Токът - скъп, газът - кът. Европа трепери.
Скъпата енергия нарушава веригите на производство и доставки в Европа и тази зима обикновени стоки могат да станат дефицитни
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
- Високите цени на тока и природния газ вече засягат и други сектори на икономиката.
- Правителствата в Европа предприемат мерки в подкрепа на пострадалите бизнеси и граждани от високите цени.
- Дългосрочните решения са свързани с ускоряване на прехода към свят с ниски въглеродни емисии.
Малките фини балончета в бирата и в газираните напитки са нещо, за което едва ли сте се замисляли. Сега обаче има опасност точно заради тях, или по-скоро заради липсата им, в цяла Европа да бъде затруднено производството на бира и безалкохолни или поне цената им да се увеличи.
Колкото и абсурдно да звучи, на пазара има остър недостиг на индустриален въглероден диоксид (не трябва да се бърка с този, който се отделя при горенето на въглища и газ). И от това е пряко засегната хранителната индустрия, тъй като освен за напитките CO2 се използва при производството, пакетирането и транспортирането на месо.
Откъде обаче идва този газ? Най-общо - получава се като страничен продукт от работата на химически заводи, включително такива за производство на торове. През последните седмици те масово ограничават дейността си или дори напълно спират. Причината за това е цената на природния газ, който е основното им гориво и поскъпна 15 пъти в рамките на последната година. Просто при сегашните цени на газа този бизнес не може да работи.
Това има и друг ефект - торовете за селското стопанство ще станат дефицит и ще поскъпнат значително. Оттам и цялата продукция на сектора.
Аналогична е ситуацията в цялата индустрия на Европа - от производство и преработка на метали, през стъкларските заводи и керамиката, до цимента и автомобилите. Всички те са засегнати от екстремно високите цени на тока и газа и ефектът от това тепърва ще се усеща от потребителите.
Перфектната буря
В последните седмици в Европа бушува перфектната енергийна буря, за която никой не беше подготвен. Повишаването на котировките на природния газ и от там на електроенергията поставя европейската и световната икономика под силен натиск във време, когато се възстановяват от най-тежката криза от десетилетия заради пандемията от коронавирус. Търсенето на енергия нараства значително, а предлагането остава свито.
От една страна, кризата се дължи на геополитическо противопоставяне и презапасяване в Азия, а от друга, енергийният пазар на Европа е останал с тънки предпазни буфери и е станал силно чувствителен към смущения, отбелязва Economist. А намалените инвестиции в изкопаеми горива означават, че по-високата волатилност ще се задържи. "Ако зимата е студена, притеснението ми е, че няма да имаме достатъчно газ за отопление в някои части на Европа", каза Амос Хохщайн, старши съветник на Държавния департамент на САЩ по енергийна сигурност. Има и още.
Друга причина за кризата са поскъпването на въглищата като алтернатива на газа и въглеродните емисии заради използването на повече изкопаеми горива. Нагоре тръгна и цената на петрола, тъй като за да издържат на бурята, някои енергоемки индустрии и предприятия в Азия и Близкия изток временно преминаха от газ към мазут или дизел, пише Reuters. Според Международната агенция по енергетика тази тенденция се очаква да продължи през останалата част от годината и в началото на следващата.
В Европа търсенето на въглища като алтернативен източник на енергия също нарасна значително. Но възможностите за използването им са ограничени поради политиката, насочена към природния газ като преходно гориво.
Създалата се ситуация отново показа зависимостта на Стария континент от изкопаемите горива, особено газа, въпреки големите амбиции за позеленяване на икономиката. И предизвика нови спорове - трябва ли да се върви напред със Зелената сделка, или да се откажем от нея. Част от анализаторите смятат, че тази криза може да представлява уникална възможност за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), тъй като покачването на цените на изкопаемите горива ги прави още по-конкурентни. Други са на мнение, че високите цени са по-скоро заплаха за целите за въглеродно неутрална икономика и трансформацията на енергетиката и ще бъде важно да се ограничи ръстът им, за да се избегнат дългосрочни политически щети.
На този фон Испания, Франция, Великобритания и Италия вече предприемат или обмислят допълнителни действия за защита на пострадалите компании и най-уязвимата част от населението. България също обяви няколко мерки за подпомагане на бизнеса заради скъпия ток, но повечето от тях няма да могат да постигнат ефект в близките месеци.
