Ивайло Алексиев, АУЕР: Ще облекчим търговията с гаранции за зелена енергия

Новата директива изисква към дългосрочната стратегия за обновяване на сградния фонд да се изработи план за обновяване, което не е стратегически документ, а план за действие. Това ще се случи през следващата година.

Подходът трябва да се промени и да се правят цялостни проекти, без да се разчита на единични мерки в тези сгради. Понеже обхватът за публични сгради в директивата е обновен, тепърва трябва да се направи оценка на новия обем сграден фонд, който трябва да се обновява.

При обновяването на жилищните сгради се движим с още по-бавни темпове?

Като цяло общият процент на обновяване в Европа е около 1%. Всички говорят как е нужно процесът да се ускори два пъти, включително в декларации в позиции на ООН във връзка с COP28 e предложено този процент да достигне 4%. Ясно е, че нищо не може да стартира от днес за утре, ще има период, в който колелото да се завърти, за да се набере инерция. Нужни са кадри по цялата верига. Трябва да имаме одитори, проектанти, квалифицирана работна ръка в строителния сектор. Това е капацитет, който се създава с времето. Затова работим за създаване на система за обучение в сферата заедно с Министерството на образованието.

Започваме да разбираме, че няма как държавата да финансира обновяването на нашите жилища безплатно, но как тя трябва да облекчи намирането на финансиране?

Трябва да има финансиране и то трябва да е постоянно на разположение. Не е задължително обаче да бъде с голям компонент грант. В момента една етажна собственост не може да отиде в банката и да каже искам 1 милион лева, защото тя не е отделно юридическо лице. Върви се в тази посока и промените в Закона за управление на етажната собственост започват да въвеждат поетапно допълнително ангажименти и отговорности на етажната собственост. Тук е ролята на държавата да създаде такива гаранционни инструменти, за да могат банките спокойно да отпускат пари на етажната собственост. Това също е финансиране с участие на държавата, но не е грант, не е подарък.

Движим се бавно, но все пак в правилната посока. Въпросът е не да преминем от 100% към 80% грант, а как да преминем към по-малко от 50%.

Но нямаме нито един подаден проект за 80% грант за обновяване, а крайният срок за кандидатстване наближава?

Отчетете ситуацията, че първо стартираха всички проекти по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), които имат голям грантов елемент. По първия етап на програмата със 100% финансиране са кандидатствали 4 пъти повече проекти, отколкото е бюджетът. Всички тези хора очакват оценка, защо да се включват във втори етап, като може да спечелят безвъзмездно финансиране. Министерството на регионалното развитие обяви, че планират да удължат срока за кандидатстване по втория етап, за да се изчакат резултатите от първия етап. Всички са дали предварително пари за енергийно обследване и паспорт, затова голямата част ще се включат и във втория етап. Ще има домакинства, за които съфинансирането няма да е никакъв проблем, ще има домакинства, за които това най-вероятно ще е проблем. За тях евентуално трябва да се търсят решения.

Смятате ли, че последните промени в Закона за ВЕИ от октомври ще облекчат домакинствата да правят собствени ВЕИ инсталации и да създават енергийни общности?

Вече има много облекчения за домакинствата. В закона ясно е дефинирана вече фигурата производител на собствена електрическа енергия от ВЕИ или от английски prosumer. Вече е дефинирано и какво е енергийна общност от възобновяема енергия. Облекченията невинаги са финансови. Те са свързани с по-опростени процедури и по-кратки срокове, които могат да подобрят процеса на реализиране на такива проекти. За влизане в сила на тези промени е необходимо синхронизиране с други нормативни актове. Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да ги въведе например в правилата за търговия с електрическа енергия.

Няколко пъти сте казвали, че за да се случат нетно виртуално отчитане и споделяне на енергия, са необходими иновации, въвеждане на умни електромери. Потребителите обаче очакват електроразпределителните дружества да го направят?

Това не е съвсем коректно и трябва да преосмислим целия процес. Никой не прави инвестиция, за да изгуби пари. Електромерите са собственост на разпределителните дружества. Ако трябва да се сложат по-нови и модерни, трябва регулаторът да определи какви да бъдат. Подмяната физически трябва да се извърши от разпределителните дружества. Оттам нататък въпросът е, че това струва пари и трябва системата да се подреди правилно, за да бъде осъществимо и да не бъде в ущърб на една или друга страна.

