Как България ще бори климатичните промени с дървесина

Повечето цели в плана според преценката на Брюксел представляват произволно нахвърляни числа, без ясна обосновка и начин за постигането им. Липсва и конкретика за осигуряване на необходимите инвестиции в сектора, стратегията за бъдещите енергоизточници е неясна, а действителни мерки за справяне с енергийната бедност напълно отсъстват.

Дървено решение

Идеята на българските власти е при производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници да се насърчава устойчивото използване на съществуващите дървесни и селскостопански ресурси. "Дървата за горене са основният вид биомаса, която се потребява в страната, като бележи ръст използването на дървени и растителни отпадъци", пише в интегрирания план. В числа това означава, че в следващите 10 години участието на дървесината в производството на топлинна енергия трябва да се увеличи от настоящите 30% до 44%. Така на практика ще се стимулира отоплението чрез изгаряне на дърва, слама, пелети, брикети и други, докато производството на ток от вятър и слънце е оставено на заден план.

Формално горенето на дървесина се възприема като възобновяем енергиен източник, при това с нулеви емисии на CO2 - преди да бъдат изгорени, растенията са погълнали съответното количество въглероден диоксид. По тази причина твърдата биомаса е най-широко използваният възобновяем източник в страната, благодарение на който се покриват националните цели за дял на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия. Изгарянето на дърва и пелети по данни от самия национален план представлява близо 90% от биомасата, която се използва в сектора "топлинна енергия и енергия за охлаждане". В отговор до "Капитал" министерството казва, че това е източник с "широка достъпност и социална поносимост за населението".

Но въпросът е доколко устойчиво и екологосъобразно ще се случва това. Първо, защото между пелетите и дървесината има разлика и, второ, защото през последните години сме свидетели на поголовна сеч в горите. Точно за това от "WWF България" настояват да бъде извършена екологична оценка на плана, каквато към момента няма.

Ами замърсяването...

Един от основните парадокси в решението да се стимулира изгарянето на дървесна биомаса като възобновяем енергиен източник в България е, че по този начин ще се повишат фините прахови частици във въздуха - проблем, който Националният план за енергетиката и климата също трябва да реши. Точно затова ЕК настояват страната да допълни анализа си с политиките за качеството на въздуха и вредните емисиите, като представи количествени данни за замърсяването при различните сценарии за развитието на енергетиката.

Към момента са посочени само приетите в края на 2018 г. изменения в Закона за чистотата на атмосферния въздух, с които се заложиха качествени критерии за дървесината за битово отопление. Това значи само добре изсушени дърва, които отделят по-малко пушек и прах. Все още обаче не е ясно кой и как следи дали тези норми се спазват.

Според Боян Рашев от Denkstatt дървата могат да бъдат заменени с ускорена газификация, защото според него това е най-ефективното и евтино решение. Така обаче, поне формално, ще се увеличи отделянето на CO2, което отново насочва към искането на ЕК да се направят по-подробни анализи за различните сценарии.

Без нови ВЕИ

Другият спорен момент в националния план е пълната липса на нови соларни и вятърни централи. Делът на ВЕИ в производството на електроенергия през 2030 г. на практика се очаква да остане на сегашните нива - 17%. Обяснението за това е ефектът от 2012 г., когато масовото пускане на зелени централи в експлоатация доведе до огромен дефицит в НЕК заради преференциалните цени на тока им. В случая не се предлага промяна на модела и облекчаване на частните инвестиции, които при подходящи условия биха могли да развият сектора и без субсидии, а просто е решено да няма никакви стимули за соларните и вятърните паркове освен покривните фотоволтаици с мощност до 30 кВт. И именно заради липсата на финансово подпомагане се очаква да няма нови инсталирани мощности от ВЕИ - прогноза, която с покачването на борсовите цени на електроенергията и понижаването на инвестиционните разходи за соларни панели може да се окаже изключително грешна.

Решението на Министерството на енергетиката изглежда абсурдно и от още една гледна точка. Българският Електроенергиен системен оператор предвижда в последния си десетгодишен план за развитие на мрежата от 401 мВт новоинсталирани ВЕИ, като ръстът е предвиден след 2020 г.

"Целите за ВЕИ може значително да бъдат увеличени", каза Юлиан Попов, бивш екоминистър и настоящ съветник към Европейската климатична фондация. Той уточнява, че това увеличение трябва да се обвърже с електрификация на транспорта, регионалния пазар и интелигентните решения за енергийния и транспортния сектор. "Много повече трябва да се направи за трансграничното сътрудничество, инфраструктурата и пазара, особено в сферата на електричеството", смята той.

Без план за бъдещето на въглищата

Липсата на амбиция е основна слабост на плана според Попов. "Погрешно е да се смята, че по-високите амбиции са по-скъпи. Необходима е адекватно висока амбиция, съответстваща с въглеродната неутралност през 2050, която ЕС си поставя като цел и която България подкрепи. По-ниските амбиции ще доведат до стратегическо объркване и значителни загуби в бъдеще. В резултат на подобни забавяния сега "Марица-изток 2" губи по над 1 млн. лв. на ден", казва той.

Според "WWF България" на места в доклада са спестени важни факти, например субсидиите за фосилните горива (преки и косвени). Юлиан Попов обобщава ситуацията така: "Планът се опитва да не каже много за съдбата на лигнитните въглища. За някои тази съдба може да не е приятна, но е много важно планът да е откровен и да е адекватен за изтеглянето им енергетиката." От Брюксел също искат страната да посочи всички енергийни субсидии, в т.ч. субсидиите за изкопаеми горива, и да каже какви са предприетите и планираните действия за прекратяването им.

Няма субсидии, отсичат от енергийното министерство. "По отношение на централите, които произвеждат електроенергия по високоефективен и комбиниран начин, се прилагат съответните механизми за стимулиране в съответствие с европейското законодателство, транспонирано и в българското. В момента е в ход процедура по нотификация на държавната помощ за централи с високоефективно комбинирано производство", казват оттам.

Тук всъщност става въпрос за липсата на конкретен план за бъдещето на въглищата енергетика, тъй като е направена оценка на запасите от въглища и е дадена заявката, че те ще се използват още 60 години. Нещо, което не би могло да се случи без големи държавни субсидии, тъй като са необходими големи инвестиции за постигане на новите еконорми от ТЕЦ-вете, а CO2 емисиите постоянно поскъпват.

В тази връзка ЕК иска конкретни мерки, които да докажат, че България може да спазва екоизисквания при използването на въглища, както и да покаже как ще се осигурят необходимите инвестиции. Министерството на Теменужка Петкова също така смята, че не е получило критики. "Такива национални планове се разработват от държавите членки, в това число и от България, за пръв път. Тук не става въпрос за критики, а за препоръки от Европейската комисия към държавите членки да повишат амбициозността на целите си. Комисията е дала такива препоръки и на останалите държави членки, България не прави изключение", отговарят те на въпрос на "Капитал".

С оглед на всичко това не е изненада, че Националният план тепърва ще се преработва. До края на 2019-а, когато отново трябва да го изпратим в Брюксел за преглед, някои от тези неща може да са поправени. Но само на хартия. По всичко изглежда, че държавата няма ясна позиция по много от въпросите, свързани с въглищната енергетика, ВЕИ, АЕЦ "Белене". Което прави невъзможно създаването на план дори за 5, камо ли за повече години.