Ефектът на пеперудата
Енергийната криза вече оказва ефект върху редица сектори на икономиката и създава притеснения за покачване на инфлацията. Засега е трудно да се каже какво ще бъде цялостното въздействие върху световния бизнес, въпреки че високите разходи и нестабилността рядко са от полза за икономическия растеж. За някои компании и граждани, включително в България, разходите за енергия ще нараснат много, докато други ще спечелят много.
Докато електроенергията, газът и топлинната енергия съставляват малко под 6% от кошницата на потребителските цени в еврозоната през 2021 г., опасността за управителя на ЕЦБ Кристин Лагард и други централни банкери е, че въздействието на нарастващите разходи за енергия се разраства в икономиката, разпространявайки въздействието на цените върху други индустрии.
Някои от най-големите заводи за торове в Европа в момента са затворени, което покачва цените на продукцията им, а това може да накара земеделските производители да прехвърлят на клиентите по-високите си разходи.
"В момента е нерентабилно да се произвежда амоняк в Европа", каза изпълнителният директор на норвежкия торов гигант Yara Свен Торе Холсетер, цитиран от CNN. Той посочва, че разходите за производството на метричен тон са 900 долара, а продажната цена на продукцията е само 600 долара. По тази причина компанията временно ще разчита на заводи в други части на света за снабдяване на клиентите. Подобно спиране на торови заводи имаше и във Великобритания, като именно там най-сериозни се усети заплахата от това пазарът да остане без произвеждания като допълнителен продукт въглероден диоксид. За да не се блокира производството и снабдяването на пазара с месо, властите в Лондон одобриха спешни мерки за субсидиране на тези заводи.
Преработката на храни също е много енергийно интензивна, създавайки други възможни места на натиск за по-високи разходи за електроенергия и газ, които да се отразят върху потребителските цени. "Това създава инфлационен натиск върху всяка друга цена", казва Паскал Лерой, старши вицепрезидент на Roquette Freres SAS, френска компания за преработка на храни. И признава, че ще трябва да прехвърлят тези разходи на потребителите.
При производството на цимент, керамика, стъкло и хартия енергията също е голяма част от разходите и това може да окаже сериозен ценови натиск във веригата на доставки. Разбира се, много компании ще хеджират риска от продължаващо поскъпване на енергийните суровини, поне в краткосрочен план.
Германският Thyssenkrupp, вторият по големина производител на стомана в Европа, например заяви, че механизмите за хеджиране, които има, срещу увеличаването на цените на енергията, особено на газа, засега му позволяват да не ограничава производството. Но с поскъпването на електроенергията и използваните в производството промишлени газове ситуацията може да се промени.
HeidelbergCement, който е вторият по големина производител на цимент в света, също казва, че по-високите цени на енергията увеличават производствените разходи, но дейността на заводите в момента не е спряна.
Но колкото по-дълго продължи сегашната ситуация - очакванията са най-рано през април 2022 г. да има обръщане на тренда - толкова по-голямо ще бъде въздействието върху потребителите и бизнеса. Може да се наложи политиците да обмислят по-радикални действия, за да спрат това да се случи - като субсидиране на цените на енергията на дребно и цените на газа за индустрията.
Цветните метали като алуминий, мед, никел и силиций са по-енергоемки за производство от всеки друг материал, се казва в позиция на Eurometaux, чиито членове са Norsk Hydro, Boliden, Eramet, Rio Tinto, Umicore и Nyrstar, която обяви миналата седмица, че намалява производството на цинк в своята фабрика в Нидерландия поради повишаването на цените на електроенергията.
Нужни са дългосрочните решения
Правителствата в много страни се опитват да намерят решения, но нито те, нито компаниите могат да увеличат доставките на природен газ или да намерят алтернативи за понижаване на цените. Повечето енергийни кризи, водещи до сериозен скок на цените, са свързани с прекъсвания на доставките. С малки изключения тези прекъсвания не могат да бъдат компенсирани бързо, като се има предвид необходимостта от големи инвестиции в енергетиката. В краткосрочен план се търсят заместители на синьото гориво, а друга възможност е да се увеличи предлагането на газ от Русия - при евентуалното пускане в експлоатация на газопровода "Северен поток 2". Последната надежда е за мека зима, по-ветровито и слънчево време в Северна Европа, повече дъждове в държави с голям дял на хидроенергия като Норвегия, Швеция и Швейцария.
