DRAGо ми е на две колела

Как се постига това?

Много мои приятели също са имали този шанс. Навремето, когато започвах, съм се възхищавал на хора в бранша, че са светлинни години пред мен. Те обаче си останаха там, където бяха, докато аз успях да се развия.

Според мен това се случи заради голямата любов към велосипеда, която ни събира с хората около мен, но също и заради рисковете, с които се нагърбихме през годините. Аз съм много благодарен на моята съпруга, защото е имало много случаи, в които сме се ошушквали финансово до нула. При всички положения начинанието е много рисково.

Има ли място за нови предприемачи в този бизнес, или вече е пренаситен?

Защо не? Когато Hyundai са започвали производство, вече имало и Mercedes, и BMW, но те са се впуснали в предизвикателството и сега са там, където са. Така че никога не е късно. Пазарът е силно конкурентен. А и едни вървят нагоре, други надолу и това разкрива възможности.

Как и кога станахте от спортист предприемач? Как сте трупали знания в тази насока?

Не знам как се случи така, че станах предприемач. Първият в семейството ми съм, който започва бизнес. Всичко съм учил в движение, за съжаление. Много ми е липсвало специалното образование, но до ден днешен продължавам да чета и да търся консултации. За всяко ново нещо, в което се впускам и за което изпитвам съмнения, че не съм достатъчно подготвен, търся експертното мнение и смятам, че цената, дори и понякога да е изглеждала висока, си е струвала.

А кога и как си повярвахте, че имате нюх и можете да правите бизнес?

Още преди да започна производството, си партнирахме с "Крос" от Монтана. Те започнаха преди мен. И тогава им предложих да започнем да внасяме велосипеди Bianchi. Малко трудно ги убедих, но го направихме. Те не вярваха, че това нещо ще има реализация, но аз го виждах пазара. И се случиха нещата.

Казахте, че сте поемали много рискове. Какви?

Като започнем от финансовите, защото когато започвах, не съм разполагал с никакъв капитал. И много пъти, за да финансирам нещо, е трябвало да заложа всичко на карта.

Освен финансовия риск е имало и чисто човешки - понякога съм се притеснявал, че екипът като цяло няма да се справи с дадено ново начинание. Ние имаме над 150 модела велосипеди, защото искаме да отговорим на всякакви потребности, но това изисква огромни ресурси да се поддържа като гама. Всъщност най-големи притеснения съм имал с пускането на нови продукти, защото не един и два пъти се е оказвало, че сме избързали във времето. Електрическите велосипеди са конкретният пример за това - първият ни се появи преди около 7 години, но пазарът тепърва започва да се отваря за тях. И със сигурност един ден ще стане много динамичен, защото технологията, по която се произвеждат батериите, поевтинява, а това е най-скъпото нещо в един такъв велосипед. Аз смятам, че електрическият велосипед е бъдещето за придвижване в града.

Как измисляте какъв нов продукт да разработите?

От необходимостта. Идват колоездачи, на които им трябват някакви части или подобрения по велосипеда, но виждам, че нямам как да отговоря на потребностите им.

Ако в началото на този бизнес сте го задвижили ентусиастите колоездачи, то сега в него работят истински бизнесмени. Какви са хубавите и лошите неща, които привнасят те с тяхната рационалност?

Тези хора всъщност поставиха производството на велосипеди на бизнес основа и благодарение на тях България е четвърта сила в Европа. Това е много сериозно постижение, което успяваме да удържим, и то спрямо индустриални държави, които имат традиции, включително в автомобилостроенето като Гърция, бившата Югославия и Румъния. От няколко години сме обект на интерес от чужди инвеститори и това подсказва, че има още потенциал в този сектор.

Последните данни, които събрахме буквално преди дни, показват, че все още производството не успява да достигне 1 млн. велосипеда - малко над 950 хил. бройки се произвеждат, но има интересна тенденция - покачва се средната цена на велосипед. Тя вече се движи между 220-250 евро. На местните производители продължават да им се възлагат поръчки за производство на чужди марки класни велосипеди, което също е голям атестат за качество на българското производство.

Все още ли състезанието при производителите е да измислят такъв дизайн, геометрия и окомплектовка, която да постигне леко и технично колело на достъпна цена? Защо не сме свидетели на технологични иновации?

В различните стилове велосипеди е различно състезанието. За някои велосипеди е важно да са много леки. При електрическите велосипеди и шосейките електрониката навлиза силно. Българските фирми по-скоро инвестираме в разнообразяване на гамата от аксесоари, защото това също е много важно за комфорта, здравето и за постиженията, които прави един колоездач. Ние стартирахме собствена гама Cox, в която имаме кормила, седалки, лапи, колчета ... идеята е, когато дойде човек да си купи колело, ако нещо не му е по мярка, веднага да му сглобим нещо по неговата анатомия - примерно по-къса лапа или по-дълго кормило.

Какъв е делът на приходите от аксесоарите в общите ви продажби?

Имат все по-нарастващ дял, но все още оставаме под нивото в Западна Европа, където аксесоарите достигат съотношение от над 50% в общите продажби спрямо велосипедите. При нас нивото е около 20%.

Какъв тип хора започват работа във вашия бранш? Задържат ли се и на какво кариерно развитие могат да разчитат?

Много често това са млади хора, които имат отношение към велосипеда. Имаме не един и двама души, които са започнали от най-ниското стъпало, за да се развият до ръководни позиции. Имали сме, разбира се, и такива, които са идвали като студенти и когато вземат диплома, напускат, за да се развиват по специалността си. Има хора, с които сме заедно още преди да я има и фирмата - например Нина, която е управителка на магазина ни до Халите, е с нас от 22 години. Имаме и много семейства, които се създадоха в Drag. Аз съм много горд от нашите консултант продавачи и от нашите механици и ги смятам за много успешни хора, които са известни в цяла България.

Как ги стимулирате да работят физически труд с нацапани ръце?

На много хора това им харесва. Освен това нашата работа е динамична, срещаш се с хора, създаваш нещо с ръцете си. Знаете, че нашият бизнес е сезонен - лятото сме много натоварени, зимата - не толкова. Използваме това време за обучения. Понякога имаме по три на седмица. Предаваме си знания за новите продукти, техники на сервизиране, за стандартите в обслужването на клиенти. Имаме програма, която насърчава колегите, които са по-изявени в спорта - подпомагаме техните участия. Имаме и допълнителни финансови стимули за колегите, които идват с колело на работа.

Как си представяте DRAG, когато Драгомир Кузов реши да се пенсионира? Кой ще движи бизнеса? Подготвяте ли се за това, или още е рано?

Аз имам дъщеря и син. В първи клас, след последния учебен ден, ги заведох в завода да лепят стикерчета. Всяко едно лято са работили в производството, в магазините и са показвали, че имат интерес. Те все още учат, така че се надявам един ден да продължат нещата. Между другото, вече имаме пример за смяна на поколенията в бранша - моят приятел Георги Златанов ("Лидер 96") постепенно прехвърли бизнеса на сина си Митко, когото познавам от ученик. И трябва да ви кажа, че много успешно се справя.

Интервюто взе Гергана Михайлова

Фотограф : Надежда Чипева