Какви инвестиции са необходими?

Ние първо не знаем какъв точно електромер ще сложим. Като стане ясно какъв ще бъде електромерът, ще стане ясно колко струва, като стане ясно колко струва, ще стане ясно на колко места трябва да бъде сложен такъв електромер и тогава ще стане ясно колко пари са необходими. Тогава трябва да се помисли как ще бъдат намерени. Разходите по развитие на мрежата са допустими инвестиционни разходи за разпределителните дружества.

В момента има много старо становище на Комисията за енергийно и водно регулиране, което казва, че подмяната на тези уреди не е икономически изгодно и затова те не могат да получат компенсация за такава инвестиция. Това се включва в цената на услугата. В крайна сметка тази цена ще плати клиентът. Въпросът е, че това нещо трябва да бъде признато в рамките на лицензионните отговорности на електроразпределителните дружества. Това не трябва да стане изведнъж, а да се откупи през следващите една до пет години през мрежовите услуги.

Ако получат грантово финансиране това ще стане безвъзмездно за двете страни - за електроразпределителното дружество и за клиента. Но тези въпроси все още се дискутират.

Как оценявате интереса към кампанията за малки фотоволтаични системи? В момента тече процес на оценка, какви са изводите?

Интересът е изключително голям. Резултатът обаче не е много добър, но не е разочароващ. В крайна сметка това е първа фаза, в която бяха заделени около 30% от целия финансов ресурс. Идеята беше да се тества, защото до момента не знам да има програма, която да дава пари на еднофамилни сгради нито за енергийна ефективност, нито за възобновяеми източници. Трябваше да видим дефектите.

Проблемите са няколко. Единият е свързан със собственост. За да бъдат парите ефективно ползвани е нормално да искаш да ги дадеш на домакинство, което обитава законно дадената къща и потребява там енергия. В противен случай няма смисъл от инсталацията.

Поради същата причина има проблем с партидите за енергия. Тези неуредици изискват процедура, а тя изисква време. Голяма част от хората могат да отпаднат заради процедури усложнения поради тяхна вина.

Вторият проблем беше по-очакван. Апликационните форми се подават през ИСУН и много хора, които не ползват активно онлайн услуги, не могат да се справят. Компаниите, които се заеха да предлагат услугата one stop shop имаха по-добър успех. За да е по-успешна втората част на програмата, проблемите с партиди и имоти няма как да се решат, но могат да се използват по-ефективно и да се увеличат one stop shop в страната.

Едно от опасенията беше, че по програмата могат да кандидатстват много хора, които вече са си изградили фотоволтаични системи? Това случи ли се, колко от кандидатите имат вече изградени ВЕИ системи и искат да възстановят вложените средства?

Който вече е реализирал сам такава система в общи линии не му се занимава с целия административен процес, свързан с кандидатстване, верификация и възстановяване на инвестицията. Масовото кандидатстване е за нови инсталации. Още повече че за старо изградените има минимални технически изисквания. А безвъзмездните средства се дават за действително качествени инсталации, далеч не всички стари имат гаранции, че компоненти им отговарят на всички изисквания.

Проблем ли е, че трябва предварително да се плати фотоволтаикът, за да получат финансиране?

За някои е проблем, за други не е. Но тук го няма проблема с кредитни инструменти - има достатъчно такива на разположение. За предишните две години, когато малките предприятия започнаха да изграждат собствени ВЕИ, за да компенсират цените на електроенергията, банковият сектор реагира много бързо. Това още веднъж показва, че когато има търсене, се появява и предлагане. В момента всички по-големи банки предлагат кредитиране за фотоволтаични инсталации.

Кога ще стартира вторият етап на програмата?

Ще трябва да минем оценката на първия. Срокът за оценка е около три месеца. Много се надявам дотогава самите компании, които предлагат инсталации, доставка, монтаж като имат перспективата да подобрят капацитета и да няма сътресения в изпълнението. Такъв проект се реализира бързо и просто, ако документите и съоръженията са налични.

