Има ли спекулации на европейския пазар за квоти CO2
Навлизането на инвестиционни фондове на пазара на въглеродни емисии е една от причините за повишението на цените им
Невена Петрова, експерт в търговията за емисии на парникови газове
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
България участва в общия енергиен пазар, който функционира като всеки свободен пазар по правилата на търсенето и предлагането, които определят цената на договаряне. Свързаността с пазарите на ел. енергия със съседните страни дава възможност на членовете на българската енергийна борса да купуват и да продават ток и на съседните ни пазари чрез гарантираните капацитети за внос и износ. Цената на ел. енергията в България следва тенденцията на пазара в Европа и това е директен резултат от взетите политически решения българският енергиен пазар да стане част от общия европейски пазар. В този смисъл причината за покачването на цените на ел. енергията в България не е национална, а общоевропейска.
Доказателство за това е сравнението на цените на тока в съседна Турция - те също се влияят от покачването на цената на природния газ от началото на 2020 г. до октомври т.г., но успяват да останат на нива под 60 евро/мВтч при около 200 евро/мВтч за европейските страни.
Турция води целенасочена политика за енергийна независимост и ограничаване на въглеродния отпечатък в енергетиката си. През последните десет години делът на ВЕИ в производството на ел. енергия се е утроил, като е достигнал 44% през 2019 г. и 67% от инсталираната мощност в момента. В допълнение, Турция предстои да въведе в експлоатация първата си ядрена централа през 2023 г., която ще осигури 10% от вътрешното потребление на ел. енергия. По този начин страната ограничава зависимостите си от вариациите на цената на изкопаемите горива на международните борси, както и активно намалява въглеродните си емисии.
България разполага с разнообразен електропроизводствен микс, включващ ядрени и термични централи, както и такива, използващи възобновяеми източници (водни, вятърни, слънчеви централи и електроцентрали на биомаса). От началото на 2021 г. в енергийния микс на брутно производство ТЕЦ-овете заемат 34%, а АЕЦ - 41%. Останалата част е произведена от ВЕИ. В този енергиен микс все още от голямо значение остават въглеродните емисии, генерирани от въглищните централи, тъй като за разлика от производството на ел. енергия в Турция българските и европейски производители плащат за правото да емитират въглеродни емисии.
Цената на квотите за вредни емисии от 2020 г. насам се увеличава трайно - до 65 евро/т в края на септември.
Един от основните въпроси в тази ситуация на пазара на ел. енергия е реална ли е тази цена на квотите за емисии и кои са основните играчи на тази борса. От 2008 г. насам пазарът на CO2 емисии е със структурен излишък от над 1 млрд. квоти. За 2020 г. този излишък надвишава 1.5 млрд. квоти, а над 2 млрд. квоти са изкуствено изтеглени от пазара в Резерва за пазарна стабилност.
Защо на пазар със структурен излишък, който надхвърля реалните емисии на всички предприятия в ЕС за една година, се допуска такова драстично покачване на цените?
Обяснението се крие в още една законодателна промяна, която доведе до промяна на статута на квотите за емисии през 2018 г. С влизане в сила на Директивата за пазарите на финансовите инструменти (MiFID 2) квотите станаха финансови инструменти и по този начин достъп до търговията с тях получават множество инвестиционни фондове, които нямат пряко отношение към европейските усилия за понижаване на емисиите на парникови газове. Повечето от тях дори не са регистрирани в Европа, но участието им на този пазар предопределя цената на квотите. По този начин те директно влияят на цената на ел. енергията в европейските страни, на конкурентоспособността на европейската индустрия, както и на жизнения стандарт на европейските граждани.
Навлизането на много нови актьори на пазара на емисии увеличава търгуваните обеми и води до драстично покачване на цените. През 2018 г. квотите се търгуват около 10 евро/тон, след което започва тенденция само нагоре, като на 28 септември т.г. цената на квотите достигна абсолютен връх на 65 евро. Техният интерес е да реализират печалби, като спекулират на пазара на квоти за емисии на парникови газове, който остава сравнително малък като обем и лесно манипулируем за фондове с огромна финансова мощ.
