"Мини Марица-изток" отчете 135 млн. лв. загуба за 2023 г.

• Предизборно: 1 млрд. лв. за мините и отложена либерализация при тока

Сметките показват, че само в последните 4-5 години мините и ТЕЦ "Марица-изток 2" вече са получили милиарди, за да поддържат работата си, в разрез с всякаква пазарна логика. Все пак нито един друг бранш не се радва на такава гарантирана помощ, идваща директно от държавния бюджет.

Въпросът е какъв е ефектът от тази помощ?

"Първи" беше ТЕЦ-ът

Точно преди 4 години - през март 2020 г., Българският енергиен холдинг (БЕХ) увеличи капитала на ТЕЦ "Марица-изток 2" с 597 млн. лв., като трансформира част от дълга на централата към холдинга. Към онзи момент тя вече трупаше големи загуби - за 2019 г. беше на минус над 200 млн. лв., и без тази подкрепа трябваше да фалира.

Само два месеца по-късно БЕХ отново влезе в ролята на спасител и купи нужните за ТЕЦ-а квоти парникови газове на стойност от общо 306 млн. лева. Така само за три месеца помощта за централата се доближи до 1 млрд. лева.

Да, ситуацията по това време беше критична - последиците от ковид пандемията за икономиката и в частност за енергетиката бяха големи. От друга страна обаче, централата, която от години е на ръба на фалита, и до днес не успява да свие разходите си или да оптимизира процесите, така че да постигне поне частична ефективност. Дори напротив - само през последната година е похарчила около 240 млн. лв. за различни по вид ремонти, въпреки че от години не работи дори с 50% от мощността си.

ГЕРБ обаче нееднократно са показвали любовта си към миньорите, особено в изборна година. "Въглищните централи са основни базови мощности в българската електроенергетика. Тяхното нормално функциониране заедно с развитието на въгледобива са гарант на стабилността на електроенергийната система", заяви през 2020 г. тогавашният министър Теменужка Петкова пред двата синдиката - КНСБ и КТ "Подкрепа". Всъщност именно тя е вносител на промените за нова дотация за мините в сегашния парламент и вероятно работещите там добре си спомнят това.

Гласувам за... мен

С друго решение от края на 2020 г. държавните "Мини Марица-изток" получиха кредитно финансиране в размер на 50 млн. лв. за обезпечаване на инвестиционната и ремонтната програма на дружеството, което също отчиташе загуби. Отделно от това бяха отпуснати и още 5 млн. лв. за актуализация на заплатите въпреки силно намалялата работа. Случаят бе особено абсурден, тъй като заемът бе предоставен от БЕХ, чийто председател на съвета на директорите по това време бе именно шефът на държавните мини - Андон Андонов, а член бе Живко Динчев, който управлява най-големия длъжник на мините - "Марица-изток 2". Така двамата одобриха помощ за собствените си дружества на фона на цялата неефективност и натрупани загуби.

Отделно от това мините бяха и един от най-крупните получатели на средства по ковид мярката 60/40, по която взеха около 50 млн. лева. Схемата бе обявена през 2020 г. с цел запазване на работните места в предприятията, пряко засегнати от заповедта на министъра на здравеопазването, свързана с извънредното положение. Макар да не е държавна помощ, финансирането по мярката отново идва от бюджета.

Къде са големите печалби

Изключение от общия тренд в последните години е 2022-а. Тя беше рекордна за държавните енергийни фирми заради високите цени на тока, които се получиха след спирането на руския газ. Тогава въглищната централа "Марица-изток 2" отчете печалба 1.19 млрд. лв. Въпреки спекулациите, че тези пари са били отнети от държавата за покриване на субсидиите за ток на бизнеса, фактът е, че с тях бяха погасени заемите от БЕХ и Министерството на енергетиката, с които реално централата бе поддържана жива. Компенсациите от бизнеса идваха преди всичко от печалбата на АЕЦ "Козлодуй".

В резултат на това ТЕЦ "Марица-изток 2" успя да подобри финансовото си положение, но пак остана с непокрита загуба, а през 2023 г. по всяка вероятност ще отчете нов отрицателен финансов резултат.

Мините пък се записаха с чиста печалба едва 7.5 млн. лв. през 2022 г., след като преди това бяха на минус 17 и 32 млн. лв. съответно през 2021 и 2020 г.

• ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" окончателно спира работа
• Мини в режим на изчакване

Ситуацията към момента не е добра, а към края на годината предстои ново влошаване. Причината е ясна - скъпият и непродаваем ток на ТЕЦ "Марица-изток 2" води до силно намалено производство и съответно до по-малки поръчки към "Мини Марица-изток", която след изтичането на договора между НЕК и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" вече изгуби втория си по големина клиент.

Падане от високо

Годишният финансов отчет на "Мини Марица-изток" за 2023 г. показва, че прогнозите за влошаване на финансовото й състояние вече се сбъдват. Дружеството отчита рекордна загуба - 135.7 млн. лв. Което означава, че по-голямата част от гласуваната сега субсидия 250 млн. лв. ще отиде за покриването на тези дупки, а не за рекултивация на рудниците.

Големият проблем е, че приходите намаляват с 47.6% до 452 млн. лв. (при 865 млн. лв. година по-рано). Постъпленията от реализация на въглища също се топят, но с 41% до 409 млн. лв., главно заради по-малкия добив и продажби, става ясно още от отчета. Заради слабите си резултати през 2023 г. компанията не е начислявала и изплащала дивиденти на БЕХ. Нещо, което вероятно ще се повтори и тази година, когато се очаква още по-нисък добив. В същото време няма никаква оптимизация в разходите за персонала - те остават 360 млн. лв., което е 78% от общите приходи на компанията. Броят на служителите е 6724, което е с 50 души по-малко спрямо края на 2022 г.

И докато чака поредната държавна помощ, "Мини Марица-изток" планира да работи по проекти и по програми за финансиране от няколко източника - Фонда за справедлив преход, Модернизационния фонд, както и фондовете за кохезия и социалния фонд за климата, става ясно от отчета.

По Фонда за справедлив преход например мините имат 5 проекта за общо 185 млн. лв., свързани с изграждане на инсталация за производство на ток от изгаряне на синтезен газ, получен чрез газификация (термолиза) на въглища, инсталация за производство на хуматни торове на база на лигнитни въглища и др. Най-големият проект от тях - на стойност 130 млн.лв., е за изграждането на фотоволтаичен парк с обща инсталирана мощност до 100 MWp и системи за съхранение на електроенергия с акумулаторни батерии 30 MWh. По всички тези проекти ще бъдат наети или ще запазят местата си общо около 750 души.

Дали тези проекти ще се изпълнят все още е рано да се каже. Ясно е, че за рудниците и миньорите няма лесно решение и т.нар. въглищна трансформация ще бъде труден, дълъг и сложен процес. Затова са нужни конкретни политики с ясен хоризонт, който не включва раздаването на пари без ангажименти. Защото в противен случай БЕХ за пореден път ще се окаже касичка, която насила крепи на пазара едни отдавна (полу)фалирали предприятия само и само да се гарантира изборна активност.