Над 40 000 MW са заявените нови ВЕИ, а капацитетът на мрежата вече свършва

Това са общо 310 окончателни договора за нови ВЕИ централи, а броят на предварителните договори, подписани с инвеститорите в нови ВЕИ, които предстои да бъдат присъединени към мрежата, са 660 с обща инсталирана мощност 7500 MW, показва още справката на министерството.

Искаме, но нямаме възможност

Проблемът пред новите инвестиции е в т.нар. свободен капацитет на мрежата, или грубо казано, точно какво количество електроенергия могат да поемат и пренасят различните съоръжения, които са част от нея. За да може присъединяването да стане безпрепятствено, мрежата трябва да разполага с определен свободен капацитет. Именно липсата на такъв се оказва проблем.

• Държавата спъва новите ВЕИ проекти
• ЕСО пусна полуработеща карта за ВЕИ инвеститорите

Това се признава и от енергодружествата - "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-про". Предоставени от "Електрохолд" данни на "Капитал" показват, че дори към момента присъединената генераторна мощност и процедури за присъединяване на ВЕИ производители надвишават трансформаторната мощност на преносната мрежа на ЕСО в пет от десетте области, в които работи "Електроразпределителни мрежи Запад" (част от групата на "Електрохолд") - Видин, София-област, Плевен, Враца и Благоевград.

Трябва да се насърчава изграждането на нови ВЕИ там, където енергията ще се консумира в или близо до точката на производство, а не в слабонаселени зони, където разходите за пренос и трансформация на произведената електроенергия са високи, пишат от компанията до "Капитал".

"Бърза писта" и за мрежовите оператори

Подобен въпрос засягат и от ЕВН, откъдето също напомнят, че някои подстанции вече са с изчерпан капацитет, и риторично задават въпроса дали не е по-логично ВЕИ централи да се изграждат в райони с голяма икономическа активност, където произведената енергия би се потребявала близко до мястото на производство, с по-голям ефект, без да се трансформира и пренася на дълги разстояния.

"Тук важен момент е регламентирането на изграждане на батерии за съхранение на енергия, която да се реализира в момент, в който производството не е на пълен капацитет", пишат от австрийското дружество до "Капитал".

Експертите смятат, че е важно освен "бързи писти" за изграждане на ВЕИ да има и "бързи писти" за проектите, които мрежовите оператори трябва да изградят във връзка с присъединяванията. "Съществен фактор, е и че реално се осъществяват едва около 20-25% от заявените от инвеститорите за присъединяване към мрежата бъдещи ВЕИ, но мрежовите оператори няма как да знаят кои от тях ще се реализират. Много често инвеститори подават няколко проекта, като накрая реализират най-изгодния за тях, но мрежовите оператори реално работят по всички подадени заявления", пишат от ЕВН. И напомнят, че това блокира капацитет за инвеститори с реални намерения.

Вариант в този случай е енергийният регулатор да разработи тарифи за присъединяване според инсталираната мощност и други фактори на проекта, смятат от дружеството, тъй като така би се постигнал финансов ангажимент от страна на ВЕИ инвеститорите за реализация на заявените от тях проекти.

Също така може да се определят зони за изграждане на ВЕИ като част от изготвянето на цялостна стратегия за развитие на сектора, смятат от ЕВН. Това е индиректна препратка към промените в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), който ще бъде гласуван от депутатите в близките дни. Именно в него е предвиден план за определяне на зони за новите проекти и лимитиране на капацитета за присъединяване на нови мощности, което ще стане през Националния план за енергетиката и климата.

Заявката ви е отказана

От "Енерго-про" също са категорични - в последните години е достигната граничната стойност на мрежата в Североизточния регион, който е особено атрактивен именно заради благоприятните условия за инсталиране на нови ВЕИ съоръжения. В резултат все по-често се налага да бъдат отказвани искания за присъединяване, а в същото време продължава подаването на заявления за мощности в слабо населени региони с намаляващо потребление, което е фактор за по-високи разходи за присъединяване, изтъкват от компанията.

И обясняват - в Североизточна България има много урбанизирани територии, с минимална или нулева консумация на електроенергия, липсва наличен капацитет в съоръженията на преносната мрежа, електропроводите нямат възможност да пренасят големи количества енергия, подстанциите са с практически изчерпан капацитет на трансформаторна мощност, а заявките за инсталиране на ВЕИ са много.

