Люксембургски консултанти печелят сръбската газова връзка за 164 млн. лв.

Биографията на Зара Кизирян-Калчева е любопитна. Дълго време тя работи като експерт в Министерството на финансите, след това - периода 2013-2014 г. е директор на отдела за обществени поръчки на Националната електрическа компания, а по-късно заема подобна длъжност и в компанията за реализация на газопровода Южен поток, в която 50% от капитала държи "Газпром". В периода 2015-2017 г., Кизирян-Калчева оглавява отдела за европроектите на Министерството на здравеопазването, а в следващите две години е експерт в Комисията по финансов надзор. Именно оттам тя става директор на "Кенпайп".

Публичната информация за Илия Карабаджаков е оскъдна, но професионалната му кариера на проектант и специалист по строителството включва работа за фалиралата вече "Понсстройинженеринг" (през 2014 г.), а след това и за петричката "Стримона груп". След публикуването на статията от последната компания изпратиха становище до "Капитал", в което казват, че "професионалната ангажираност на лицето Илия Карабаджаков в дейността на "Стримона" е прекратена, поради нелоялни и несъвместими с нашата бизнес политика практики".

Пред "Капитал" Зара Кизирян-Калчева обясни, че фирмата активно развива дейността си в България, като наема инженери, заварчици и други професионалисти, които вече са над 120. Канадският собственик е правил проучване на българския пазар и предвид информацията, че газопреносната мрежа на страната е остаряла и ще трябва да се подменя в следващите години, е решил да насочи инвестициите си тук", казва още тя.

Канада, Люксембург и Сталийски

Прекият собственик на българския клон на "Кенпайп индъстрис интернешънъл" е канадската Canpipe Industries International Inc. Името на фирмата и регистрацията й - в Монреал, правят асоциации с големия канадски производител на тръби и помпи за нефто-газовата индустрия Canpipe Limited (от Торонто). Двете обаче нямат абсолютно нищо общо.

Canpipe Industries International Inc. реално изглежда като компания-пощенска кутия, която няма реална оперативна дейност. Тя придобива това име между юли 2018 г. и април 2019 г. (точната дата не е посочена в регистрите), като заедно с това за директори са назначени люксембургските граждани Клод Фабер и Тобиас Фабер, заедно с предишния директор Хари Блумфийлд (канадец с биография във финансовите среди, а от 2010 г. и основател на Канадско-албанския бизнес съвет). Преди тези промени дружеството се е казвало "B & B Administration inc.".

Собственик на Canpipe Industries International Inc. е люксембургската Concorde Finance SPF Sàrl, зад която стоят Клод Фабер, Тобиас Фабер и Денис Моро. Тримата пък са съдружници в люксембургската консултантска компания Roosevelt & Partners.

Интересното тук е, че същият този Тобиас Фабер е посочен в Търговския регистър като контролиращ един от проектите, кредитирани от КТБ - стъкларският завод "Рубин" в Плевен. Това става след серия от фирмени маневри на считания за близък до Бойко Борисов и Делян Пеевски Александър Сталийски, който през 2014-а и 2015 г. "влезе" в "Рубин".

На въпрос дали познава Александър Сталийски управителката на "Кенпайп" Зара Кизирян-Калчева каза пред "Капитал": "Познавам го от времето, когато бях фитнес инструктор, но не съм го виждала от 18 години".

Зара Кизирян, управител на "Кенпайп" Автор : Надежда Чипева Преглед на оригинала

Опит или не

Изключително спорен е и начинът, по който "Булгартрансгаз" оценява и избира "Кенпайп". Фирмата започва да участва в търгове за газови проекти в началото на 2019 г., веднага след регистрацията на клона в България. Чрез консорциум "Кенпайп интернешънъл" тя участва заедно със "Стримона строй", македонската "Чакар - партнерс" и още три по-малки фирми в търга за подмяна на преносен газопровод в участъка Беглеж - Дерманци - Батулци - Калугерово в района на Ловеч-Ботевград. Прогнозната цена на проекта е 67.5 млн. лв., а консорциумът на "Кенпайп" печели с 67.23 млн. лева, побеждавайки играчи като "Главболгарстрой", "Грома холд" (преди "Агромах") и "Атоменергоремонт".

По-интересното в този търг обаче е друго - как "Кенпайп" доказва нужния опит за толкова мащабен и специфичен проект като подмяна на магистрален газопровод. От протоколите на оценителната комисия на "Булгартрансгаз" се вижда, че това става чрез македонската "Чакар - партнерс", която предоставя документи за изграждането на газопровод Клечовце-Вентилна с дължина 61 км. За държавния газов оператор това се е видяло достатъчно и на 25 октомври 2019 г. консорциумът на "Кенпайп интернешънъл" е избран за победител. Дейностите по проекта обаче не започват веднага поради проблеми с поземлените имоти, върху които "Булгартрансгаз" трябва да придобие право на ползване, като дори е подписан анекс за промяна в сроковете на 15 май 2020 г.

