Енергетика

Търговец с милиарден оборот ще е съинвеститор във ВЕИ проекти в България

Mercuria влиза с 50% в CWP, която разработва два вятърни парка в страната и има проекти за 1.9 млрд. евро в четири държави в региона

Компанията подготвя два вятърни парка с обща мощност 670 мВт в Североизточна България

Иглика Филипова

Компанията подготвя два вятърни парка с обща мощност 670 мВт в Североизточна България © Надежда Чипева

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Глобалният енергиен търговец Mercuria придобива 50% в CWP, компанията с възобновяеми енергийни проекти в Австралия и Югоизточна Европа, включително в България. Новият партньор Mercuria има приходи над 100 млрд. долара и ще осигури свежо финансиране за изпълнението на портфейла от проекти на CWP, който предвижда изграждането на 2 гВт вятърни и слънчеви паркове за 1.9 млрд. евро през следващите няколко години. За България в ранен стадий са инвестиции в два вятърни парка.

CWP има и друга българска връзка - компанията е дъщерна на фонда PostScriptum, чийто съосновател и съдружник е българинът Димитър Енчев.

Още по-амбициозни цели

Партньорството ще помогне на CWP да изпълни портфейла си от проекти, който разработва от 2018 г. Той включва строителство на вятърни и слънчеви централи в комбинация с батерии за съхранение в четири държави - България, Сърбия, Румъния и Украйна. По данни на компанията това са най-въглеинтензивните страни в Европа, а целите за декарбонизация откриват значителни възможности за бизнес.

С намеренията си да изгради ВЕИ проекти с мощност 2 гВт CWP като цяло си поставя амбициозна цел в региона. Влизането на новия партньор допълнително ще засили тези амбиции. "Със сигурност част от плана е да добавим още проекти на тези пазари и търсим нови възможности и партньори, включително да купим такива, които вече са в напреднал стадий", каза Енчев за "Капитал". По думите му целта на компанията е в бъдеще да добави поне още 1-2 гВт към планираните вече мощности.

Включването на батерии в проектите също е част от плановете в региона. "В Австралия сме правили комбинацията и оптимизирането на вятър/слънце и батерии и целта ни е да пренесем този опит и ноу-хау от там на европейския пазар", обясни Енчев. Освен останалите паркове, които има там, преди година CWP започна в партньорство с три други фирми първия етап от мегапроекта Asian Renewable Energy Hub (AREH) в Западна Австралия, където с възобновяема енергия ще се произвежда зелен водород и ще се изнася за Азия.

Съчетаването на генериращи ВЕИ мощности и батерии дава възможност батериите да се зареждат, когато има излишък на вятърна и слънчева енергия на пазара, и да се продава тази чиста енергия на пазара тогава, когато има търсене, обясни Енчев. "Mercuria със сигурност ще ни помогнат да се справяме още по-добре с такъв тип по-сложни проекти, ще допринесат значително за доразвиването на тази част на бизнеса", каза той. По думите му Mercuria e най-големият търговец на газ в Европа и третият по големина на електроенергия, имат огромни обеми, много добри експерти и много ноу-хау. Спорeд официалното прессъобщение Mercuria има годишен оборот над 100 млрд. долара. Според описанието на групата в wikipedia тя е създадена през 2004 г., като наследява дружество за търговия с борсови стоки, най-вече горива, на мениджъри на Citigroup, базирана е в Кипър, а централата е в Женева.

"Партньорството с тях също така ще ни позволи да имаме още по-добри предложения за нашите корпоративни клиенти, които искат да подсигурят евтина зелена енергия дългосрочно", добави Енчев.

Проекти и българският план

CWP е най-големият разработчик на ВЕИ проекти в Австралия, като досега има изпълнени 760 мВт мощности, а в процес са още 2.5 гВт. В Европа все още няма завършени проекти, но компанията разработва най-големите вятърни паркове в Сърбия (156 мВт) и Румъния (600 мВт).

В България компанията също има два големи вятърни проекта, които са в напреднал стадий. Те са с общ капацитет 670 мВт и се намират в Североизточна България, обясни Енчев. "Още сме няколко години преди строеж. Получаването на всички разрешителни отнема 4-5 години, ние сме малко след средата. Проектите изискват също и допълнителни проучвания - екологични и социални оценки, мониторинги и др.", уточни той.