Ако в ЕСТЕ има структурен излишък от над 1,5 млрд. квоти, трябва спешно да се провери кой държи този излишък по сметки в Европейския регистър на парникови газове и с каква цел!
Със същата устременост, с която през последните десет години европейските институции работиха за ограничаване предлагането на квоти и принуждаваха индустрията да инвестира в зелени технологии, сега трябва спешно да вземат мерки за ограничаване на достъпа до този пазар на борсови играчи. Дали става въпрос за координирана добре обмислена от години акция срещу Европа, или просто това са последиците от отваряне на зеления пазар за борсови спекуланти тепърва предстои да се анализира. Но със сигурност са необходими спешни мерки в тази насока, защото ЕСТЕ в това състояние е много далече от първоначалния замисъл за свободен пазар, който да позволи на европейските заводи да направят зелен преход на справедлива цена!
Цената на квотите има директно влияние и върху увеличеното търсене на природен газ в Европа. Когато емисионният фактор за производство на ел. енергия от въглища се движи около 1, т.е. за производство на 1 мВтч е необходимо да се закупи една квота за емисии (1 тон CO2), която струва 60 - 65 евро, а емисионният фактор за производство на 1 мВтч от природен газ е средно около 0.6, то съвсем логично енергийните дружества да залагат на производството на ел. енергия от природен газ. Това директно покачва търсенето на природен газ, което наблюдаваме. От своя страна пък повишаването на цената на природния газ води до увеличаване на себестойността на ел. енергията, която само за компонентите въглеродни емисии и гориво надвишава 200 евро.
Вместо да субсидират потърпевшите от покачването на цените на свободния пазар на ел. енергия, европейските политици трябва спешно да вземат мерки за европейската схема за търговия с емисии.
*заглавието е на редакцията
Какво представлява Европейската схема за търговия с емисии?
ЕСТЕ е основополагаща в борбата на ЕС с последствията от климатичните промени. От 2005 г. ЕС въвежда задължение за европейската индустрия и енергетика да ограничи емисиите на въглероден диоксид с пазарен принцип на търсене и предлагане. Ако някой завод или централа надвиши безплатно разпределените квоти на емисии, то този оператор трябва да закупи допълнителни квоти спрямо реалните въглеродни емисии, които е генерирал през годината. България се включи в ЕСТЕ през 2007. С този пазарен механизъм се счита, че цената на квотите на емисии за индустрията би била най-справедлива, защото се определя от търсенето и предлагането. От 2013 г. безплатно разпределените квоти за индустрията бяха драстично намалени, а производителите на ел. енергия изгубиха правото на безплатни квоти и бяха задължени да купуват цялото необходимо количество. Изключение от това правило се направи за 10 страни от ЦИЕ, включително и за България - с дерогация за производителите на ел. енергия за безплатно разпределени квоти при доказани инвестиции. От 2012 г. до 2030 г. 57% от общия обем разпределими квоти за емисии излизат на пазара чрез търгове от държавите - членки на ЕС, а останалите квоти се разпределят безплатно на индустрията по предварително одобрени национални планове.Европейската Комисия през последните десет години целенасочено отстоява политика за увеличение на цените на квотите, като от 2014 г. са взети законодателни мерки за интервенция на пазара, които изкуствено да намаляват предлагането. Така от 2019 г. влезе в сила така нареченият механизъм на Резерв за пазарна стабилност, който има за цел да понижи драстично акумулирания излишък от квоти.
1 коментар
Похвално!..., накрая един компетентен експерт с ясно изразено становище по темата търговия с СО2 емисии в Европа като финансови деривати...
В Америка на тия шорт инвеститори е забранен достъпа до такъв пазар - наистина ЕК е нужно да им бие дузпата от ЕСТЕ борсата. 2019 едни хакери направиха 30М от кражба на сертификати и скоростната им продажба.. Някой хедж може днес да направи от въздуха ни още 30М днес.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.