Гръцката енергетика: От черна мъгла до зелени острови
За по-малко от десет години южната ни съседка промени облика на енергоснабдяването си
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
- Между 2021 - 2030 г. Гърция очаква да инвестира над 44 млрд. евро в енергийния си сектор
- Високоволтовият интерконектор "GREGY" ще свързва Гърция и Египет и ще позволява пренос на големи количества енергия
- Нови 3.4 гВт соларни мощности се очаква да бъдат добавени още до 2026 г.
Гръцката енергетиката измина изключително дълъг път за много малко време. Само за десет години тя успя да се трансформира от предимно зависеща от фосилни горива - с дял на въглищата от 67% и нетен вносител на електричество към енергиен микс, доминиран от зелена енергия и износител на електроенергия.
Добър пример за успехите е, че още през 2022 г. южната ни съседка успя за първи път да се захрани изцяло само от зелена енергия за няколко часа, а също така успя да изнесе над 600 гВтч в летния период към Албания и Южна Италия. През тази година това вече беше новото нормално.
Бързо развитие бе продиктувано както от икономически съображения - собственото ВЕИ производство е много по-рентабилно от вносна на въглищна енергия от България например, но така и заради промените в климата, които Гърция усеща все по-интензивно в последните няколко години под формата на унищожителни пожари, суши, бури и наводнения. По този начин Гърция видя и възможността да реши собствената си зависимост на внос на фосилни горива, където Русия държеше почти 100% от вноса.
Към 2023 г. Гърция вече разполага с над 11 гВт ВЕИ мощности (за сравнение българските са общо под 6 гВт, половината от които са ВЕЦ). А целите, заложени в националния енергиен и климатичен план, са 28 гВт до 2030 г. Очаква се цялостната инвестиция в периода от 2021 - 2030 г. в енергийния сектор да е в размера от 44 млрд. евро, което ще включва 9 млрд. за ВЕИ инсталации, 11 млрд. за енергийна ефективност и 5.5 млрд. за инфраструктурни подобрения.
Въглищна централа
За дълго време Гърция е един от главните производители на въглища в Европа. Към 2010 г. тя е в топ 2, девет години по-късно е в топ 4, но към днешна дата тя едва намира мястото си в топ 10. Отделни проучвания показват, че страната разполага с достатъчно въглища да захранва енергийния си сектор в продължение на още поне 45 години. Добивът на въглища е доминиран от държавната PPC, която държи голяма част от мините в страната. Очакванията са, че преходът към зелена енергия ще има сериозен ефект върху заетостта в региона на Козани, където въгледобивът е един от основните източници за препитание на голяма част от населението. Проучване на Световната банка показва, че около 16 хил. работещи ще усетят директно ефекта, като едва около 3.9 хил. от тях са заети в мините. Според същото проучване става ясно, че гръцката PPC е имала политика да не наема нови хора в миньорския сектор от 2008 г. насам като над половината от работната ѝ сила в региона ще бъде в пенсионна или предпенсионна възраст около 2023 г. През първите десет месеца на тази година 88.3% от енергията, генерирана от въглища, в страната се извършва от новата топлоцентрала на PPC - "Птолемаида" 5.
Хелиос на помощ
Тази година Гърция е на седмо място в световен мащаб по отношение на използването на възобновяема енергия в своето брутно крайно потребление на енергия със значителни перспективи за по-нататъшно навлизане на ВЕИ. За дълго време водещи в този сектор на страната бяха вятърните и хидромощностите, но в последните няколко години в основен играч се превърна соларната енергия. През 2022 г. бяха добавени рекордните 1.36 гВт фотоволтаични мощности с проекти като мегапаркът край Козани на Hellenic Petroleum. Тази година темповете се забавиха значително като едва около 500 мВт са били добавени в първата половина на годината, достигайки общата мощност от 5.8 гВт.Това забавяне обаче е само привидно. В близките три години се очаква Гърция да добави поне 3.4 гВт соларни мощности от пет големи отделни проекта. Държавната PPC ще участва в четири от тях, като най-големите два ще бъдат в тандем с германската RWE за мощности от 2 гВт, които се очаква да влязат в експлоатация през 2026 г. Другите проекти са 550 мВт "PPC Ptolemaida solar park", "Sens LSG Greece solar park", който вече е в етапа на получаване на разрешителни и ще бъде изграден от германската LSG Building Solutions с мощност от 480 мВт и с план за заработване през 2025 г. Най-малкият от петте - "PPC Renewable Amyntaio Solar PV Park" е с мощност от 350 мВт и се очаква да влезе в експлоатация заедно с двата големи проекта на PPC.
Областта Западна Македония се очертава като крайната дестинация за голяма част от соларните проекти на страната, а тук също се очаква да бъде започнат проект за производство и съхранение на водород чрез електролиза - White Dragon (бел. ред. "Белият дракон"). Заедно с него ще се развива още един проект за горивни клетки HiPo. Общата инвестиция в двете се очаква да е в размер от 8 млрд. евро.
В дълбините и над тях
Наред с това обаче Гърция има една специфична особеност - има множество острови в Егейско море. Заради отдалечеността им от основната територия на страната енергийната им сигурност винаги се е приемала за предизвикателство. ВЕИ технологиите обаче могат да дадат решение и пример за това е съвместна работа с "Фолксваген" по проекта "Умен и устойчив остров". Първият от тях е Астипалеа с инвестиция от 20 млн. евро - по 10 млн. евро от Гърция и "Фолксваген", а впоследствие бе добавен и Халки. Най-новият остров, който ще стане зелен - Порос, бе обявен от премиера Мицотакис по време на Срещата на върха за климата в Дубай.Концепцията за "зелен остров" представлява изграждането на соларен парк, който да захранва голяма част от домакинствата и електрическите автомобили, както и изграждането на зарядни станции и електрифицирането на градския и частния транспорт на територията на острова.
Южната ни съседка е започнала и редица проекти за обвързване със страни по Средиземноморието чрез подводни HVDC кабели. Първият от тях е с по-близката Италия и има преносна мощност от 1 гВт, като инвестиция в него е 750 млн. евро. Това ще позволи при излишък на енергия в дневните часове тя да се насочва към големия италиански пазар. Има и проект за връзка с Египет - с преносна мощност от 3 гВт енергия на разстояние от 1373 км и инвестиция от 3.5 млрд. евро. Интерконекторът носи името "GREGY" и за изпълнението ще са нужни между седем и осем години. Когато е готов обаче, ще може да транспортира евтина ВЕИ енергия от Северна Африка към Европа, дори в зимните месеци. А това коренно ще промени регионалният енергиен пазар, в който България също трябва да намери своето място.
2 коментара
Ето една държава, която налива милиони в своята енергетика и това си личи... ако и ние започнем да си добиваме собствен природен газ, ще стигнем много напред...това може да ни превърне и в енергиен център, освен, че ще ни подобри и качеството на въздуха ,защото синьото гориво спестява хиляди тонове вредни емисии..
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.