Радан Кънев: Последните европредложения в енергетиката ще счупят пазара

Но истината е, че не заради политическите цели на национално ниво, но и заради геополитическите фактори цените в енергетиката са най-високи от две десетилетия. Тенденцията е енергията от изкопаемите източници да остане устойчиво висока за много по-дълъг период от време и по-скъпа от това, което всякаква търговия с емисии би могла да я направи. Това е така, защото причините са външни и извън контрола на нашите политически решения.

Като пример къде се намираме - т.нар. ТЕЦ-ове в Маришкия басейн, които от десетилетия продават ток на НЕК и които дълго време бяха критикувани, сега са основна причина за регулиране на цената на енергийния микс на България и фактор цената на тока в страната да е по-ниска от обсъжданата регулирана цена от 180 евро/мегаватчас на ниво ЕС. Поддържане на регионалния пазар дава много по-силна мотивация за преход към възобновяеми енергийни източници и различни форми и нисковъглеродна икономика. С други думи, това, което се опитвахме да постигнем с политически мерки чрез търговия с емисии, успя да го наложи пазара в настоящата геополитическа ситуация. И тук е мястото да се замислим - по какъв начин това се отразява на прехода.

Новите инструменти за адаптиране към променената реалност

Ангажиран съм с всички тези теми в Европейския парламент като докладчик в комисията по околна среда и следя развитието им ежедневно. Това, което държавите на национално ниво, както и ЕС като институции не са готови да отговорят, е новата мотивация на пазарните участници. Ние две десетилетия се опитвахме да създадем тази мотивация. Сега, оказва се, когато енергийната ефективност е въпрос на оцеляване за бизнеса, липсват регулаторните и финансовите инструменти, инфраструктура, както и лесен достъп до разрешителни процедури, за да помогнат на бизнеса и домакинствата в прехода, за да се адаптират към новата реалност.

В тази връзка трябва да мислим за промяна на модела, а не само за ускоряване на зеления преход. За пазарните участници - от най-малкия (отделното домакинство) до най-големия бизнес, не е необходимо да се налагат увеличени амбиции и нови таргети в законодателство. Необходимо е естествената мотивация да бъде канализирана чрез максимално улеснени и ускорени процедури за енергийна ефективност, както и силни финансови инструменти, които да подпомогнат този процес.

Всъщност обаче наблюдаваме тревожни обратни ефекти - след като дълго време беше търсена тази пазарна мотивация, в момента виждаме предложения от Европейската комисия и съвета, които искат да счупят пазарните тенденции. В директивата за енергийните характеристики на сградите например, която поставя изключително високи изисквания към жилищните сгради, се предлага в близките години сградите с индустриално или офис предназначение да се наложи да повишат с до 4 класа енергийната си ефективност до края на десетилетието. Същевременно и в предложението на ЕК, и в позицията на съзаконодателите иновативна финансова рамка за това липсва.

В тази връзка по моя инициатива в Европейския парламент предлагам анюитетите за връщане на кредитите за енергийна ефективност да съвпадат на годишна или месечна база със спестените суми от енергийните сметки на домакинства или бизнеси. Надяваме се ЕК да възприеме този подход, за да създаде правилната рамка на тези финансови схеми, за да стимулират бизнеса и финансовия сектор да бъдат част от този процес.

Най-важното нещо, което трябва да знаем за зеления преход, който се превръща в императив по икономически причини - не е възможно да има такова количество публични средства, които да финансират този процес. Създаването на нови фондове на европейско ниво, които се захранват с парите от бизнеса, започва да става френетично на законодателно ниво в ЕС, но те не могат да покрият и 5% от от финансовите нужди на прехода. Необходимо е мащабното включване на частния капитал на глобалния пазар.

За ролята на българските власти в зеления преход

Молбата ми също е да има по-активна позиция на България върху решенията на съвета по законодателството, което ни засяга пряко. Пример за това е директивата за "свърхпечалбите в енергетиката" - приетите мерки са прибързани, опасни и вероятно няма да постигнат целта си - намаляване на сметките. Приетият регламент предвижда данъчно изземване на всички приходи на енергийните производители (без тези на газ) над "пределна цена" от 180 евро/мегаватчас и споделяне на приходите от този извънреден данък между държавите - износители и вносителите. Пример - между България и Гърция или Словакия и Чехия, от една страна, и Германия, от друга.

Този данък представлява субсидиране на най-неустойчивата технология за производство на електричество - газа, за сметка на производителите и държавите, които не са тръгнали по този опасен път. Той тежко изкривява пазарната мотивация и на бизнеса, и на правителствата и нарушава бизнес планирането на другите енергийни отрасли - АЕЦ, ВЕИ и особено въглищните централи и мините (които отчаяно се нуждаят от ресурси за трансформация). Има работещи механизми на национално ниво (България поддържа и регулирания пазар за битови потребители, и компенсации за бизнеса), а на ниво ЕС е нужно не да чупим пазара, а да го засилим - чрез общи доставки на газ и отделяне на цените на електричеството от газ от по-жизнените модели на производство.

Уточнявам, че този тип извънредно законодателство не минава през Европейския парламент, а се приема по спешност само между правителствата на държавите.

Тишината и непрозрачността, с която нашето служебно правителство подкрепи предложението на ЕК, са - меко казано - смущаващи. Остава на нашето въображение да преценим дали са криели позицията си или просто не са знаели какво гласуват.

За мен това е само поредно съображение против сегашната ситуация, в която безотговорно правителство без парламентарен контрол взема решения с огромни последици.