Велореволюция от София

Първи български велозавод

Идеята за българско производство на рамки и друг път е циркулирала във велопредприемаческите среди, но за пръв път е направена сериозната крачка с основаване на фирма, осигуряването на финансиране и начертаването на подробен бизнес план за пет години напред. Точно преди великденските празници е учредена "Сайкъл ГЕТС", в която мажоритарни собственици са "Юнийда индъстрис" на Георги Стоименов, който стои зад RAM - едни от най-разпознаваемите планински български велосипеди и няколко машиностроителни предприятия, но по-популярен като мениджъра на Григор Димитров, и Empower Capital - фондът за дялови инвестиции в растящи компании. Стоименов и фондът на Елвин Гури само преди месеци излязоха с добра печалба от своята първа обща инвестиция - млечният производител "Кремио". Другите двама по-малки акционери в "Сайкъл ГЕТС" са Антон Настев и Александър Давидков, които са добре познати имена във велоиндустрията, включително в RAM, и ще бъдат оперативните директори на новата фабрика.

Тя ще се разположи в или около София, най-вероятно в Горубляне, като до месец ще бъдат поръчани машините - преси за хидроформоване на алуминиеви профили, металорежещи машини, линии за заваряване. Доставката на техниката от азиатския производител ще отнеме пет месеца, а откриването на фабриката е планирано за пролетта на следващата година. Тя ще разчита за суровина от българските производители и доставчици на алуминий. От общата сума малко над 4 млн. лв. са средства на четиримата инвеститори, а останалото ще бъде банково финансиране.

За разлика от китайските фабрики, разчитащи основно на ръчен труд, българската ще тръгне с роботизирани линии, което ще позволи оптимизиране на процесите и по-голяма експедитивност и качество на изработката. Рамките ще се режат лазерно, а заварките ще се правят автоматизирано.

"Има дейности, които всички знаем, че може да бъдат базирани на ръчен труд. Но ние си казахме, че искаме всичко да бъде високотехнологично и че не искаме да разчитаме на това, че трудът в България е по-нископлатен. Ако човек разсъждава дългосрочно, той вижда, че това не може да е основното ти конкурентно предимство", коментира Георги Стоименов от "Юнийда индъстрис".

"В първата година от отварянето на завода ще наемем 61 души, повечето машинни инженери. Ние ще си изградим специалистите. Вярваме, че ще излезем на break even още на втората година, а до четвъртата ще сме си възвърнали инвестицията", добавя Славчо Парушев от Empower Capital.

"Парадокс е, че никой досега не го е направил. Аз видях в Тайван в какви условия работят хората във фабриките. Ние сме напълно конкурентоспособни. Направили сме си труда да намерим надеждни консултанти и вярвам, че университетите в Европа ще са отворени за сътрудничество, имайки предвид, че като производствена мощност ще сме им на три часа път", добавя Антон Настев.

Голямата революция

Само по себе си производството на определено количество велосипедни рамки, носещи щампата на европейското качество, не е най-значимото постижение, с което "Сайкъл ГЕТС" може да направи име в индустрията. При успех това ще даде възможност за разчупване на модела, по който работят производителите на велосипеди в Европа.

"Всеки производител е зависим от партньорите си в Азия и не е тайна, че браншът не е доволен от все по-дългите срокове. От поръчката до доставката минава повече от половин година. Освен това статистиката е такава, че максимум 40% от всички части пристигат навреме", обяснява Антон Настев.

Борислав Христов от "Юнийда индъстрис" повдига още завесата към кухнята, за да е ясен проблемът, който "Сайкъл ГЕТС" иска да разреши: "Всички компании в байк бизнеса зареждат веднъж годишно. И когато не успеят да продадат велосипедите от една колекция, следващия сезон я обезценяват с 30%. Тоест, ако поръчаш по-малко, няма да можеш да направиш достатъчно продажби, а ако поръчаш повече, понасяш директна загуба с 30%. Това е скритата цена на доставката от Китай, която всички производители на велосипеди в Европа плащат", обяснява Христов.

Втората ниша, в която се цели "Сайкъл ГЕТС", са електрическите велосипеди. "Моторът им се произвежда основно в Германия. Оттам се изпраща в Китай, за да се вгради в рамката, и след това се връща обратно в Европа. Представете си какво струва това на производителите! А пазарът на електрически велосипеди расте много, за три години достигна близо 3 млн. бройки. Това са най-трудните за изработка изделия, където маржовете са и най-високи. Ние ще можем да произвеждаме и такива рамки", посочва Борислав Христов.

Амбициите на екипа са софийската фабрика да може да изпълнява поръчки за 12 седмици, при това ще може да работи и по-малки серии и дори да предлага изработването на мостри - нещо, което в момента е невъзможно. "Ако дадем възможност за доставки на малки количества, но редовни, ние ще можем да разкъсаме това производство в годината, за да не се случва накуп, когато пристигне голямата доставка. Тези големи еднократни поръчки се правят само заради азиатците, защото производителите са на колене и нямат друг избор", обяснява Христов.

Славчо Парушев от Empower Capital добавя, че при възможност да решат проблеми от такъв мащаб услугите на "Сайкъл ГЕТС" ще са много търсени, дори и да са в по-високия ценови сегмент. "Каквото предлага Тайван, това ще можем да предложим и ние, но без презокеанския транспорт, без чакане от 26 седмици и без неразбиране с клиента какво точно е искал да му произведат", посочва Парушев. Той набляга, че българската фабрика няма да се цели в клиентите на китайските производители. "Да се конкурираш в евтино производство е обречено. Но когато имаш логистично предимство и инженерингов потенциал, разликата е колосална. Това с обирането на луфтовете между търсене и предлагане със съкратени срокове на доставка има изключително бъдеще", подчертава инвеститорът.

Рисковано начинание

На този етап най-големият страх на партньорите зад проекта е да не успеят да накарат машините да заработят и всички планове за разрешаване на индустриални проблеми и възвръщане на инвестицията да се окажат неоправдани. Дори и тогава обаче екипът ще е натрупал стратегически опит, който няма да остане неоценен. "Хубавото е, че създаваме още една компетентност в областта на производството на велосипеди. Това е, което ни привлече като фонд", обяснява Славчо Парушев от Empower Capital.

"Не случайно няма други в този бранш. Много е сложно и има риск. Но ако погледнете дългосрочно, нашият бизнес има бъдеще в България, докато асемблирането няма. То се превърна в благодатна ниша заради цената на труда и по логистични причини, но постепенно това предимство ще изчезва", разсъждава Борислав Христов, който като дългогодишен управител на "Рам байкс" би трябвало да има впечатления от първа ръка. Според него производството на рамки не е по силите на една компания, специализирана в асемблирането на велосипеди, но е много логично в бъдещ момент, при успех на фабриката, да бъде потърсена синергия с такава асемблираща компания. Така ще бъде добавена още стойност в производството.

Според екипа, най-малкото заради участието на фонда, вероятно сегашните инвеститори ще продадат завода. При планиран оборот на фабриката от 30 млн. лв. към 2022 година това не би било грандиозна сделка, но пък с потенциал за много добра доходност за серийните предприемачи, стоящи зад проекта.