Проблемното бъдеще на руската петролна и газова индустрия

• Руснаците започнаха да усещат западните санкции
• Лидерите в ЕС са всички по-малко склонни за газово ембарго срещу Русия
• ЕС се договори да спре 90% от вноса на руски петрол

След наложените финансови и технологични санкции, които вече се отразяват на Москва, одобрената постепенна забрана за вноса на петрол с танкери и на нефтопродукти, също се очаква да засегне сериозно способността на Кремъл да си осигурява финансиране. А и да създаде проблеми на целия сектор. В допълнение Германия и Полша обявиха, че ще се откажат напълно от руския нефт, което означава, че около 90% от доставките на Москва ще бъдат прекъснати до края на годината.

Това поставя руските петролни компании в ситуация, която може да се окаже твърде проблемна за тях и бизнеса им. Значимостта на индустрията е огромна за местната икономика, като Русия има около 25% от световните запаси от природен газ и над 5% от суровия петрол. Именно заради това последните санкции на ЕС изглеждат като сериозна заплаха за руската икономика. Тя ще бъде усетена догодина, защото засега вноса на газ, петрол, петролни продукти и въглища от Русия са забранили само САЩ, Канада и Великобритания.

Ефектите

Bloomberg изчислява, че Русия ще губи над 22 млрд. долара приходи годишно от износ на петрол за Европа заради ембаргото, като се базира на обемите на доставките за 2021 г. и средната цена на руския петрол Urals през 2022 г. от 85 долара за барел. Москва доставяше около 720 хил. барела суров петрол на ден за европейските рафинерии през своя магистрален тръбопровод през 2021 г. Други 1.57 млн. барела на ден идват с танкери по море.

Най-сериозно отражение върху петролния и газовия сектор в Русия обаче ще окаже решението на големите компании да напуснат страната или поне да спрат новите инвестиции. Ключови за местната индустрия чуждестранни партньори като BP, Shell и ExxonMobil вече имат планове за излизане, а международните компании за оборудване и обслужване на петролни находища обещаха да не правят повече инвестиции.

Двете най-големи руски компании в отрасъла са "Газпром" и "Роснефт", като "Газпром" е една от най-големите в газовия сектор в света - миналата година е добила 540 млрд. куб. метра, което е повече от BP, Shell, Chevron, ExxonMobil и Saudi Aramco, взети заедно. "Газпром" и "Роснефт" работят със западните си партньори главно по разработването на нови находища. Най-оборотните полета в Русия обаче, които се намират в Сибир и региона Урал - Волга, се обслужват от някоя от двете компании или "Лукойл".

Това означава, че напускането на западните фирми няма да окаже директен удар върху производството, а по-скоро върху способността да се подготвят задълбочени технически анализи, които са необходими за разработването на сложни нови петролни залежи.

"Руските сервизни компании могат да възпроизведат много от оборудването, но те не могат да възпроизвеждат софтуера за интерпретация", заявява пред Financial Times Джеймс Хендерсън, експерт по Русия в Оксфордския институт за енергийни изследвания.

Основателят на "Лукойл" и бивш изпълнителен директор на компанията Вагит Алекперов, който се оттегли, след като беше включен в един от пакетите санкции срещу Москва, също споделя мнението, че напускането на западните компании е голям удар по индустрията, но вярва, че това няма да има твърде голямо реално отражение. "[Русия] има собствени добре развити технологии. Разбира се, ще има някои промени във времевите рамки, но като цяло руската петролна индустрия има потенциал да се развива нормално", каза той пред британското издание.

По-различна позиция има Леонид Федун, който до скоро също беше съсобственик и вицепрезидент в "Лукойл". Той предложи да се намали производството на петрол в Русия от 10 млн. барела на ден до 7-8 млн. Продажбата на седем барела по 80 долара е по-изгодна от 10 барела по 50 долара, твърди Федун в авторска статия за руското издание RBC. Според него няма смисъл Русия да произвежда и изнася повече петрол, отколкото е "необходимо за динамичен икономически растеж и подобряване на текущия просперитет".

"Защо Русия трябва да произвежда 10 млн. барела петрол на ден, ако можем ефективно да потребяваме и изнасяме 7-8 млн. без загуби за държавния бюджет, вътрешното потребление и вноса", каза Федун. Според него няма смисъл да се поддържат обемите на износа от преди кризата, като компаниите се съгласяват на отстъпки от 30% и дори 40%. Той смята, че купувачите ще се опитат да "институционализират" тези отстъпки с помощта на инструменти за регулиране на тарифите.

На последната среща на Г-7 беше обсъдено определяне на таван на цената на руския петрол, което обаче засега трудно може да бъде взето от по-голям брой страни. Все пак при евентуално въвеждане ответното действие на Русия може да е драстично намаляване на производството, като според най-лошия сценарий на JPMorgan Chase Москва може да го направи с 5 млн. барела на ден и това да изстреля цената до 380 долара за барел. Щетите в този случай ще бъдат по-големи за останалата част на света отколкото за Русия.

Важни са продажбите

Дори руската петролна индустрия да запази нивото на продукция около сегашното, най-големият проблем, пред който е изправена, е намирането на нови купувачи на суровината, която преди войната в Украйна отиваше към Европа. Липсата на яснота около този въпрос естествено се отразява и върху продукцията, която намалява, за да не създаде излишък на пазара.

