Енергетика в капана на мрежата
Прекъсванията на тока по места са чести дори и при липсата на снежен апокалипсис, като това се случва независимо от инвестициите на дружествата
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
- След последния сняг общо около половин милион домакинства в цялата страна са били на тъмно за различен период от време
- Спиранията на тока само в Западна България са били средно между 22 часа и 35 минути, показват експертни оценки
- Компаниите инвестират между 50 и 100 млн. лв. годишно в мрежата, но очевидно това не решава проблема
Софийското село Долни Пасарел е близо до столицата и до него стига с автобус от мрежата на градския транспорт и стандартен билет от 1.6 лева. Придвижването дотам понякога отнема значително по-кратко време отколкото пътят от центъра до някой от по-отдалечените квартали на града. При последния обилен сняг обаче Долни Пасарел остана без електричество за около ден. Батериите на мобилните телефони паднаха, а единствено UPS системите в част от къщите спасиха хората от студа. Близостта му до столицата не промени с нищо ситуацията и над 1200-те жители останаха на тъмно, а някои - и на студено.
Това бе едно от стотиците места останали без електричество след снеговалежа, който изпотроши клони, дървета и остави хиляди домакинства на тъмно и студено заради скъсани далекопроводи и други аварии по електрическата мрежа. Но докато в Пасарел проблемът бе решен относително бързо (предвид тежката ситуация), то в други населени места из страната ситуацията не се подобри с дни.
Равносметката показа, че без ток за различен период от време са били повече от половин милион домакинства в цялата страна. Дали и доколко това можеше да се предотврати е спорно. Със сигурност обаче ситуацията донякъде беше подценена, а проблемите, за които се знае от години - пренебрегнати.
София, имаме проблем
Към момента пълна и цялостна обобщена информация за щетите, сигналите и колко струва всичко това, няма. Вероятно няма и да има заради спецификата на проблема и неритмичното подаване и обобщаване на данни. Опит за поставяне на ред в хаоса направи Боян Юруков, граждански активист и блогър, специалист във Fintech и IT индустрията. В своя блог той отбелязва, че последният сняг е довел до значителен брой снимки на паднали дървета в София и съобщения за спиране на тока.За да илюстрира както мащаба на проблема, така и колко е полезно да се работи с данни, той е извадил две справки от последните 48 часа (текстът му е публикуван на 27.11, бел.авт). В първата са обобщени всички сигнали за проблеми със зелената система подадени на 25 и 26 ноември. "Практически всички без няколко бяха за паднали дървета и клони. За улеснение ги поставих на тази карта. Общо бяха 1130", коментира Юруков. Това, разбира се, далеч не са всички случаи, а само тези, за които е подаден сигнал.
Втората справка е по-различна. "За тока събирам данни за целия регион на ЕРМ Запад. Получих въпроси защо не събирам и данните за другите части на България. Причината е, че просто не ги публикуват в достатъчно ясен и подробен формат, за да позволи следене и картографиране на инцидентите. Поне не без значителни усилия", обяснява той. И допълва, че в дните след обилния снеговалеж сайтът, особено на ЕРМ, е "падал" доста често и затова в данните имало пропуски.
"Предвид обаче колко чести и продължителни бяха авариите, може да се каже, че съм получил данни най-малкото за всички продължителни. Навярно е имало още по-краткотрайни. Общо видях 5549 трафопоста, които са имали авария поне веднъж поне за 30 минути. Колко имота или хора са засегнати обаче е невъзможно да се каже", разказва той.
Данните говорят сами
Резултатът от "експеримента" на Юруков е показателен - 2.4% от спиранията на тока са между половин и един час. 20% са между 1 и 6 часа, 25% са между 6 и 24 часа, а над половината са повече от ден. Средно спиранията на тока са имали прогнозна продължителност от 22 часа и 35 мин., показва анализът на Боян Юруков. Той донякъде не е изненада - в част от засегнатите села и изобщо - населени места, отдавна са свикнали, че идва ли лошо време ще има и прекъсвания на тока. През годините самите дружества неведнъж са изтъквали (директно или заобиколно) причината - липса на достатъчно пари за инвестиции в мрежата. А достатъчно средства няма защото цената на електроенергията за бита, по-специално преносните такси, е ниска - затворен кръг, от който трудно ще се излезе. Поне докато енергийният регулатор все още определя цените за домакинствата и ги държи изкуствено ниски заради социалния елемент и риска от обществено недоволство.Има обаче и друго - заради високите цени на природния газ и парното много софиянци, пък и не само, решиха да инвестират в уреди за отопление на ток. Още преди година търговци коментираха пред "Капитал", че продажбите на електрически отоплителни уреди са се увеличили няколко пъти. Това обаче води до допълнително натоварване на мрежата, която в някои случаи може да не е била проектирана за това. И се създават допълнителни рискове, които в комбинация с лошото време могат да имат изключително неприятен ефект.
Инвестиции за милиони
За "Капитал" от "Електроразпределителни мрежи Запад" ("ЕРМ Запад", преди "ЧЕЗ Разпределение") посочиха, че инвестиционната програма на компанията през последните години е средно 100 млн. лв. годишно. Дружеството е част от групата на "Електрохолд" и най-общо се занимава с разпределението на електрическа енергия в 10 области на Западна България, като поддържа и развива 58 000 км мрежа и обслужва над 2 100 000 клиенти.
