Net Zero Economy: Истинско зелено, истинска промяна

Основните акценти от панела "Game-changing, not Greenwashing" по време на конференцията Net Zero Economy

Организациите, които реално работят за по-зелено бъдеще, правят ясно разграничение между истинското зелено и фалшивото зелено
Организациите, които реално работят за по-зелено бъдеще, правят ясно разграничение между истинското зелено и фалшивото зелено
Организациите, които реално работят за по-зелено бъдеще, правят ясно разграничение между истинското зелено и фалшивото зелено    ©  Надежда Чипева
Организациите, които реално работят за по-зелено бъдеще, правят ясно разграничение между истинското зелено и фалшивото зелено    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Всички компании говорят за зелена промяна. Въпросът е, че ако всички бяха искрени, досега проблемът с климатичните промени вероятно щеше да бъде решен. Затова се роди етикетът "greenwashing" - за компании, продукти и инициативи, които са зелени само на думи, но не и на практика. Целта е ясна: повече PR и реклама сред потребителите, които искат да помагат на планетата. Това накара организациите, които реално работят за по-зелено бъдеще, да направят ясно разграничение между истинското зелено и фалшивото зелено.

Това бе и темата на един от основните панели по време на тазгодишното конференция Net Zero Economy, организирана от "Капитал". В него участваха Ксавие Мерсенак, съосновател на Nasekomo; Сергей Петров, съосновател на Pollenity, Найден Маречков, директор продуктово развитие в Mastercard; и Добромир Бориславов, директор на Софийския зоопарк. Четиримата разказаха за основните си зелени дейности, които в някои случаи са цялата дейност на компанията.

Как можем да си помогнем

Панелът започна със символично изхвърляне на една от пластмасовите бутилки с вода от сцената от страна на Сергей Петров. След това разнообразните участници представиха пред публиката какво прави бизнеса им важен за околната среда.

"Зоопарковете не са само място, където държим животни в клетка. Зоопарковете по света са едни от най-важните организации за съхранение на диви животни и последвалото им връщане в естествения им хабитат", каза Добромир Бориславов, директор на Софийския зоопарк.

"Големите зоопаркове като нас се опитват да помагат за размножаването на видове, които са застрашени от изчезване. В следващото поколение се опитваме да ги пуснем обратно в дивия свят. Това е много бавен, много скъп процес, но си заслужава, както видяхме със спасяването на белоглавия лешояд", добави той.

Ксавие Мерсенак, изпълнителен директор и съосновател на компанията Nasekomo, която произвежда фуражи от ларви на насекомо, добави, че е нужно да се разглеждат повече възможности, свързани с вече съществуващи естествени решения.

"Например пестицидите - има все повече компании, които отглеждат буболечки, които работят като естествени пестициди. Протеиновите храни за животни - също. Използвайки този тип решения, намаляваме значително дефорестацията. Опитваме се да търсим решения, а решенията вече са пред нас", каза Мерсенак.

Сергей Петров, основател на Pollenity, която произвежда мониторингова система за пчелни кошери, коментира, че в България по-популярният продукт е проектът "Осинови кошер", при който потребителят си плаща, за да получава редовно мед от конкретен пчелар и кошер.

"Създаваме технология за хората, които гледат пчели, помагаме на академични и образователни проекти. В България обаче сме известни най-вече с проекта си "Осинови кошер", който е платформа, при която получаваш това, което виждаш - например мед от кошера на Даниела от Шумен. Опитваме се да направим пчеларството атрактивно за младите поколения. Опитваме се и да премахнем посредниците като колите и камионите, които зареждат магазините с мед. Когато си поръчвате мед от нас, ние сме единственото звено между вас и кошера", каза Петров.

Мрежов ефект

В панела се включи и Найден Маречков, директор "Развитие на продукти" в Mastercard. Той започна встъплението си с очевидния въпрос какво прави Mastercard зелена компания.

"Като технологична компания ние се опитваме да използваме плюсовете на мрежовия ефект - между финансови институции, компании, правителства и потребители. Ние свързваме точките и даваме на крайните клиенти знанието какво могат да направят, за да помогнат на планетата", каза Маречков. Малко по-късно той насочи вниманието и към инициативата на Mastercard за засаждане на 100 млн. дървета по света.

"Целта на кампанията ни Priceless Planet Coalition е да засадим 100 милиона дървета, но е важно и къде точно се засаждат, тоест локалният въпрос. Това е само началото - имаме и партньорство с Conservation International, защото идеята не е просто да засадим дървета, а е много по-сложна, за да можем да имаме истински ефект върху природата", добави Маречков.

Все още няма коментари
Нов коментар