Световната икономика ще пострада сериозно при спиране на казахстанския петролопровод

Тези опасения дори надминаха очакванията, след като Русия блокира транзита на петрол по тръбата на Каспийски тръбопроводен консорциум (КТК), която фактически представлява единственият начин за доставки от Казахстан. Затварянето на петролопровода, който пренася суровина от Казахстан до Черноморския руски експортен терминал в пристанището на Новоросийск, би спряло повече от 1% от световните доставки на петрол.

Тръбата минава през руска територия и е собственост на консорциум от западни, азиатски, руски и казахстански компании. Chevron, Exxon Mobil, Shell и италианската Eni, в допълнение към няколко руски и казахстански фирми имат дялове в петролопровода. Западни компании също така имат участие в казахстанските нефтени находища.

Щетите от буря през март вече прекъснаха потоците през петролната артерия, която до преди това доставяше около 1.3 млн. барела на ден. В началото на юли съдът в Новоросийск нареди на КТК да спре дейността си за 30 дни, позовавайки се на загриженост относно управлението на нефтени разливи. На 11 юли пък руски съд отмени решението срещу управляващата тръбопровода компания, като вместо това я глоби с 200 хил. рубли, което е малко над 3000 долара.

Три източника на Reuters от западни петролни компании, които оперират в Казахстан, казаха, че очакват продължително спиране на тръбопровода. Един търговец в западна петролна компания смята, че подобно прекъсване ще доведе до спад от 50 млн. тона петрол годишно, тъй като Казахстан, който няма излаз на море, има ограничени алтернативни маршрути за износ.

"Загубата на един милион барела на ден във вече стегната среда може да доведе до неразрешим проблем за петролния пазар", каза пред Reuters Амрита Сен от Energy Aspects в Лондон.

Петролопроводът или нищо

Казахстан добива около 1.6 млн. барела на ден и изнася около 80% от тях, най-вече чрез КТК. От останалите 20% около 15% напускат страната също през Русия, а около 5% отиват в Китай и различни дестинации чрез влак и Каспийско море, показват данните на Министерството на енергетиката на Казахстан.

Миналата седмица президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев разпроеди на правителството да разнообрази маршрутите за доставка на петрол. Но това ще отнеме време, смята Камил Шотар, анализатор в рейтингите на Moody's.

Големите петролни компании са проучили жизнеспособността на алтернативни маршрути през последните месеци, казват източниците на агенцията, включително до Китай и транскаспийски доставки до Азербайджан и Грузия. Всички тези опции са предизвикателни и биха изисквали сериозна инвестиция в развитие на нужната инфраструктура.

Тръбопроводът за Китай може да поеме петрол от източен и централен Казахстан, но повечето от големите находища са на запад. В Каспийско море износителите са изправени пред недостиг на танкери и имат малък капацитет да приемат повече петрол. "Честно казано, не мисля, че можем да пренасочим нещо", каза западен търговец, запознат с операциите на КТК.