Парите за инвестиции обаче се насочват не само към мрежата средно напрежение, но и към други пера - нови съоръжения и подстанции, измерване, присъединяване на нови потребители и други. Дружеството прави всичко възможно да осигури допълнителни средства чрез европейски програми и фондове, заявяват от компанията. И допълват - според техни анализи за подобряване на работата само на въздушната мрежа средно напрежение за следващите 10 години ще са необходими над 1 млрд. лева. Откъде обаче ще бъдат осигурени не се знае.
Все пак решение има - наскоро главният изпълнителен директор на "Електрохолд България" Карел Крал заяви, че един от вариантите за свежи инвестиции в мрежата са европейските фондове. Възможност, която, изглежда, досега бе пренебрегвана от България.
Към момента щетите от последния паднал сняг в западната част на страната все още се изчисляват. Равносметката показва, че има 100 счупени стълба, множество повредени изолатори и конзоли, както и подменени километри проводници. На места ремонтите продължават и ще завършат до края на годината. "Едва след това ще имаме яснота за общата стойност на направените разходи, материалите и услугите за възстановяване на щетите", коментират от дружеството.
Студът на север
Реализираната инвестиционна програма на "ЕРП Север" за 2023 г. ще надхвърли 41.4 млн. лв., а за 2024 г. предвидените от дружеството инвестиции са в размер на 50 млн. лв., показва справка на дружеството, изготвена за "Капитал". На фона на последиците от падналия сняг в Североизтока това също изглежда недостатъчно. От компанията не знаят колко ще им струват щетите и информират, че ще бъде направен подробен анализ.Едно обаче е сигурно - става въпрос за милиони левове. Това е третата бедствена ситуация с разрушителен характер върху електроразпределителната мрежа на ЕРП Север през ноември, изтъкват от компанията. И допълват, че са направили всичко възможно за бързото възстановяване на стотици счупени бетонни и железорешетъчни стълбове наред с останалите повреди по мрежата.
Сходно е било положението и за ЕВН. Частично или цялостно с нарушено електрозахранване се оказаха села, основно в планинските и труднодостъпни части в Родопите и част от Стара планина - на територията на области Пловдив, Смолян, Сливен, Бургас. Причина за авариите са снеговалежът и силният вятър, множество паднали дървета и клони, в резултат на което са скъсани въздушни електропроводи средно и ниско напрежение. За "Капитал" от ЕВН допълниха, че заложените инвестиции за 2023 г. са в размер на 136 млн. лв., но за следващата година ще бъдат малко по-малко - 120 млн. лв.
Не всичко обаче зависи от енергийните дружества. Не по-малко важни са и предварителните огледи и оценки на инфраструктурата, почистване на просеките, редовното поддържане на дърветата в населените места, регулярна проверка на шахтите и какво ли още не.
Колкото до Долни Пасарел - там засега всичко е спокойно. Проблеми с електричеството вече няма, а хората са свикнали на прекъсвания, когато времето е лошо. Нищо, че са близо до София. Затова и част от тях обмислят покупката на генератори, с които поне отчасти да станат независими и да могат да останат на светло и топло, както и да заредят телефоните си. За да кажат на близките си, че токът им отново е спрял.
На терен
В дните на големия сняг и авариите от дружествата на "Електрохолд" са работили общо около 1700 души, като 1200 от тях са били на терен. За София и периферията работиха около 150 души всеки ден. На работа са били и над 600 служители от ЕРП Север, като се е наложила и работа по тъмно, с много извънредни часове, при силно неблагоприятни условия на бурни пориви на вятъра, сняг, заледявания, проливни дъждове и разкаляни терени."Екипите бяха силно затруднени на места от липсата на достъп до районите без ток поради затворени след навявания и непочистени пътища. Непроходимите пътища забавиха служителите на ЕРП Север в дейностите по локализиране на авариите и достигане до проблемните участъци по мрежата", пишат от ЕРП Север до "Капитал". Имало е и много аварии по електропреносната мрежа високо напрежение, оперирана от ЕСО, което пък е засегнало захранването на съоръженията на средно и ниско напрежение на чешката компания. На работа са били и над 60 екипа на ЕВН, а на 27 ноември броят им е достигнал 117.
3 коментара
Безумна статия. Писана от човек, който или нищо не разбира(силно вероятно предвид екпертизата персонала в Икономедия), или манипулира умишлено читателите.
В тези инвестиционни програми са включени и разходите за чистачки, и разходите за консултанти, и разходите за наеми, и разходите за лизинги на коли на началниците, и много други аутсорнати дейности само и само да се вкарат тези разходи в инвестиции и да се одобрят в цената за потребителите. Колко от тях са за реални инвестиции в мрежата, колко са аварийнте групи? Какво значение има дали е паднал много сняг ако клоните бяха орязани и не могат да паднат върху ел. проводите? Ако имаше просеки нямаше ли по - бързо да се отсранят авариите? Ако подстанциите и възловите имаха защити нямаше ли да изключат без да има аварии? Защо министърът издава заповед за ограничителен режим за електроснабдяване заради 20см сняг(по нашите геогравски ширини това е често явление) и по този начин лишава потребителите от възможност за обещетение? Наистина 30лв е нищо, но ако на стотици хиляди абонати се платят, ЕРП-тата ще ги заболи и ще предпочетат да инвестират, ама... Все въпроси, които авторът няма да зададе.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.