🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Големите сделки за ток отиват на борсата от октомври

Търговците имат критики към предложените правила. Ако механизмът се изчисти, пазарът ще е по-прозрачен и по-изгоден за компаниите

"Надяваме се, че първите реално търгувани количества ще се случат в началото на октомври", каза изпълнителният директор на борсата Константин Константинов (вляво)
"Надяваме се, че първите реално търгувани количества ще се случат в началото на октомври", каза изпълнителният директор на борсата Константин Константинов (вляво)
"Надяваме се, че първите реално търгувани количества ще се случат в началото на октомври", каза изпълнителният директор на борсата Константин Константинов (вляво)    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА
"Надяваме се, че първите реално търгувани количества ще се случат в началото на октомври", каза изпълнителният директор на борсата Константин Константинов (вляво)    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Дългосрочните сделки за електроенергия за стотици милиони вече няма да са запазена територия само за големите държавни производители в страната – АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и Националната електрическа компания (НЕК). От есента те пак ще са основните продавачи, но ще предлагат енергията си със срок на доставка от една седмица до 2 години и на работещата от началото на годината енергийна борса. Чрез новата платформа за дългосрочни договори, която трябва да е напълно готова в началото на септември, монополът на централите за организирането на собствени търгове ще бъде разбит. А те многократно са пораждали съмнения за нагласени сделки с избрани партньори.

През борсата търговците, а оттам и компаниите потребители ще могат да купуват енергия на състезателен принцип. Трите дружества продавачи за миналата година са имали приходи от 1.3 млрд. лв. от своите търгове, така че говорим за милиарден пазар.

Новата платформа трябва да донесе повече прозрачност и по-конкуренти условия за всички. От проекта на правилата на борсовия оператор се вижда, че има няколко спорни въпроса - за гаранциите и предварителното плащане на цялата цена по сделките. Другата неизвестна е какви количества ще предложат централите на борсата и какви ще оставят за собствените си търгове.

Неизвестното предлагане

Решение за количествата не е взето нито на ниво Български енергиен холдинг, нито в Министерството на енергетиката, коментираха източници. Eдна от препоръките на Световната банка в предварителния им доклад обаче е единствената платформа за търговия на дългосрочните договори да е тази на борсата. В момента трите производителя имат задължение да търгуват определени количества, но само за краткосрочните сделки, които засега са единствената опция.

По думите на изпълнителния директор на борсата Константин Константинов това ще решат самите централи, като допълни, че новата платформа предлага по-добри условия и механизми. Търговци на електроенергия обаче не са на същото мнение и смятат, че при сегашния вид на правилата биха предпочели търговете на централите, които са по-добри и по-гъвкави.

Едно от опасенията на търговците е, че със стартирането на новата платформа на борсата самите производители ще бъдат принудени да продават само през нея, което ще е минус по отношение на конкуренцията на пазара. При добри правила обаче това няма как да ограничи състезанието.

От борсата коментираха, че централите имат собствени планове, стратегии и начини за търгуване на пазара и към момента нормативната уредба не ги задължава да търгуват през определени платформи. Това обаче не означава, че в бъдеще няма да има промяна, каквато е и една от препоръките на Световната банка в предварителния им доклад, представен пред различни участници на енергийния пазар.

Какво не харесват търговците

Правилата бяха публикувани на сайта на борсата в средата на юли, като удълженият срок за представяне на становища изтича на 8 август.

Едно от притеснителните изисквания е за 100% авансово плащане на сделките, коментираха от Асоциация свободен енергиен пазар (АСЕП). Тя има 11 члена и неин председател е Соня Кадиева (управител на "Енерджи съплай"). На същото мнение е и Мартин Георгиев, оглавяващ Асоциацията на търговците на електроенергия в България, в която има 18 компании. Той дава пример, че на други борси максималното обезпечение, което се изисква за участие, е 10% от стойността на сделката. "Тук борсата изисква да платиш цялата стойност, преди още да е ясно дали изобщо ще има сделка", посочи той. По думите му това се налага, тъй като няма клирингова банка, която да управлява риска, и се налага това да се прави от борсовия оператор. Самите централи също нямат такива условия, макар че НЕК беше изисквала авансово плащане, когато в края на 2014 г. беше сключила сделки за около 200 млн. лв., без да стане ясно как са избрани купувачите.

Мениджърът на оператора Константинов посочи, че борсата е отворена към всякакви препоръки по отношение на правилата, стига да са смислени.

Притеснително е и че правилата си противоречат и могат да доведат до освобождаване от авансово плащане на някои участници, коментират от асоциацията на Кадиева. Така дадени фирми ще получат дългосрочно пазарно предимство. Същият би бил ефектът и от отстраняването на търговски участници, което ще става по преценка на борсата, което според асоциацията е твърде субективно. Георгиев допълва, че за да бъдат избегнати такива съмнения, трябва да има ясни критерии за работа на новата платформа.

От АСЕП виждат проблеми и в изискването за гаранционно обезпечение в размер на 150 хил. лв., което трябва да се плати от всеки участник. Асоциацията намира това обезпечение за твърде голямо и на практика дублира банковата гаранция, която се изисква от енергийния регулатор за издаване на лиценз за търговия с електроенергия. Мартин Георгиев обаче е на друго мнение, тъй като според него е важно да има сериозни критерии за оценка на надеждността и платежоспособността на фирмите, тъй като става въпрос за сделки за десетки милиони. По думите му изискването борсата да проверява техническото и финансовото състояние на фирмите също е добро решение, тъй като на практика КЕВР не осъществява такъв текущ контрол. Той даде за пример "Енемона ютилитис", която, въпреки че миналата година бе обявена в неплатежоспособност, продължи да има лиценз за търговия.

Каре

Резултатите на борсата

Търговията на енергийната борса започна в началото на тази година с възможност за краткосрочни договори. Досега на нея са регистрирани общо 45 търговски участника, от които 38 сключват сделки всеки ден. Това са производители, търговци на електрическа енергия, както и потребители, като от борсата не уточняват колко точно са производителите.

До момента на борсата са изтъргувани 1 170 975 мВтч, като средно за целия период на час са продавани по 255.5 мегаватчаса електроенергия. От отчетите на АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2" за полугодието се вижда, че те са продали на борсата общо 456 хил. мегаватчаса за 26.3 млн. лв. Стойността на останалите количества, които би трябвало да са предоставени основно от НЕК, не е ясна, тъй като дружеството все още не е публикувало отчета си.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар