Седмични новини за енергетика

Токът и парното поскъпнаха с по-малко заради алтернативния внос на газ

Цените на тока за бита и малките фирми се увеличиха средно с 2.9% от 1 юли, а не с 3.5%, както се очакваше по-рано. За ЧЕЗ ръстът е 2.9%, за ЕВН – 2.97%, а за "Енерго-про" тарифата се увеличава с 2.80%. На практика обаче крайните цени, които ще плащат потребителите, ще бъдат малко по-високи, тъй като в тях се включват и разходите за пренос и достъп до електропреносната мрежа, които също се увеличават.

При парното и топлата вода поскъпването ще е 3.53% средно за цялата страна, докато прогнозата бе за ръст от 4.5%.

Причината КЕВР да промени по-ранните си изчисления е намалението на цената на природния газ с 0.6 на сто от 1 юли, което стана факт, след като "Булгаргаз" осъществи алтернативен внос на LNG през Гърция.

Борсовата цена на тока в България се повиши до рекордните 195 лв. за мегаватчас

Електроенергията на свободния пазар в България на 3 юли беше най-скъпата в цяла Европа - 195.4 лв./мВтч базова мощност, което бе двойно повече от средното ниво за ЕС. За сравнение, в Румъния и Унгария цените за въпросня ден бяха около 120 лв./мВтч, а в Западна Европа - около 60-70 лв./мВтч.

Основната причина за рязкото увеличаване на цените в България е случилото се през последните дни концентриране на голяма част от електроенергията в ръцете на няколко търговеца, които спечелиха търговете за дългосрочни договори на АЕЦ "Козлодуй" и НЕК. Това принуждава останалите участници да купуват необходимите им количества от платформата "Ден напред", а увеличеното търсене създава недостиг на ток, поради което растат и цените.

Правителството ще иска отмяна на глобата от 77 млн. евро по газовото дело срещу БЕХБългария официално ще подкрепи БЕХ и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" в опита им да отменят наложената от ЕК глоба за злоупотреба с монопол в размер на 77 млн. евро по т.нар. газово дело, което приключи през декември 2018 г. То беше заведено след жалба на "Овергаз" заради отказан достъп до газопреносната мрежа, но държавните компании не приемат заключението, че са злоупотребили с господстващо положение на българския газов пазар.

С решение на Министерския съвет от днес страната ще встъпи в образуваното по жалбата на дружествата дело пред Общия съд на Европейския съюз срещу решението на ЕК. Мотивът за това е, че ако наказанието остане в сила, БЕХ и "Булгартрансгаз" ще имат проблем с изпълнението на проекти като междусистемната газова връзка Гърция-България, развитието на националната газопреносна мрежа и Газовия хъб "Балкан".

Раждането на газовия хъб "Балкан"

България е последната страна в ЕС, в която има пълен държавен монопол на пазара на природен газ - единственият доставчик е "Булгаргаз", алтернативният внос е почти невъзможен поради липсата на интерконектори, а цените се определят от КЕВР. Този модел обаче ще започне да се пропуква през следващата година, когато се очаква да заработи газовата борса. Пакетът промени в Закона за енергетиката, който ще регламентира дейността на бъдещата платформа за търговия с газ, вече е приет на първо чете, но както призна и председателят на ресорната парламентарна комисия Валентин Николов, същинската работа по текстовете предстои.

Според вносителите, сред които е и Николов, газовата борса ще демонополизира пазара и ще създаде конкурентна среда за добивните предприятия, търговците и потребителите на природен газ. Но поне през първите години от съществуването ѝ реален ефект няма да има, тъй като основен продавач ще си остане "Булгаргаз", а предлаганите от него количества няма да могат да се изнасят в чужбина.

Как България ще бори климатичните промени с дървесина

Дървесина и въглища. Това е отговорът на България на предизвикателствата на новото време. Звучи абсурдно, но вместо на изграждането на нови фотоволтаични и вятърни паркове България ще заложи на изгарянето на дървесина, за да изпълни новите цели на ЕС за възобновяемата енергия. Това е записано в Националния план за енергетиката и климата до 2030 г.

В документа, който миналата седмица беше върнат с критики от ЕК, страната планира да намали дела на слънцето и вятъра в производството на електричество, като същевременно залага увеличение на използването на биомаса от горите с 50%. А, да - и възнамерява да гори въглища още 60 години.

Ток по веригатаВ слънчеви дни електромерите на редица апартаменти в нюйоркския квартал "Бруклин" се движат назад, тъй като на покривите са инсталирани фотоволтаични панели. Когато слънцето грее ярко, хората не могат да използват цялото електричество и от консуматори се превръщат в производители, чиято мощност се прехвърля към съседите през електрическата мрежа. Този случай не е прецедент или някакъв пилотен проект. Стотици нюйоркчани купуват и продават слънчева енергия помежду си чрез блокчейн платформа, която заобикаля всички сложни регулаторни и административни изисквания. Процесите са автоматизирани благодарение на интелигентни измервателни и контролни уреди, както и на умната мрежа (smart grid) в района.

На практика това, което започна с дигиталните валути, все по-осезаемо навлиза в енергийния сектор. Той е един от секторите, които успешно прилагат блокчейн и позволяват на хората да усетят положителните ефекти от технологията, която променя начина, по който се търгува електроенергията, и въвежда нови бизнес модели. Точно затова има все повече проекти като този в Ню Йорк. В Китай Wanxiang Group пък планира инвестиция от 30 млрд. долара в проект за интелигентен град, захранван от блокчейн електричество. Редица японски компании като Kansai Electric Power Co., Nihon Unisys, Mitsubishi UFJ Bank и Университета в Токио също проучват потенциала за приложение на технологията зад криптовалутите в електроразпределението. Пилотни проекти действа още в Лондон, Копенхаген и Виена, като при тях дори се използват батерии за съхранение на енергия и дори електромобили.

Ако искате да получавате информация за най-важното от сектора на енергетиката, може да се абонирате за седмичния ни е-бюлетин тук.