Поцти цудо: Гърция запали IT мотора

Близо 12 години след като Гърция беше на ръба на фалита, тя си върна инвестиционния кредитен рейтинг (само преди месец), растежът на БВП е един от най-високите в ЕС, бюджетните й показатели са стабилни. Нивото на безработица обаче остава второто най-високо в ЕС, разполагаемият доход така и не се повиши на нивата от преди кризата, изяждан от високите данъци - ДДС в Гърция е 24%, като преди години той беше наложен дори и на туристическите обекти по островите, които имаха привилегията да работят без него или с редуцирана ставка.

Към 2022 г. икономиката на южната ни съседка в реално изражение остава с около 20% по-малка в сравнение с пика ѝ от 2007 г. Според различни оценки завръщането към това най-високо ниво ще отнеме поне още десетилетие. А благосъстоянието, измерено чрез БВП на човек, както и средните заплати, макар и по-високи, отколкото в страни като България например, са по-ниски, отколкото в навечерието на кризата, когато бяха раздути от дълги години на щедри публични разходи.

"Гърция действително сега изглежда много по-сигурна и стабилна, отколкото преди 10 години в разгара на кризата, има качествена промяна", коментира пред "Капитал" Василис Монастириотис, професор по икономика в London School Economics. Но голяма част от проблемите остават, категоричен е той. И без това трудното възстановяване беше забавено от ковид кризата и инфлацията, причинена от войната в Украйна. А високите темпове на растеж до голяма степен могат да бъдат обяснени с ниската база. С излизането си от ковид кризата икономиката на страната нарасна с едни от най-бързите темпове в целия Европейски съюз - БВП реално се разшири с 8.4% през 2021 г. и с 5.6% през 2022 г. Според повечето прогнози гръцката икономика ще продължи да се представя по-добре от средното за блока през тази и следващата година.

"Не е чудо, а обикновен процес", смята Монастириотис. "Икономиката беше силно потисната, естествено е да отскочи, когато стабилността се върне и след като доверието на пазара частично се възстанови", обяснява той, правейки аналогия с въздушна възглавница, която след като бъде потопена във вода, отскача нагоре.

Новият модел

Напоследък Гърция се стреми да се развива по различен начин - не чрез трупане на дългове, а чрез засилване на растежа, привличане на инвестиции в изцяло нови сектори и по-разумно управление на финансите. Усилията вече дават резултат. Тази година водещите световни агенции S&P и Fitch повишиха кредитния рейтинг на страната до инвестиционен клас за първи път от дълговата криза насам, цитирайки подобрението в сферата на публичните финанси. Икономисти определят това като най-големия обрат в европейската финансова система, като се има предвид, че през 2012 г. рейтингът на страната падна до "избирателно неизпълнение" (SD) - почти най-ниското възможно ниво. Това оскъпи дълга за гръцкото правителство, а заради ниския статус Европейската централна банка дълго време не можеше да купува гръцки облигации. Сега оценката за финансите на страната е "BBB-", същата като за Унгария и Румъния. Но едно стъпало под тази на България.

...и четвъртият икономически стълб

Вече втори мандат на власт в Гърция e консервативното правителство на Кириакос Мицотакис, възпитаник на Харвард, бизнес ориентиран политик, който умело използва за привличане на инвестиции и личните си контакти. Основните стълбове на икономиката винаги са били туризмът, агросекторът и корабоплаването. Но вече се инвестира и стратегически в дигитална инфраструктура. Тя създава условия за технологични инвестиции, които вече дават резултат - освен компании от Big Tech има и добра стартъп среда (виж тук). В енергетиката също се правят големи инвестиции - това лято имаше дни, в които страната се захранваше изцяло и само от ВЕИ (още в този текст ).

"Чуждите инвеститори идват и заради новия "електронен" подход - има далеч повече дигитални услуги и прозрачност", коментира пред "Капитал" и Харис Христидис, изпълнителен директор на Inter Cars Greece, компания за продажба на автомобилни части. Според Христидис от макроикономическа и финансова гледна точка положението е далеч по-добре. "За съжаление финансирането от банките все още не е на нивата отпреди кризата и не подкрепя икономическото възстановяване по най-добрия начин. Успяхме да се справим и с енергийните трудности заради войната", казва той.