Междувременно обаче "Кенпайп" кандидатства и по друга процедура на "Булгартрансгаз" - за изграждането на преносен газопровод до Панагюрище и Пирдоп за 24.7 млн. лв., която е обявена на 9 март 2020 г. В нея компанията пак подава документите за македонския газопровод Клечовце-Вентилна за покриване на техническите изисквания и дори е класирана на първо място с оферта от 23.6 млн. лв. Този път обаче има обжалване на класирането - свързаната с Христо Ковачки "Атоменергоремонт", която е класирана на трето място, подава жалба пред КЗК, оспорвайки опита на "Кенпайп" в Северна Македония. Въпросът стига до Върховния административен съд, чието окончателно решение от 3 декември 2020 г. потвърждава твърденията на "Атоменергоремонт", че "Кенпайп" не може да докаже опит с македонския газопровод Клечовце-Вентилна, тъй като той не е изпълнен от "Чакар - партнерс", а от нает от последната подизпълнител - "Рапид Билд" (която в конкретния случай участва в консорциум с "Атоменергоремонт" в търга за газопровода до Панагюрище и Пирдоп).

В резултат на това "Булгартрансгаз" правни ново класиране, като отстранява "Кенпайп" поради липсата на опит. Предишният договор с фирмата, за Беглеж - Дерманци - Батулци - Калугерово, обаче остава в сила въпреки, че също се основава на опита с македонския газопровод Клечовце-Вентилна.

Газопроводът, който се ремонтира край Ловеч, е част от северния магистрален пръстен Фотограф : Надежда Чипева

Според Зара Кизирян-Калчева проблем с опита на фирмата няма, а в конкретния казус с газопровода до Панагюрище и Пирдоп не е признат опитът на партньор от обединението поради факта, че декларираното изпълнение на определен вид СМР е превъзложено на трето лице.

Още съмнения

Сега, в търга за газовата връзка със Сърбия "Кенпайп" доказва опит именно чрез работата си по преносния газопровод в участъка Беглеж - Дерманци - Батулци - Калугерово, който е спечелила неправомерно. Нещо повече - през февруари 2021 г. държавната "Булгартрансгаз" й предоставя документи за извършени дейности по въпросния проект (в периода 22 май - 16 ноември 2020 г.), които да представи пак пред "Булгартрансгаз", за да докаже, че покрива изискванията.

Любопитното тук е, че според договора на "Кенпайп" с "Булгартрансгаз" от октомври 2019 г. за въпросния газопровод край Ловеч, срокът за изпълнение е 459 дни. Строителството е стартирало на 22 май 2020 г., но според Кизирян-Калчева "Кенпайп" е успяла да извърши всичко необходимо по изграждането на Етап 2 на проекта и да получи Акт образец 15 за установяване годността за приемане на строежа на 16 ноември 2020 г., с които да покаже пред "Булгартрансгаз", нужния опит и за газовата връзка със Сърбия. "По ремонтираната тръба във въпросния участък дори вече тече газ", казва тя.

Проект за 1 ден

Важна подробност по пътя към първото място на "Кенпайп" за сръбската газова връзка е и предложеният срок за изготвяне на технически проект. Консорциумът с люксембургски корени е предложил невероятният 1 (един) календарен ден за изработването на въпросния проект за 62-километровото трасе. За сравнение някои от останалите кандидати са поискали 30 дни за тази дейност.

Как е възможно това става ясно от предложения експерт, който ще изготви проекта на част "Технологична" - Александър Фучеджиев. Имено той е работил по инвестиционния проект "Междусистемна газова връзка България -Сърбия на българска територия" на "Булгартрансгаз" и на практика всички документи и данни са налични при него.

Още по-интересното е, че има и други двама кандидати, които са оферирали 1 (един) календарен ден за изготвяне на техническия проект за интерконектора - ДЗЗД "Интернешънъл газ" (на "Главболгарстрой") и ДЗЗД "Айбиес Интергаз" (на "Глобал кънстръкшън" и "Алвора"). Общото между тях е, че също са предложили са проектант Александър Фучеджиев. А по информация на "Капитал", макар да нямат формални връзки, "Кенпайп", но особено "Айбиес Интергаз" са в близки отношения с "Главболгарстрой".

В тази връзка Кизирян-Калчева обяснява, че на пазара почти няма проектанти с достатъчно опит и капацитет, които да изпълнят подобна задача и е нормално строителите да използват само налични. "Има един-два проектантски екипа, които могат да изпълнят проектите за газовата връзка и ние сме посочили, че ще работим с тях".

Тръбите, естествено пак от Русия

Тези трима кандидати си приличат и по още нещо - доставчиците на тръби за газопровода до Сърбия. Те са посочили като възможен такъв руската група ТМК, която осигури тръбите за продължението на "Турски поток" през България.

Интересното при ТМК е, че беше посочен от руски медии като доставчик за руския мегапроект още преди "Булгартрансгаз" да избере изпълнител, като самите тръби започнаха да се доставят на пристанище Бургас докато вървеше самата процедура по избора на изпълнител. Впоследствие беше подписан договор със саудитския консорциум "Аркад", в чиято оферта фигурираше друг доставчик за тръбите, но от финансовите отчети на компаниите се разбра, че все пак са използвани тръбите на ТМК.

"Изпратила съм десетки запитвания до различни производители на тръби и съм избрала най-изгодните оферти", казва Кизирян-Калчева за начина, по който ТМК е била включена в офертата на "Кенпайп".

Дали точно "Кенпайп" ще строи газовата връзка със Сърбия предстои да видим след като изтече срокът за обжалване (до 17 юни). При всички случаи обаче инвестициите в газовата инфраструктура, подобно на тези в пътища, концентрират множество интереси и провокират съмнителни схеми. Проблемът е, че и държавата изглежда си отглежда любимци, на които помага с поръчки, вместо да организира силно състезание и да контролира.