Енергетика

Пет жалби блокират търга за газовата връзка със Сърбия за 173 млн. лева

"Булгартрансгаз" класира на първо място малко известната "Кенпайп", която има връзка с Александър Сталийски

Ивайло Станчев

Балкански поток © Юлия Лазарова

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Стартът на строителство на газовия интерконектор от София до Ниш, който за разлика от "Турски поток" ще осигури възможност за диверсификация на газовите доставки, ще се забави. След като на 3 юни "Булгартрансгаз" обяви класирането на участниците в процедурата, в Комисията за защита на конкуренцията са постъпили общо 5 жалби от загубили фирми. Конкретните мотиви на жалбоподателите обаче ще станат ясни когато и ако антимонополния орган образува съответните производства, но при всички случаи това означава отлагане на ключовия проект с няколко месеца.

В търга за 173 млн. лв. участваха общо 11 компании и обединения, като до отварянето на ценовите оферти бяха допуснати само 6 от тях. На първо място с цена 164 млн. лв. държавната "Булгартрансгаз" класира консорциума "Кенпайп", в който влизат клон на канадското дружество Canpipe Industries International Inc. и едноименната му фирма, регистрирана в България. От фирмените регистри се вижда, че въпросната група има връзки със сочения за близък до Бойко Борисов и Делян Пеевски бизнесмен Александър Сталийски.

Кой обжалва

Жалби в КЗК са подали четири консорциума и италианската "Бонати", която участваше самостоятелно в надпреварата. Последната беше конкурент на "Аркад" в процедурата за продължението на "Турски поток", но след това му стана подизпълнител, а сега в търга за газовата връзка до Сърбия дори не беше допусната до отваряне на ценовите оферти.

Първият консорциум, който обжалва процедурата, е ДЗЗД "Интрабел 99". Той също има връзка с реализацията на "Турски поток" през България, тъй като в него влиза беларуската "Белтрубопроводстрой", която също участваше в строежа на "Турски поток" през България като подизпълнител на "Аркад". Другият участник в обединението е "Интерпром". Ценовата оферта на ДЗЗД "Интрабел 99" също не беше отворена от "Булгартрансгаз".

Вторият консорциум, който се е обърнал към КЗК, е ДЗЗД "Нова газ 2021". В него влизат "Атоменергоремонт" (свързана с Христо Ковачки), македонската "Рапид билд", както и румънската "Хабау ППС пайплайн системс". Сега "Атоменергоремонт" и "Рапид билд" работят по разширение на газовата мрежа към Пирдоп и Панагюрище.

Третият жалбоподател е "Ай Би Ес - интергаз" - обединение между "Глобал кънстръкшън" и руската ЗАО "Алвора". Именно този консорциум бе сочен и като най-вероятният изпълнител на газовата връзка до Сърбия, тъй като предложи най-ниска цена за изпълнението на проекта - 155.8 млн. лева. Заради ниска техническа оценка обаче остана едва на трето място в крайното класиране.

Последната жалба е от ДЗЗД "Интернешънал газ". Той е съставен от "Главболгарстрой" и "Главболгарстрой интернешънъл", като е класиран на второ място от "Булгартрансгаз" с цена 167.8 млн. лв.

От техническите оферти, публикувани на сайта на държавния газов оператор, се вижда, че последните две обединения - ДЗЗД "Интернешънъл газ" и ДЗЗД "Ай Би Ес - интергаз", са предложили еднакъв проектантски екип за изпълнението на проекти, който съвпада и с този на победителя "Кенпайп". Обяснението за това, което фирмите дават за "Капитал", е, че на пазара има изключително малко подготвени специалисти и е нормално фирмите да се състезават за тях, като ги привличат в екипите си.

Какво следва

Срокът за изпълнение на интерконектора е 350 дни, което означава, че ако обжалванията приключат през лятото, до договор за изпълнение може да се стигне най-рано през есента. Така теоретично газовата връзка, чиято дължина е 62 километра, може да заработи в края на 2022 г. или началото на 2023 г.

Около една трета от бюджета за проект е осигурена по програмата "Свързана Европа" на ЕС.

Капацитетът на интерконектора ще бъде 1.8 млрд. куб.м годишно, или около 60% от годишното потребление в България. Така между двете страни ще може да се осъществява търговия, като например към София може да бъдат извършвани доставки от LNG терминала в Хърватия или пък за Ниш да се доставя азерски газ или LNG от Гърция.