Проблемът с присъединяванията е особено значим в областите Добрич и Търговище, а все повече инвеститори пишат жалби до КЕВР, но възможностите за разрешаване на казусите са в пряка зависимост от бъдещото развитие и на мрежата на ЕСО. Като оператор на разпределителна мрежа "Енерго-про" получава откази от електропреносния оператор за разглеждане на инвеститорски проекти с мотив именно липсата на мрежови капацитет. Това е още един аргумент, че успешното и безпроблемно изпълняване на ангажиментите на България по т.нар. Зелена сделка изисква интегриран и национален подход, който да обединява усилията както на преносния оператор, така и на разпределителните дружества, пишат от компанията.

"Ускореното инвестиране само в част от свързаните мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия в преносната или в разпределителните мрежи няма да разреши проблемите с осигуряването на капацитет за нови присъединявания на ВЕИ производители", обясняват още от дружеството.

Работим по въпроса

От ЕСО са наясно с проблема и в отговори до "Капитал" изтъкват, че многократно са алармирали за нарастващия инвеститорски интерес, който "изисква отговорен и дългосрочен подход с адекватни мерки за развитие на електропреносните и електроразпределителните мрежи за осигуряване на необходимостта от увеличаване на капацитета на електроенергийната система". От дружеството повтарят данните на министерството за броя на инвеститорските заявления и изтъкват, че работят интензивно по стратегията си за развитие на мрежата. През 2022 г. са инвестирани близо 200 млн. лв. в рехабилитация и изграждане на нови електропроводи и подстанции. През 2023 г. са планирани и се изпълняват инвестиции в размер на 180 млн. лв. за реконструкция и модернизиране на електропреносната мрежа.

"ЕСО изпълнява последователно и мерките, заложени в мащабния проект на дружеството, на обща стойност 1 млрд. лева, за реконструкция на съществуващите електропроводни линии 110 kV и на откритите разпределителни уредби 110/20 kV в подстанциите на ЕСО с цел увеличаване на капацитета на електропреносната мрежа и обезпечаване интегрирането на растящия брой новоизграждащи се ВЕИ мощности", пишат от компанията. Засега обаче това все още не решава проблема.

Гаранции за сигурност

Като решение на проблема с големия брой заявления и неяснотата кои от тях реално ще се случат се обсъжда въвеждането на "такса", която всеки бъдещ ВЕИ инвеститор ще трябва да заплати за своя нов проект. Тя ще бъде в размер на 50 000 лв. за инсталиран мегават, като сумата ще се внася в ЕСО, за да може операторът да планира мощностите.

Промените са заложени в поправките на ЗЕВИ, който се разглежда от парламента. Заявките ангажират ЕСО да планира тяхното включване, капацитетът им се резервира, но впоследствие част от тях не стигат до изпълнение, което блокира реалните проекти.

"В ЕСО има вече 40 000 MW заявени мощности, знаете, че нашата мрежа никога не може да поеме такава голяма мощност. Проблемът в тези мегавати е, че не се знае колко от тях ще се реализират. Имаме опасения, че значителен брой проекти се правят, за да се продават на някой инвеститор и не са истински, но резервират капацитет в мрежата и години наред не могат да се продадат и стоят неизградени. Тоест капацитет има, но той вече е блокиран", обясни председателят на енергийната комисия в парламента Делян Добрев. Таксата няма да важи за заварените проекти - тези, които вече са сключили предварителен или окончателен договор за присъединяване, а само за онези с внесено становище в ЕСО.

От Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА) обаче заявиха, че тази мярка не би постигнала целите си ако бъде приложена единствено спрямо проектите, които не са достигнали до етап на подписан предварителен договор за присъединяване. "Приложена по този начин, мярката би дискриминирала вятърните проекти в развитие, които по обективни причини, свързани с по-дългия си процес на развитие, не са достигнали до етап, който би им позволил сключване на предварителен договор за присъединяване:, казват още от организацията и посочват, че капацитетът на мрежата реално вече е за запълнен от седемте хиляди мегавата мощности, които са получили предварителен договор за присъединяване.