Възраждането на ядрената енергия във Франция дава нов шанс за EDF

Френският президент Еманюел Макрон обяви миналия месец, че правителството ще инвестира 1 млрд. евро в проучване на малки модулни реактори (ММР), а източници на Financial Times твърдят, че той е готов да даде разрешение за изграждането на шест реактора преди края на годината. Очакванията до момента бяха, че решението ще дойде след президентските избори през април догодина, като едно от предизборните обещания в първата кампания на Макрон беше, че ще намали дела на ядрената енергетика в енергийния микс на страната от 75% на 50% до 2035 г. За да постигне това, той обеща да затвори 14 реактора, но екологичните цели на Европейския съюз (ЕС), който се стреми към нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г., са на път да променят ситуацията. Въглищата и нефтът са твърде замърсяващи източници, което поставя ядрената енергетика, и по-точно държавната компания Électricité de France (EDF), във водеща позиция.

EDF и Франция ще служат като пример за останалите страни за начина на работа и поддръжка на ММР, които са по-лесни за изграждане и поддръжка, но за сметка на това произвеждат по-малко енергия. Държавната компания очаква да започне изграждането на първия си подобен реактор до девет години, като идеята на основаната от Шарл дьо Гол компания е да се изграждат по два реактора едновременно, като по този начин общата им мощност би била 340 мегаватчаса. "Това със сигурност е много положителен момент за ядрената енергия", каза Ксавие Урсат, изпълнителен директор и ръководител на новите ядрени проекти на EDF.

Бъдещето изглежда обещаващо

Обещаващото бъдеще, което е начертано пред доминиращата в Европа ядрена компания, въобще не беше сигурно доскоро. EDF изгражда и друг тип иновативни реактори - третото поколение на европейските реактори под налягане (EPR). Френската държавна компания иска да продава този тип реактори в Индия, Полша и Чехия, но двата проекта, които в момента се реализират - "Фламанвил" във Франция и "Хинкли пойнт" във Великобритания, надхвърлят бюджетите си с няколко милиарда евро и изостават от графика за завършване с няколко години. Бившият финансов директор на енергийния гигант Томас Пикемал дори подаде оставката си преди пет години заради притеснения за финансовото натоварване върху компанията, което "Хинкли пойнт" би оказало.

Притесненията на Пикемал, изглежда, са били основателни, след като компанията в момента има 41 млрд. евро дълг, а и предстоящи инвестиции по поддържане на сегашни реактори и системи. Според швейцарската банка UBS, за да удължи живота на 80% от реакторите си с 20 г., EDF трябва да вложи над 100 млрд. евро. Изграждането на новите ММР също може да се окаже скъпо начинание, като това зависи изцяло от ЕС. Съюзът отложи решението по въпроса дали ядрената енергетика ще попадне под шапката на "зелените източници на енергия". Евентуалното попадане на ядрените централи в зеления списък би донесло големи субсидии и облекчения, а и силно увеличен интерес от страна на инвеститорите. "Дали можем да получим финансиране на ниски или супервисоки проценти променя напълно крайната цена. Това е истинската тема, която стои зад крайната цена", заявява пред Financial Times Урсат.