Големите сделки с ток на борсата: Високи такси и неясни количества

Подготовка за старта

Платформата за дългосрочни договори трябваше да заработи от началото на октомври (от януари борсата работи, но само за краткосрочни сделки), но засега няма яснота кога точно ще се случи това. Изпълнителният директор на държавното дружество Константин Константинов коментира само, че това трябва да стане в рамките на този месец, но според търговци няма логика това да се случи преди средата на ноември, когато приключва годишният планов ремонт на АЕЦ "Козлодуй".

Освен това споразуменията с производителите за количествата, които ще могат да предоставят на новата платформа, все още не са факт. От ТЕЦ "Марица-изток 2" коментираха за "Капитал", че в момента извършват анализ на производствените си възможности и това какви количества и за какви периоди ще може да предоставя на тази платформа. "Този анализ ще определи дали дружеството да запази определени количества за търгуване и през собствената си платформа", посочват оттам.

Подобен е и отговорът на АЕЦ "Козлодуй", която също е в процес на регистрация на платформата. "С оглед настъпващите промени в пазарните условия АЕЦ "Козлодуй" подготвя актуализация на пазарната си стратегия с цел максимално използване на всички търговски възможности за реализация, включително и чрез новата платформа на Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ)", посочват оттам. От НЕК не бяха открити за коментар.

До миналата седмица в БНЕБ все пак са получени над 15 заявления за участие в новия борсов сегмент, коментираха оттам. В същото време на проведеното преди дни обучение за работа с платформата са участвали само пет фирми, което според търговци показва слабия интерес към предлаганата възможност.

Колко ще струва

Основна причина търговците да не са ентусиазирани от новата възможност, която борсата предоставя, са борсовите такси, които не са конкурентни на други подобни платформи за търговия. Например брокерската платформа TFS, която работи и в България, предлага с до 2-3 пъти по-ниски такси за търгуваната енергия, посочи Мартин Георгиев, председател на Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ). Това се вижда и от презентация на сайта на самата борса, в която е направено сравнение между цените на различни оператори. Там се вижда, че при ТFS таксата за участие е нула, докато тази на българската борса е 6 хил. евро. Годишната такса, която БНЕБ е определила, също е двойно по-висока - 10 хил. евро. В допълнение с още две такси, които се начисляват върху сделките, то за всеки мегаватчас търговците трябва да плащат допълнително 0.05 евро, докато при TFS е 0.03 евро.

От презентацията се вижда, че БНЕБ предлага най-висока такса и в сравнение с още шест борсови оператора, които работят в региона (виж таблицата). В същото време в презентацията се посочва, че при увеличаване на търгуваните обеми таксите на българската борса могат да бъдат намалени. Това обаче едва ли е достатъчен стимул за търговците да плащат повече за една и съща услуга.

Основните недостатъци

Освен високите такси новата платформа има и други недостатъци, смятат търговците. Един от тях е, че реално борсата няма да гарантира изпълнението, коментира председателят на Асоциация свободен енергиен пазар Соня Кадиева. На това мнение е и Мартин Георгиев от АТЕБ: "Борсата няма да има централизирана роля, само ще намира енергия, без да гарантира изпълнението на сделките". За сравнение, когато с централите се сключват директни договори, доставката на електроенергията е гарантирана. По думите на Георгиев друг недостатък е, че борсата няма клирингова къща, която да управлява експозициите на фирмите, и участниците трябва сами да поддържат отделните депозити.

Проблем е и че борсата може едностранно да променя правилата. Затова от асоциацията са предложили подобни промени да стават с одобрението на КЕВР.

Притеснително изискване е и това за 100% авансово плащане на сделките, което, изглежда, не е отпаднало, въпреки че правилата за сключване на дългосрочните сделки бяха обсъдени със сектора. От борсата обаче поясняват, че това важи само за покупко-продажба на енергия за определени часове през следващия ден. "Във всички останали случаи всеки инициатор на сделка сам преценява дали да изиска, или предложи авансово плащане", допълват оттам.

В същото време обаче Соня Кадиева коментира, че на други подобни платформи няма авансово плащане, а лимити на търгуваните количества.

Това, което все пак се е променило в правилата, са сроковете за подписване на споразумения след сключване на сделките и сроковете за обезпечителни действия, коментираха от борсата. Вече съществува и механизъм за анулиране на вече сключена сделка, ако това е станало поради техническа грешка. Променен е и размерът на гаранционните обезпечения за участие от 150 на 75 хил. лв.

Накратко - пазарните участници все още гледат скептично дали борсата ще заработи ефективно. Това настроение може да промени само БНЕБ - като осигури количества (дори не само от трите държавни централи) и като облекчи максимално правилата за сключване на сделки.