Ясно е, че има нужда от дългосрочни решения - добро такова е да се ускори преходът към свят с ниски въглеродни емисии, като в същото време държавите увеличат плащанията към потребителите, за да компенсират въздействието на по-високите цени на изкопаемите горива. Това се налага, за да не се достигне до рецесии или макроикономически хаос. След избухването на пандемията от COVID-19 през март 2020 г. централните банкери в света (макар да са критикувани за печатането на пари, но критикуващите ги не предлагат работещи алтернативни решения) показаха на всички, че икономическите последици от глобалните катастрофи могат да бъдат преодолени успешно, ако се предприемат бързи действия.
Затова вече се чуват гласове на експерти, че решението на енергийните кризи в бъдеще е същото като решението за ковид. Когато цените се покачат, както се случва днес в Европа, правителствата трябва да помогнат финансово на потребителите. Средствата за тази помощ могат да бъдат събрани от неочакваните печалби на държавните енергийни компании (такава е идеята в България с АЕЦ "Козлодуй") или заеми, както направиха централните банки в отговор на хаоса, причинен от коронавируса. Тази политика на толериране или дори възприемане на по-високи цени, която благодарение на финансовата подкрепа няма да причини сериозен икономически спад, може да бъде оптималната енергийна и/или екологична политика.
Икономическият опит показва, че потребителите ще реагират на по-високите цени, като консумират по-малко и/или търсят алтернативи, за да запазят начина си на живот. Рационалното поведение на хората например може да ускори прехода от изкопаеми горива, ако цените на тези горива или произведената от тях електроенергия останат високи и нестабилни. Скъпият бензин е много по-голям стимул за купуване на икономични автомобили или електрически превозни средства. Доказано е също, че високите цени насърчават потребителите да намалят потреблението на електроенергия в дома си чрез различни енергоефективни мерки. И малкият, и големият бизнес ще търси с още по-голям интерес такива възможности.
Така че енергийната криза в Европа предоставя златна възможност за по-бързо преминаване към постигане на нулеви емисии. Правителствата трябва да използват този шанс, като същевременно гарантират, че ще защитят потребителите от ценови шокове и ще предпазят икономиката от забавяне.
Трудни прогнози, по-висока инфлация
Анализаторите и международните институции засега са на мнение, че е твърде рано прогнозите за икономически растеж да се влошат, но удар върху бизнес активността изглежда неизбежен. Напълно ясно е, че има нарастващо чувство на безпокойство относно икономическите перспективи, тъй като все по-голям брой компании смятат, че разходите им ще нарастват. Като цяло по-високите цени на газа повишават риска от стагфлация - висока инфлация, съчетана с нисък растеж.Свръхразхлабена парична политика, проблемите по веригата на доставки и повишаване на цените на суровините вече повишиха инфлацията в цяла Европа - през август стойността й в еврозоната достигна 3%, най-високата от десетилетие. Във Великобритания скочи повече от очакваното до най-високата от над 9 години. Сред централните банкери обаче остава консенсусът, че увеличаването на потребителските цени е временно. Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви в началото на септември, че "временното покачване на инфлацията отразява главно силното увеличение на цените на петрола" наред с други фактори. Инфлацията в еврозоната остава доста под тази в САЩ, където цените се покачват най-бързо от големите икономики. Все пак вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гуиндос заяви в средата на месеца, че ръстът на цените може да бъде по-силно изразен, отколкото първоначално се очакваше. "Инфлацията тази година може да се окаже дори по-висока, отколкото си мислим сега, ако проблемите с предлагането продължат", казва той. Това може да се приеме като сигнал, че цените на природния газ ще бъдат на радара на централните банкери. И има защо, тъй като в Германия 310 хил. домакинства са изправени пред 11.5% увеличение на сметките за газ, показват последните данни. Производствените цени в най-голямата европейска икономика вече са най-високите от 1974 г. насам, а анализаторите на Citi прогнозират 5% покачване на цените на електроенергията и газа през януари, което ще добави 0.25 пр. пункта към потребителската инфлация през следващата година.
По-високите разходи за храна са друг ефект, като се има предвид недостигът на въглероден диоксид, който се използва в кланиците и за удължаване срока на годност на храните.
"Ако имаме по-висока инфлация, преходна или структурна, и имаме по-бавен растеж - това ще бъде много трудна ситуация за пазарите и централните банки да я оценят, да се ориентират и да комуникират", казва пред Euronews Пит Хейнс Кристиансен, главен стратег в Danske Bank.
Международната агенция по енергетика заяви, че Русия би могла да направи повече, за да помогне за облекчаване на проблемите с доставките на газ в Европа, които доведоха до рекордно високи цени през последния месец. Коментарите идват, след като група депутати от Европейския парламент поискаха от Европейската комисия да разследва ролята на "Газпром" за покачването на европейските цени на газа - доставките тази година са на по-ниски нива от обичайните, а хранилищата на Европа са по-празни, отколкото са били предишни години през септември.
"МАЕ вярва, че Русия може да направи повече, за да увеличи наличността на газ в Европа и да гарантира, че складовете са запълнени до адекватни нива", обяви агенцията. Високата цена е причинена от редица фактори като силно търсене в Азия и както планирани, така и непланирани проблеми с инфраструктурата, но търговците заявиха, че решението на Русия да не резервира капацитет на търг за транзит на газ до Европа влоши проблема. "Въз основа на наличната информация Русия изпълнява дългосрочните си договори с европейски партньори, но износът й за Европа е спаднал от нивото от 2019 г.", казват от МАЕ.
В резултат на това Европа тръгва към зимата без обичайните си запаси от газ. Ако стане студено по-рано от обичайното или остане студено за по-дълго време, цените вероятно ще са ужасяващи. A има и прогнози, че просто в определени региони може да има прекъсване на доставките, което би се оказало по-голям проблем - хора ще стоят на студено и предприятия ще затварят.
9 коментара
"Затова вече се чуват гласове на експерти ...... Средствата за тази помощ могат да бъдат събрани от неочакваните печалби на държавните енергийни компании (такава е идеята в България с АЕЦ "Козлодуй")" - що за експерти са така наречените "експерти". Когато се извършваше подготовката за затварянето на 4 -те блока на Козлодуй, за да се отвори място за ВЕИ-та, всички тези пишман политици и експерти си чоплеха носовете и доволно потриваха ръце в очакване на безвъзмездните пари от ЕС, за да си изградят ВЕИ-та. Същите тези хора си приемаха преференциалните цени за изкупуване на тока от ВЕИ. А сега отново предлагат кражба на държавни средства от държавната АЕЦ. Искат да ги раздават на потребителите. Кои потребители? Може би частните фирми? Ако е така, това е наказуемо според законите на ЕС - държавна помощ за частни фирми. В допълнение това е умишлено съсипване на държавна собственост. Какво ще се случи с ремонтните кампании на АЕЦ, с безопасността, с производствения план на АЕЦ когато остане без средства.
По-разумно би било да се вземат свръх печалбите на ВЕИ централите . Собствениците им са ги изградили с безвъзмездни евро фондове, нямат разходи за персонал, имат преференциални изкупни цени и дългогодишни супер-свръх печалби. А да не забравяме и банките, че и те имат свръх печалби. С тези пари може да се подпомагат производителите.
Държавата с държавните пари да се грижи за училищата, детските градини, майките в майчинство, пенсионерите, инвалидите ... .
А и да не избягваме темата за АЕЦ. Ако така наречените ни политици и експерти бяха истински национално отговорни сега щяхме да имаме два нови блока в Белене в експлоатация и щяха да носят печалба
Каква бира, ако се случи по-студена зима ще има режим на тока из цела Европа, къртене и палене на дограми и мебели за да се стоплят. Бунтове. Бирата и газираната вода ще са им най-малкият проблем. Ще има Урсулафонлайенова зима.
Всичко тръгва от глупостта на либералната геронтокрация в Брюксел, наложила пазарно ценообразуване на ток и газ, без преди това да е осигурила реална конкуренция с излишък от евтина енергия и ресурси. Със силово налагане на скъпата и ненадеждна зелена енергия и ограничаване на евтината.
Тия планове и петилетки за спасяване на планетата са хубаво нещо, но не се прави така в движение неподготвен. Първо си връзваш гащите, защото иначе свършваш на вратата на Путин да молиш за кюмур.
