Защо Microsoft и Google избират Гърция

Този интерес от страна на големите технологични компании се гарнира с друг процес, вътре в самата Гърция - израстването на екосистема от технологични стартъпи, които набират значително финансиране от фондове за рисков капитал отвън и отвътре.

Въпросът, с други думи, не опира само до корупция и имидж, колкото и важни да са те. Опира и до стратегия и цел, заявявани неколкократно от правителството на Гърция - икономиката да бъде модернизирана.

Гироси и Google

Според Джанопулос интересът към Гърция се е повишил значително през последните десет години и това може лесно да бъде доказано със съвсем физически постижения. В страната вече има 18 работещи центъра за данни, повече от всички други държави в региона. Над 125 компании са открили технологични центрове, като сред тях освен изцяло технологичните гиганти има и имена като Pfizer, Deutsche Telekom и Chubb.

Тези инвестиции не идват магически в Гърция - стратегията на правителството е активно да ги търси и да предлага на големите компании преференциални условия по отношение на данъци, както и бърза писта за строеж, когато става дума за физическа инфраструктура.

"Имаме редица инициативи и специални програми, създадени, за да привличат технологични инвестиции. Те включват данъчни облекчения и разрешителни за центрове за данни, в някои случаи субсидии за заплати. При стратегическите инвестиции имаме и т. нар. Fast Track Program, която предлага съкратени процедури по лицензиране. Целта винаги е да намалим времето по процесите, включително и преговорите. Разбира се, дължината на преговорите е различна в зависимост специфичните изисквания на инвестицията", казва още Джанопулос.

Имаме редица инициативи и специални програми, създадени, за да привличат технологични инвестиции. Те включват данъчни облекчения и разрешителни за центрове за данни, в някои случаи субсидии за заплати

Маринос Джанопулос

изпълнителен директор, Enterprise Greece

Урокът на Гърция в това отношение все още не е научен от България: големите компании изискват ухажване, а в някои случаи и директни подаръци, например поемането на голяма част от първоначалната инвестиция. На пръв поглед това изглежда контраинтуитивно - да плащаш за инвестиция изглежда като просто да инвестираш в себе си. Но не е така. Идеята на тези помощи са вкарването на компании вътре в страната. Веднъж щом вече са там, допълнителните инвестиции ще дойдат с времето - излизането от една държава би било прекалено скъпа опция, влизането в друга дори повече.

Другият голям плюс са работните места, дори и за известен период от време част от тях да са субсидирани от държавата. "Инвестициите в технологична инфраструктура вече носят със себе си резултати, като висококачествени работни места по дигитална трансформация - и в частния, и в държавния сектор", казва Джанопулос. Технологичните гиганти рядко подписват договори с държави, без в тях да е вписано, че публичният сектор ще използва техните услуги, което изисква допълнителна квалификация на държавните служители. Общо чрез сделките с Google и Microsoft се предвижда обучението на 60 хил. души от частния и публичния сектор.

"През последните петдесет години в Гърция бяха направени огромни инвестиции в образованието както от публичния, така и от частния сектор, дори на семейно и индивидуално ниво. Само за последните тридесет години гръцките семейства инвестират годишно повече от 2 милиарда евро в допълнително образование на децата си", коментира пред "Капитал" и Димитрис Цингос, основател и изпълнителен директор на Starttech Ventures, платформа, която подпомага млади компании.

"Резултатът от тази гигантска инвестиция е, че Гърция има човешки капитал, който е много по-голям, отколкото би се очаквало от страна с такъв размер, както по отношение на качество, така и по количество", казва още Цингос.

Сиртаки и стартъпи

През последните две години се очертаха няколко тенденции в стартъп екосистемата на Гърция. Първата е, че гръцките стартъпи започнаха да набират значително повече пари, отколкото съседите си. През 2021 г. са набрани малко под 1 млрд. евро, а през 2022 г. - 720 млн. евро. Досега през 2023 г. сумата е значително по-малка, 279 млн. евро, сочат данните на Marathon VC, един от фондовете в страната. Обяснение за спада през тази година идва от самите фондове за рисков капитал, които изживяват малък ледников период на инвестиции.

