Кризите може да ускорят прехода към зелена икономика

"Това, което се опитвахме в последните десетилетия да постигнем с политически мерки и чрез търговия с въглеродни емисии, успя да го наложи пазарът в настоящата геополитическа ситуация", каза евродепутатът Радан Кънев от ЕНП по време на провелата се на 18 октомври конференция на "Капитал" NET ZERO Economy - най-големият и значим форум, посветен на зелената трансформация на икономиката.

Новата реалност дава и нови предпоставки за промяна в икономиката за постигането на въглеродно неутралните цели на Европа до 2050 г. Основният разговор по време на конференцията бе свързан именно с новостите, които настъпват в следствие на енергийната, военната и инфлационната кризи на континента.

Възможности и рискове

Тази година декарбонизирането на бизнесите и икономиката се превърна от план за бъдещето в начин на оцеляване. Мерките за енергийна ефективност спестяват огромни разходи на фирмите, инвестициите в соларни системи за собствени нужди или геотермални инсталации дават независимост от волатилните борсови цени на тока, а електрическите автомобили са по-изгодни от тези на метан, дизел или бензин. В по-голям мащаб новите ВЕИ централи могат да осигурят евтина енергия на национално и регионално ниво без нужда от вносно гориво.

За да се случи всичко това обаче са нужни както големи капитали, така и административни облекчения.

"От гледна точка на достъпа до паричен капитал ни очакват трудни времена. Това е едно от големите предизвикателства, които виждам във финансирането на нови проекти, свързани с декарбонизацията. Преди година войната изглеждаше като просто един блъф, а сега е реалност. По отношение на енергийния преход, увеличаванетото на волатилността на цените само изглеждаше много актрактивно за инвеститорите, защото всъщност не е. Инвестициите станаха по-скъпи и по-трудни", коментира издателят на "Капитал" Иво Прокопиев при откриването на конференцията.

"Ще има допълнителни финансови ресурси, които да бъдат насочени към сектори като зеления водород и в такива, които все още нямат ясна климатична ориентация - като тежката промишленост. Ние като климатична банка сме готови да подкрепим с финансови инструменти новите пазари", заяви Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка.

Индустрията в преход

Зелените иновации в строителството също бяха тема на форума. Сградите формират около 40% от въглеродните емисии на планетата, а близо ⅓ от тях идват от вложените в строителството материали. Затова и новите решения в сектора са важни - например алтернативните материали като железния силикат, който производителят на метали "Аурубис България" получава като вторичен продукт и чието използване може да осигури реална кръгова икономика.

Весела Вълчева МагГий, Емануела Манолова, Росен Папазов и Константин Златев в панела за зелените сгради, материали и технологии Фотограф : Надежда Чипева

При производството на цимент усилията са насочени към намаляване на изкопаемите горива за сметка на алтернативните, както и заместването на част от клинкера с други продукти. Показателен за това е примерът на "Холсим България", която вече работи с над 85% алтернативно гориво, а композитните й цименти включват минерални съставки като пепелина от ТЕЦ-овете. Строителни компании като "Главболгарстрой" пък фокусират усилия върху закупуване на регионални суровини, в които са и проектите, намалявайки по този начин ненужните емисии. Компанията използва също фотоволтаици на обектите си и прогнозира все по-масовото навлизане на хибридни багери и машини.

"Стремежът към въглеродна неутралност е наистина забележим в големи компании. Виждаме го и тук в компании като "Тетрапак" и "Шнайдер електрик", които ефективно управляват и измерват своите емисии от обхват 1 и 2 (директни емисии от дейността на компанията и непреки от използвана електроенергия и др.) и идентифицират приоритетни области за намаляването им. Те са възприели подхода на пълната верига на стойността, като правят наистина дълбоки съкращения на емисиите", казва Максфийлд Вайс, изпълнителен директор на CDP Europe. Според него въглеродно неутралната икономика може единствено да бъде постигната с ясно и твърдо дефинирани научни подходи и стандарти, към които всички компании и организации трябва да се придържат и чрез които да може да им се търси отчетност.

Зеленият водород

В дискусията за зеления водород се включиха представители на няколко компании (платформи), които развиват новата технология - Hydrogen Catapult, Global Hydrogen Stakeholder Platform и CWP Global. До неотдавна енергийният сектор бе скептичен за възможността зеленият водород да замества традиционните горива. Не така обаче изглеждат нещата, когато цената на природния газ е 200-300 евро/мВтч.

Въпросът за зеления водород и енергийната система бе дискутиран от Димитър Енчев, Юри Катанов и Мирослав Илиевски Фотограф : Надежда Чипева

Експертите все още спорят дали трябва да се инвестира още сега в електролизьори за производството на зелен водород или първо да се задоволят нуждите от зелена (ВЕИ) енергия. При всички случаи, без тази технология декарбонизацията на редица сектори в индустрията и транспорта просто не би могла да се случи.

ESG и новите регулации

Разговорът за ESG в последните месеци бе донякъде в застой, тъй като Европа очаква новата Директива за отчитане на корпоративната устойчивост (CSRD). Европейският съвет и Европарламента все пак стигнаха до предварително споразумение през лятото и тя най-вероятно ще бъде приета в края на 2022 г. Това ще е един от основните инструменти, чрез който средно големият и едрият бизнес в Европа ще бъде контролиран да спазва устойчивите цели на съюза. Новата директива ще замени досега функциониращата за отчитане на нефинансова информация (NFRD).

Без тя все още да е факт обаче, има широко поле за "грийнуошинг" - зелени бизнеси или политики, които са такива само на хартия. Подобни примери има много и под най-голям прицел са големите фосилни компании, които от една страна изкарват парите си от продажбата на петрол и газ, а от друга - имат дълги ESG стратегии и претендират за високо класиране в зелените индекси.

Маню Моравенов, Саша Безуханова, Николай Гърнев и Иван Цанков обсъждаха отчитането и оповестяването на ESG стандартите Фотограф : Надежда Чипева

В панела, посветен на грийнуошинга, представители на малкия и среден бизнес като Plan A, Nasekomo и 365 labs посочиха, че без да има ясна идея защо се правят ESG инициативи, много компании се губят по пътя. Дискусията обаче сякаш пропусна най-големия проблем - емисиите от обхват 3 (непреките емисии, причинени от дейности като пътувания на служителите, доставки и услуги и др.) и как те могат да бъдат намалени по веригата за доставки. Това всъщност е и най-голямото предизвикателство пред бизнеса в глобалния свят.