Предлагате държавите да теглят заеми, с които да компенсират граждани и фирми за високите цени на ток и газ. Но тия заеми ще ги връщат същите граждани през данъците си. Това е като гражданинът да вземе бърз или банков кредит за да си плати високата сметка за ток. И това го представяте като "решение" на проблема? Осъзнавате ли колко е абсурдно?
Каква "златна възможност" към нулеви емисии е тази криза? Точно обратното, показва несъстоятелността на тези идеи. Може ли причината за кризата да е нейно решение? И нормално ли е този "преход" да се случва така хаотично и екстремно, на гърба на граждани и фирми?
И аз не можах да разбера как може да наричате "златна възможност" дългосрочната замяна на сравнително евтини, макар и краткосрочно скъпи, фосилни горива с устойчиво значително по-скъпи "зелени" ВЕИ (което е иронично и по линия на това, че планетата става по-зелена именно благодарение на СО2, с който се хранят растенията). Как си представяте някой, който няма пари за бензин, да си купи ел. автомобил, който е в пъти по-скъп от колата, която вече има?
И да попитам - още ли се считате за дясноориентирана медия, щом предлагате държавата да увеличи "плащанията към потребителите"? Тия плащания веднъж вече са дошли от потребителите под формата на данъци, така че почнахте да се занимавате със "стъкмистика" като в късния соц.
Ако има едно очевидно решение (убеден съм, далеч не единственото), то е да се махнат квотите за СО2, които надуват цените. И крайно време е някой да извика, че царят е гол - т.нар. климатични политики убиват бизнеса, а климатът всъщност си е съвсем добре и не застрашава живота на Земята повече от обикновено. 25 години слушам всеки ден за някакви апокалипсиси, а като погледна през прозореца, е все едно и също.
След като дори автора на статия в реномиран вестник казва че поради липса на промишлен въглероден двуокис може да пострадат мехурчетата на бирата, какво може да се очаква от експертите в Брюксел?
А иначе всичко започва от така нареченият въглероден ДАНЪК. Който по чудо не се прилага съвсем за природната газ, която по чудо дойде директно до Германия и както знаем Германия не иска да плаща на никой в Европа.
Изобщо, да видим доколко знаем история:
През втората световна война в Германия има недостиг на бензин и мазут. Въпроса е: какво предприема Германия :
А) спира използването на петрол за танковете и автомобилите и минава на алкохоли.
Б) Спира газтта за отопление и осветление.
В) Започва производството на бензин от дърва.
Г) Затваря електростанциите на газ.
Д) Превзема Етиопия.
Криза :"най-тежката криза от десетилетия заради пандемията от Коронавирус". Не господа, не заради Коронавирус, а заради политическите, полицейските и икономически мерки предприети по този повод. Мерки, унищожавашщи обществото започвайки със социална дистанция и 14 дневни карантини и завършвайки с дискриминация и сегрегация по приемане или не да се участва в изпробване на ваксини. Ако не бяха се приемали абсолютно никакви мерки тази епидемия, превърната в биологическа война, в Европа щеше да свърши с подвиване на опашката от страна на СЗО и отменяне на пандемичното положение. Европа щеше да продължи да е демократична и развиваща се икономически, па дори да беше измряло 2% от населението ѝ, 10% от населението над 67 години. Нещо, което без предприетите мерки за култивиране на все по-заразни варианти нямаше да се случи. Когато никой не работи 4 месеца средно в Европа, няма начин това да не се превърне във всеобхватна криза и инфлация. Да не говорим за опитите на бюрократите да използват тази криза за да прекършват националните икономики с жестоки данъци и ограничения, като например намаляване на скоростта в градовете до 15 (словом петнадесет километра в час), че да се ускорявала икономиката, защото се спасява живота на пешеходците. Когато някой не е готов на жертви заради свободата си, губи не само свободата си, ами и земята си.
Нищо ново под слънцето - дежаву от преди 30 г. Хората просто спряха да работят за корумпирана система , а онези от горе им спретнаха една кризичка от епроведка , та да няма много революции .
Токът - скъп. Газът - кът. Но сме зелени.
Честито дами и господа! Вчера 5 октомври цената на борсата на газа достигна $1456! Газпром не протестира за забавяне лиценза за СП-2, просто се кефи по-дълго да продължи, за да продава на цена не по формула, а по невидимата ръка на пазара, която наложиха брюкселските зелки.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.