Решението за единния банков надзор се очаква през септември

Брюксел още мисли как да изглежда общият мехнизъм за оздравяване на банките

Централната банка в България нееднократно е изразявала позицията си, че страната не бива да се присъединява към единния надзор, докато не стане член на еврозоната.
Централната банка в България нееднократно е изразявала позицията си, че страната не бива да се присъединява към единния надзор, докато не стане член на еврозоната.
Централната банка в България нееднократно е изразявала позицията си, че страната не бива да се присъединява към единния надзор, докато не стане член на еврозоната.    ©  FRANCOIS LENOIR
Централната банка в България нееднократно е изразявала позицията си, че страната не бива да се присъединява към единния надзор, докато не стане член на еврозоната.    ©  FRANCOIS LENOIR
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

През септември тази година се очаква Европейската комисия да има решение за единния надзорен механизъм за банките в Европа. Това обаче ще стане, ако се стигне до общо съгласие на страните - членки на еврозоната. В същото време на този етап все още не е ясно как ще изглежда единният мехнизъм за оздравяване на банките. Това стана ясно от представяне на дейността по изграждането на единния банков надзор в Европейския съюз пред журналисти от Мария Рафаела Асета от генерална дирекция "Вътрешен пазар и услуги" в ЕК.

Единният надзор - все още в бъдеще време

През тази година трябва да се изработи единен механизъм за взимане на решения за всички държави членки, които ще са част от договорената система за банков надзор. Ще трябва да се измени регламентът за дейността на Единния банков орган. Той беше създаден, преди да се предприемат стъпки към създаване на общ надзор, и сега е необходимо да се адаптира към новите реалности. Предвижда се ЕБО да извършва задачи, възложени от Европейската централна банка. Идеята е в дейността на ЕБО да се отчита влиянието не само на страните от еврозоната, но и на тези извън нея. Ще се адаптират режимите на гласуване, като се предижда прилагане на система на двойно мнозинство - на страните от еврозоната и на тези, които не участват в единния надзорен механизъм. Надяваме се скоро да приключат преговорите с европарламента (той трябва да гласува новите правила - бел. ред.), чието мнение не са различава много от това, което прие Съветът на министрите през декември 2012 г., посочи още Мария Асета.

В средата на декември миналата година финансовите министри на еврозоната се съгласиха от март 2014 г. ЕЦБ да започне да надзирава банките в еврозоната, след като един път вече началото беше отложено. Предвижда се пряк надзор от ЕЦБ за банки с активи от поне 30 млрд. евро, или над 20% от БВП на страната, в която са регистрирани. Това са количествените критерии за достатъчно голяма банка, която да е под директния надзор на ЕЦБ. Директно ще се следят и трите най-големи банки във всяка страна от еврозоната. По-малките (смята се, че те са около 6000) ще се контролират от националните банкови надзорни институции и ЕЦБ ще се намесва само ако възникнат проблеми с тях, застрашаващи стабилността на еврото.

Ясно е, че няма много ясно

По отношение на т.нар. втори стълб на банковия съюз в Европа - механизма за възстановяване на банките, на този етап не е ясно как точно ще изглежда той. Разглеждат се различни варианти, каза Асета. Ясна е обаче необходимостта да се създаде европейски орган, който да е по-ефективен от националните, посочи тя. Основният принцип, който ще се заложи, е необходимостта от оздравяване на банки да се сведе до минимум. В тази връзка ЕЦБ, към която ще бъде банковият надзор, ще има взможност за ранна намеса, за да предотврати евентуални по-големи проблеми.

Има и други два важни принципа, които ще залегнат при структурирането на оздравителния механизъм. Според единия при евентуален фалит разходите ще се поемат отсновно от акционерите на банките и кредиторите, а не от данъкоплатците, както сега със спасяването на банки от държавата. Според другия банките ще заделят средства в специален механизъм за допълнителен ресурс за възстановяване, като целта пак е да не се натоварват данъкоплатците.

На този етап няма яснота и кои страни извън еврозоната категорично ще се присъединят към банковия съюз. Решение не е взето все още от нито една държава извън еврозоната по въпроса, каза Асета. Ясно е, че Великобритания не е от проявяващите интерес към присъединяване. Централната банка в България нееднократно е изразявала позицията си, че страната не бива да се присъединява към единния надзор, докато не стане член на еврозоната.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    pa_pa avatar :-|
    pa_pa
    • - 1

    Бюркес още мисли? Имате правописна грешка

    Нередност?
Нов коментар