Прогноза "Облачно" за новите ВЕИ проекти

Затова по думите на Цачев трябва да се търси възможност за съхранение на тази енергия, да се осигурят енергийни коридори, така че излишният ток да бъде пренесен на големи разстояния. В момента обаче вариантите за съхранение на електроенергия на практика са нулеви, а преносът е по-скоро регионален и именно това създава подобни проблеми.

Още и още ВЕИ

Данните на ЕСО показват, че окончателните контракти за нови ВЕИ мощности са около 2500 MW. За сравнение - действащите в момента само соларни централи са с капациtет почти 2600 MW, още 700 MW са вятърните, а ВЕЦ имат към 2400 MW.

"Приблизително за 8500 мВт са подписаните предварителни договори, а за над 3500 MW заявленията сме издали ангажиращи становища", каза Цачев. Факт са и около 400 MW договори за присъединяване на възобновяеми мощности на малки централи до 5 MW към мрежа средно напрежение.

"Сами може да си дадете сметка, че само подписаните договори са за над 15 000 MW. Такъв ръст има в много малко страни и ние си задаваме няколко въпроса - как ще ги присъединим и как ще управляваме мрежата. А отговорът е: много трудно. Освен да мислим за присъединяване и изграждане на нови мощности, трябва да мислим и за маневрени мощности", коментира Цачев. Те биха могли да покриват пиковете в потреблението, както и да участват в балансирането на системата, а това от своя страна да реши проблема.

Затова е нужно спешно развитие на проекти за съхранение на енергия и не само батерии, нужно е ПАВЕЦ "Чаира" бързо да бъде реконструиран, а проектът за язовир "Яденица" да бъде изпълнен, така че работният капацитет на централата да се увеличи. По данни на Министерството на енергетиката рехабилитацията на ПАВЕЦ "Чаира" напредва "със сериозни темпове", но не се очаква да има резултат скоро.

"Планираме до края на 2024 г. да бъдат пуснати два хидроагрегата, до края на 2025 г. - още един, и по-късно - последният, чийто ремонт е най-комплициран", заяви зам.-министърът на енергетиката Николай Николов.

• Планина в ремонт: ПАВЕЦ "Чаира" все още не работи, но няколко други ВЕЦ-а се модернизират
• Държавата ще превърне ПАВЕЦ "Чаира" в най-голямата батерия в региона

Според Цачев обаче процесът със съхранението на енергия е подценен и това създава много проблеми. Затова през април България вероятно ще бъде изправена пред необходимостта от ограничаване на производствените мощности. "Няма как да съхраним тази електроенергия или да компенсираме нейното производство", обобщи той. И добави: "Това трябва да се случи, ако искаме зелена трансформация."

Добрият стар капацитет

Инвестициите в капацитета на мрежата наред с възможностите за съхранение на енергия са шансът България по-бързо да се раздели с въглищата и да постигне желаната реформа в сектора. За целта ЕСО вече работи по проект за 611 млн. лв. за дигитализация на мрежата по Плана за възстановяване, който има съществено значение за управление на системата и възможността за присъединяване на нови мощности. До момента по него са въведени в експлоатация пет опорни пункта, от които се управляват автоматично над 200 подстанции в страната. До края на следващата година е планирано всичките подстанции на ЕСО да се управляват по този начин. Инвестициите обаче продължават да са недостатъчни, а това е видно от възможностите за присъединяване на нови мощности и съответните откази по новите искания.

Бързият ръст на ВЕИ изисква двойно повече капацитет за гъвкавост на енергийната система в целия ЕС, се посочва и в съвместния доклад на две агенции на ЕС - Европейската агенция по околна среда и Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори на ЕС. А целта е именно да се поддържа темпото на нарастване на възобновяемите енергийни източници от променливи източници като вятър и слънце, отбелязват експертите. В момента голяма част от тази гъвкавост се осигурява от газови централи с върхово производство, но с прехода към чиста енергия са необходими други видове ресурси, се отбелязва в доклада.

Експертите изтъкват, че гъвкавостта на електроенергийната система на ЕС трябва да се увеличи почти двойно до 2030 г. в сравнение със сегашната, за да може да се справи с нарастването на новите ВЕИ мощности, като междусистемните електропроводи са от ключово значение (още в карето). Необходимо е и да се изградят повече трансгранични мрежи и да се използва по-добре капацитетът на вече съществуващите, тъй като междусистемните връзки улесняват ефективното пренасяне на електроенергия до местата, където тя е най-необходима.

"Съществуващите и планираните междусистемни връзки улесняват споделянето на гъвкавост през границите и през 2030 г. биха могли да предотвратят принудителното ограничаване на променливата енергия от възобновяеми източници (за балансиране на системата) с количество, равно на потреблението на електроенергия в Швеция през 2022 г.", се посочва в доклада, цитиран от Института за енергиен мениджмънт.

А парите откъде?

"Без да инвестираме в мрежи, всичко, за което говорим, няма да успее - повече ВЕИ, енергийни общности и др.", коментира главният изпълнителен директор на "Електрохолд" Карел Крал. "Ясно е, че трябва да се инвестира - въпросът е откъде да се намери финансиране", коментира той.

А сценариите са два - или през регулираните цени, т.е. през крайния потребител, или през фондовете на ЕС. Крал отбеляза, че цените на мрежовите услуги в България са най-ниски и това препъва развитието на мрежата. "Цените на мрежовите услуги трябва да растат, защото трябва да се инвестира", обобщи изпълнителният директор на "Електрохолд".

• Над 40 000 MW са заявените нови ВЕИ, а капацитетът на мрежата вече свършва
• Над 1000 мВт нови ВЕИ могат да бъдат пуснати с временна схема за достъп

На сходно мнение е и зам.-председателят на УС на ЕВН Калина Трифонова, според която се създава дисбаланс - насърчава се зелената енергия, но няма средства за развитие на мрежата. Подобни притеснения изразиха и от "Енерго-про" - в последните години е достигната граничната стойност на мрежата в Североизточния регион, който е особено атрактивен заради благоприятните условия за нови ВЕИ съоръжения.

Заради това все по-често ВЕИ инвеститорите получават отказ на исканията си за присъединяване. А заявките за мощности в слабо населени региони (и с намаляващо потребление) растат, като проблемът е особено голям в Добрич и Търговище. Но и останалите области също са проблемни - в Североизточна България има много места с минимална или дори нулева консумация на ток, липсва капацитет на съоръженията на преносната мрежа, електропроводите не могат да пренасят големи количества, а подстанциите се задъхват. А заявките за нови соларни мощности са много.

Проблемът обаче съвсем не е в инвеститорите, а във възможностите, които държавата създава или не, за постигане на по-благоприятна среда за присъединяване. Бързата писта за нови мощности ще доведе до голямо производство на електроенергия и постепенно ще изтласка и замени въглищата. На електроенергийната борса пък ще бъдат "пуснати" по-големи количества електроенергия, което ще понижи цената на тока. А България ще се раздели с амплоато си на голям замърсител. За да е устойчиво това обаче, трябват и дългосрочна политика, мрежови инвестиции и батерии за съхранение. В противен случай всяка година ще говорим за ограничаване на ВЕИ мощностите, макар да твърдим, че работим за енергийната трансформация.