Модерни маратонци

Трасето с дължина 16 км в холандския град е конструирано с няколко остри завоя, които да поставят на изпитание не само шофьорските умения на пилота, но и способността на колата да запази нисък разход при рязко забавяне и ускорение. Независимо че много от европейските конкуренти имат по-голям опит и в някои случаи повече средства, това невинаги е решаващо. "Физиката е една и съща за всички", казва Бурдин и посочва различни начини за подобряване на икономичността на колата. По план возилото плюс пилота ще тежат около 100-120 килограма. Затова всичко възможно се олекотява до минимализъм. Например електродвигателят се побира в човешка длан, а като мощност може да се сравни с прахосмукачка. Захранващите кабели ще бъдат с позлатени куплунзи за намаляване на електрическото съпротивление и по-дълъг пробег.

Бурдин, който е докторант в катедра "Двигатели, автомобилна техника и транспорт", признава, че на практика работата на целия автомобил се балансира "на косъм". Затова често в истинското състезание колите спират заради повреди още преди да им свърши горивото. Но е факт, че резултатите понякога са изумителни. Капитанът на младежкия тим разказва за автомобил от друг университет, който със 7 грама пропан-бутан е изминал 19 км при средна скорост 30 км/ч. "Ако запалите запалка, ще харчи повече", твърди Бурдин.

С летящ старт

Заедно с интересни преживявания в различни държави "екомаратонците" придобиват и безценен професионален опит. "Много чистота има в това състезание, защото хората не лъжат. Духът е друг и студентите се научиха да работят в екип. Липсваше им практика", смята доц. Борислав Трайков от транспортния факултет на Техническият университет в София, който подпомага подготовката на отбора. Той разказва за солидарността със съперниците. В предишно участие с момчетата помагали на тим от друга държава, чийто автомобил се запалил. "Стояхме до късно през нощта, за да им помогнем с електрониката и да им намерим части, за да могат все пак да се състезават", спомня си преподавателят.

Като че ли увереността в собствените сили е най-ценната придобивка. Много от младежите започват работа с летящ старт в автоиндустрията. "Наши студенти спечелиха конкурса за джанти на Brabus. В момента компанията ползва техни проекти", разказва Трайков. Негови студенти работят в компании като Porsche, Skoda, Тoyota и българската "Литекс моторс", която отскоро произвежда коли от китайската марка Great Wall.

Благой Бурдин ни оставя с доцента, защото също е преподавател и има занятия с по-младите си колеги. Питам Трайков има ли България бъдеще в развитието на високи технологии в транспорта, а той отговаря: "Младите българи са много умни хора. Има ли условия, много неща могат да се развият. Иновациите не се случват за ден." И е прав – на студентския отбор му трябват четири години участия в екомаратона, за да достигне четвъртото място (изпреварва германския тим!). Страстта към новаторските возила сигурно е вродена, но опитите за развойна дейност в страната понякога изглеждат мъчителни. Затова малко подкрепа никога не е излишна.