Друга тенденция е закупуването на гръцки стартъпи от големи западни компании. В началото на 2022 г. американската инвестиционна банка JPMorgan Chase обяви, че придобива 49% от гръцкия финтех стартъп Viva Wallet за над 1 млрд. долара, което направи оценката на Viva Wallet над 2 млрд. долара. Сделката е структурирана така, че позволява и втори изход в бъдеще, защото останалите 51% остават притежание на основателите на Viva Wallet.

Само дни след сделката на JPMorgan Chase, в началото на февруари 2022 г. Meta, компанията - майка на Facebook и Instagram, обяви придобиването на гръцкия аудио стартъп Accusonus при оценка от 100 млн. долара. Макар сумата да е значително по-малка, отколкото тази за Viva Wallet, директното придобиване на регионален стартъп от страна на технологичен гигант само по себе си е събитие. Accusonus разработва софтуер за обратботка на аудио. Според гръцки източници по този начин Meta влиза директно на гръцкия пазар с цел да инвестира още 100 млн. долара в разширението си там.

Още поне четири компании - FlexCar, Blueground, Skroutz и Spotawheel, са набрали към март 2023 г. между 100 и 300 млн. евро, сочат данните на Found.ation и EIT Digital.

"Към този момент можем да кажем, че Гърция има вече отлежала стартъп екосистема. Около 75% от гръцките стартъпи създават продукт, насочен към други бизнеси (B2B) и са особено силни в науката, големите данни и изкуствения интелект. Всички тези сектори са с огромен потенциал за растеж", казва Джанопулос.

Той посочва, че в Гърция вече има създаден и национален регистър на стартъпите - Elevate Greece, сходна структура на Enterprise Greece, която той управлява. Целта е да бъдат насочвани по-лесно ресурси към стартъпи и да се развият центровете за иновации в Атина и Солун. Те имат за цел не само да помагат с връзки, но и с пари - Атинският иновационен хъб (AIH) има публично-частен фонд с над 100 млн. евро. "Крайната цел е да създадем централна точка за иновации в Гърция", казва още Джанопулос.

Гърция ще изгради глобални технологични шампиони

Димитрис Цингос, основател и изпълнителен директор на Starttech Ventures

Кризата беше сигнал за събуждане на човешкия потенциал. Преди няколко десетилетия местната предприемаческа екосистема беше доминирана от напълно интровертен бизнес модел. Всеки се опитваше да прави бизнес с публичния сектор, тъй като бяха привлечени над 500 млрд. евро, които влязоха в страната под формата на безвъзмездни средства от ЕС и държавен дълг. Именно този бизнес модел доведе до прословутия гръцки икономически колапс от 2010 г.

Точно тази криза обаче подейства като сигнал за събуждане за човешкия капитал на страната. Тъй като над 5% от населението, може би една трета от леснодостъпната висококвалифицирана работна сила, беше принудено да емигрира, се проведе и безпрецедентна мобилизация на творческите сили на страната. И ето как и кога огромните инвестиции в образование всъщност спасиха страната.

Започнахме с няколко ранни успеха като стартъпите BugSense, AbZorba Games и TaxiBeat, и сега можем да преброим десетки стартиращи фирми и мащабни проекти - включително, но не само, Viva Wallet, Epignosis, Workable, Blueground, Yodeck, LearnWorlds, Skroutz, Hack the Box и няколко други.

Убеден съм, че тези значителни успехи са само първите лъчи в тъмното небе на гръцката икономика. Свидетели сме само на началото на зората на екосистемата на технологичното предприемачество в страната!

Вярвам, че през следващите две десетилетия успехът на екосистемата ще бъде огромен. Ще преодолеем манията за "екзити" и ще започнем да изграждаме глобални технологични шампиони от нашата малка страна.

Също така вярвам, че ще бъдат развити значителни синергии между гръцката екосистема и нейните естествени съюзници, а именно технологичните общности в страни като Румъния, България, Сърбия и Албания, дори Украйна и Русия, когато геополитическата обстановка позволи. Ще дойде време за компаниите, стартирали в Гърция и по-широко в Югоизточна Европа, които няма да има нужда да търсят exit; а просто ще растат в мащаб. И когато стратегията им е подходяща, може да придобиват и други компании, стартирали в Западна Европа, Северна Америка или Азия. Това може и да звучи като научна фантастика, но не е нищо друго освен целите на нашата екосистема. И съм уверен, че ще станем свидетели на подобно развитие след 15 или 20 години.

По темата работи и Константин Николов