да стигнат тази точка, в която приходите за местното население идват основно от бърдуочинг туризъм вместо от лов. Сега мястото е пример какво става, ако птиците не се безпокоят. Всяка година там се стичат хиляди хора, снимат гъските буквално от пътя, те се разхождат, хранят се, защото са свикнали, че е спокойно. Това може да се случи и в България. Доскоро у нас идваха значителни по численост ята от гъски и не знаем дали следващата година няма да се завърнат. Районът на Дуранкулак и Шабла може да стане чудесен притегателен център за такъв тип туризъм, вместо да се чудим как да развиваме Северното Черноморие", посочва Николай Петков.