"Стратегията на Гърция е да се възползваме от всички наши силни страни, да приемем дигиталната трансформация и Четвъртата индустриална революция. Развитието на технологичния ни сектор и дигиталната инфраструктура е важна част от тази стратегия", казва пред "Капитал" Маринос Джанопулос, изпълнителен директор на Enterprise Greece - агенцията в страната, която се занимава с привличането на инвестиции от големи компании (още в този текст).

Инвестиционен рекорд

Подобрението личи и на терен. През 2022 г. чуждите инвестиции в страната достигнаха рекордните 7.6 млрд. евро и регистрираха ръст над 20% спрямо предходната година по данни на UNCTAD. А фондът на ЕС за възстановяване след пандемията ще вкара допълнителна финансова инжекция чрез безвъзмездни средства и заеми за над 30 млрд. евро до 2026 г., или общо около 18% от сегашния БВП на Гърция.

Тежките реформи дадоха тласък на редица сектори. Износът на стоки например често се посочва като един от големите успехи на гръцката икономика. Той нарасна с 90% между 2010 и 2021 г. в сравнение с 42% общо за еврозоната. Значителен фактор в тази посока обаче е понижената цена на труда.

Туризмът, основен двигател на гръцката икономика, представлява около една пета от нея и тази година вероятно вече е надхвърлил предковидните нива. Чужденците вдъхват живот на местната икономическа активност, като водят след себе си сериозни инвестиции, особено в сферата на услугите и на краткосрочното настаняване. Продажбите на имоти на чуждестранни купувачи бяха почти четири пъти по-високи миналата година в сравнение с 2007 г. и достигнаха близо 2 млрд. евро. Затова и строителството, един от най-тежко засегнатите сектори по време на кризата, сега процъфтява.

Пътят обратно по дълговата спирала

Гръцкият публичен дълг нарасна до 207% от БВП по време на пандемията заради извънредните разходи, след което намаля до под 173% през 2022 г. Тези данни могат да се четат по два начина. От една страна, проблемът със задлъжняването далеч не е решен и Гърция остава една от страните с най-високи нива на държавен дълг в света. Оптимистичният прочит, от друга страна, е, че дългът намалява с едни от най-бързите темпове изобщо и вече е на нивото си от 2012 г. Правителството напоследък няколко пъти прави предсрочни плащания по своите заеми.

За това развитие помагат както реалният икономически растеж, така и инфлацията и стремежът към балансиране на бюджета. Номиналният БВП на Гърция е нараснал с над 25% през последните две години, докато дългът се е увеличил с едва 4%, което автоматично подобрява дълговата позиция на страната. А през 2022 г. Гърция генерира минимален първичен бюджетен излишък (преди лихви) - 0.1%.

През август 2022 г. отпадна и засиленият мониторинг на ЕС върху финансите на страната. Икономическите резултати и политиките на Гърция бяха следени отблизо, за да се гарантира изпълнението на обещаните реформи в замяна на трите международни спасителни пакета на обща стойност над 260 млрд. евро, получени между 2010 г. и 2015 г.

Трайни белези

Гърция плати тежка цена за своето спасяване и най-вече за предхождащите го години на разточителство. Тя трябваше драстично да ограничи разходите чрез съкращаване на пенсии и заплати в публичния сектор, намаляване на администрацията, вдигане на данъци и банков контрол. Икономиката ѝ се сви с една четвърт по време на спасителните програми - най-резкият следвоенен спад в развита икономика.

Тези болезнени мерки оставиха траен отпечатък. Близо половин милион души напуснаха страната, за да търсят по-добри условия в по-богати европейски страни, а малцина се завърнаха. Гражданите често посочват, че макар голямата картина да се подобрява, хората са бедни. Гърция сега е третата страна в ЕС (след България и Румъния) с най-висок дял на хората в риск от бедност и социално изключване - малко над една четвърт от населението по данни на Евростат към 2022 г. Минималната работна заплата едва тази година надхвърли нивото от 2012 г. и достигна 910 евро. За сравнение - от началото на следващата година в България тя ще е 477 евро (или 933 лв.).

Безработицата, макар да се понижава, остава една от най-високите в Европа - над 11% (при 5.4% за България), а участието на пазара на труда е относително слабо. По-голямата част от работните места в частния сектор са ниско платени и предлагат малко възможности за развитие, обяснява проф. Монастириотис. Според него обаче напредъкът на страната е видим, а понякога най-важно е да се движиш в правилната посока.