Производството е било средно 10.05 млн. барела на ден през април, което е спад от 11.01 млн. барела през март, показват данните на OilX - доставчик на данни, който използва правителствена статистика и сателитни изображения за измерване на активността в петролните находища. Финансовият министър на Русия Антон Силуанов вече предупреди, че продукцията може да се понижи със 17% заради ембаргото, като той не обвърза намирането на алтернативни купувачи със спада.

Най-вероятният сценарий, който Москва се надява да се разиграе, е Китай и Индия да изкупят "бившия" петрол за Европа. Индия значително увеличи вноса на руски суров петрол по море от началото на войната, като подобни действия се наблюдават и от китайските независими рафинерии. Очаква се вносът на Китай да се увеличи в следващите седмици, след като и последните локдауни заради ковид-19 в страната бъдат вдигнати.

Тази пряка зависимост от Китай и Индия обаче създава друг проблем - в началото на войната се смяташе, че ако големите западни компании от бранша решат да напуснат страната, тяхното място първо ще бъде заето от техни китайски или индийски конкуренти. Тази идея обаче става все по-малко вероятна, след като и двете страни ясно осъзнават, че не биха желали да са отговорни за развитието на бранша в Русия и по-скоро ще предпочитат да продължат да купуват суровината с отстъпка.

Изграждането на нужната за редовни увеличени доставки инфраструктура също може да падне върху раменете на Москва. Възможността за превоз на петрол чрез танкери между Русия и Китай е ограничена, като увеличение в трафика би създало сериозно напрежение по китайските пристанища, които макар и да работят на непълен капацитет, все още са доста натоварени.

Преносът с танкери има и друг проблем - застраховането. ЕС и Великобритания вече се съгласиха да забранят на компаниите си да застраховат танкери, които превозват руски суровини. Макар и това да оставя китайските застрахователи като една от малкото опции, то тези за презастраховане стават все по-малко.

По-големи трудности при природния газ

Положението при природния газ изглежда по-сложно. Страните от ЕС изразиха намерение да намалят зависимостта си от Русия (около 40% от доставките идваха оттам преди войната, но вече намаляха на 20%) до няколко години, но трудно може да се постигне забрана за внос от "Газпром". Реално обаче продажбите на руски газ в ЕС намаляха, защото Кремъл сам спря доставките за България, Полша, Финландия, Нидерландия и Дания. Това са държави, чиито договори за руски газ изтичат до края на тази година и те обявиха, че няма да ги подновят. По-късно обаче потокът намаля и към водещите потребители на руски газ в Европа през 2021 г. - Германия (45.8 млрд. куб.м), Италия (20.8 млрд. куб.м) и Австрия (13.2 млрд. куб.м).

Руски анализатори смятат, че контролираният от Москва износ на газ за Европа може да спадне с около една трета тази година поради комбинация от няколко фактора - войната в Украйна, конкуренцията на втечнения газ и настояването на Москва за плащания в рубли.

Сергей Капитонов от Енергийния център в Московското училище за мениджмънт "Сколково" казва пред Reuters, че доставките на "Газпром" за Европа може да намалеят с 40 - 45 млрд. куб.м тази година от около 150 млрд. през 2021 г.

Синдре Кнутсон, ръководител на проучванията на газовия пазар в консултантската компания Rystad Energy, смята, че обемите по тръбопроводите могат да паднат дори повече, "водени от натиска на купувачите да станат по-малко зависими от Русия или от това, че Русия задържа доставките заради разногласия в каква валута трябва да бъде платено за газа". Той също така не изключи спиране на потоците през Украйна, ако конфликтът заплаши безопасността на доставките.

"Газпром" изненадващо реши да не разпределя дивидент в края на юни, след като през май обяви точно обратното след реализираната рекордна печалба. Ръководството обоснова решението с това, че дава приоритет на своята инвестиционна програма, която включва разширяване на газовата инфраструктура в Русия (тя обаче не се е променяла от май), както и въведените нови данъци. Продажбите на компанията са спаднали с близо 30% на годишна база през първата половина на годината, но растящите цени на газа компенсират по-ниските количества.

Алексей Громов от Фондация "Институт за енергетика и финанси" е на мнение, че руският тръбопроводен газ може да бъде частично изместен от американски втечнен природен газ и от руската "Новатек", която не трябва да таксува клиентите в рубли. Громов предвижда, че износът на руски тръбопроводен газ за ЕС може да намалее до около 105 млрд. куб.м тази година.

Проблем пред Русия също така е, че преносът става главно по тръбопроводи, огромна част от които са насочени към Европа, а не на изток. През февруари Москва подписа 30-годишен договор за доставка на суровината с Китай чрез 2600-километров тръбопровод, свързващ газови находища на полуостров Ямал с Китай през Монголия, но той тепърва трябва да бъде изграден. В момента залежите от това находище обслужват Европа.

Другият вариант пред руските компании е да увеличат количеството втечнен природен газ. Проблемът в този случай е, че европейските санкции забраняват доставката на стоки и технологии, необходими за втечняване на газ, от които зависят проекти в процес на разработка. Те са ключови за увеличаването на количеството втечнен газ, което в момента е замръзнало на около 20 млн. тона годишно. Амбицията на "Газпром" преди началото на войната в Украйна беше да увеличи количеството до 120 млн. до 2035 г., но това изглежда изключително трудно за постигане на фона на новата реалност.

Дори и в момента Русия да получава сериозни приходи от петрола и газа заради високите цени на суровините ,в дългосрочен план Москва ще усети ефекта от енергийните санкции на Запада, а Европа ще стане по-малко енергийно зависима от Кремъл.