Има ли взаимовръзката между програмата за смяна на отоплителни уреди по програма "Околна среда" и програмата към Министерството на енергетиката за купуване на ВЕИ?

Фотоволтаикът не може да замени печката на твърдо гориво в едно домакинство. Двете неща могат да се допълнят много добре, ако по едната програма си направиш фотоволтаиката, а по другата си замениш печката с термопомпа - климатик. Самата програмата "Околна среда" има сериозна еволюция през годините, защото първоначално отпускаше пари за газификация и печки на пелети, след това се появиха климатици, сега има фотоволтаик до 4 kW, което се дължи на достъпността на новите технологии. Вече може да си купите фоволтаик от всеки магазин за техника.

Другият важен въпрос е, че това безвъзмездно подпомагане би следвало да е за енергийно бедни и помощи да се получават не само за дърва за отопление?

Доскоро нямахме дефиниция за енергийна бедност. Ясно е, че тя обхваща по-широк кръг от хора от тези, които в момента получават помощи за отопление. От тази гледна точка въпросът още не е решен. Какво значи да си енергийно беден и държавата да ти помогне да не си енергийно беден. Тя не може да го направи от днес за утре. Енергийната бедност включва няколко компонента за енергийна бедност, включително жилището, което обитаваш от гледна точка на енергийни характеристики. Това е сериозна инвестиция, която включва подмяна на дограма, подмяна на електроуреди, възобновяеми източници. Това подпомагане трябва да става поетапно.

Няма ги парите за компенсация на всички, които ще влязат в тази категория. Затова трябва да има комбинация между социална политика и мерки за извеждане от състоянието на енергийна бедност. Може да се каже тези, които могат да си финансират новите технологии, ще получат 60% финансиране, тези, които влязат в категорията енергийно бедни, ще им дадем 90% грант.

Кога българските гаранции за производство на зелена енергия ще могат да се търгуват на общия европейски пазар?

Те и сега се търгуват, но търговията може да се подобри. В рамките на Европа има Асоциация на издаващите органи. Според последните изменения от октомври на Закона за ВЕИ, вече ни делегират правото като държавна институция да се присъединим към тази асоциация. Тя има и електронна платформа, електронен хъб, който автоматизира комуникацията с регистрите и трансферът на гаранции става много по-бързо и лесно. Работим активно това да се случи в най-кратки срокове.

От една седмица сме формално пълноправен член на асоциацията. Оттам нататък трябва да се присъединим към схемата за електрогаранции за производство. Това предполага одит на нашите документи и процеси от страна на одитори от асоциацията, които да потвърдят, че отговаряме на стандарта на техните изисквания. След това трябва да разработим комуникацията между нашия регистър и хъба.

Това тепърва ще се случи, защото едно от изискванията е да се приеме наредбата за гаранции, която вече е публикувана за обществено обсъждане. С приемането ни в асоциацията ще облекчим търговията с гаранции за зелена енергия. Те се прехвърлят автоматично и като се присъединим към хъба, това ще става още по-лесно.

Проблемът за българския бизнес беше, че поради това, че не бяхме член на асоциацията, получават по-ниска цена за своите гаранции. Ако цената на енергията е 80 евро за MW, гаранцията е 1 евро, но за бизнеса това е допълнителен финансов ресурс.

Участвахме заедно с колегите от Министерството на енергетиката в подготовката на наредбата и мисля, че се постарахме това, което е необходимо по стандарт, да го въведем в наредбата.

Това води ли до някаква забавяне в процеса на търговия?

И в момента се търгува, но не се ползва автоматизирана система. Затова процесът е бавен и имаше по-ниско доверие, защото не бяхме присъединени към асоциацията. Всеки издаващ орган на гаранции за произход има правото да направи проверка дали са достоверни, дали правилно отразяват информацията, дали има двойно осчетоводяване на възобновяемата енергия. Сега няма нужда да проверяваме. Щом си член, значи самата асоциация те е проверила и отговаряш на изискванията. Има нерегулярни проверки, но те се случват по преценка на органа. Ако той прецени, че нещо в България не се прави като хората, може да започне проверка на всяко прехвърляне. Всички компании, които търгуват, трябва да са регистрирани в агенцията.

Какви са съветите ви към бизнеса, администрацията и хората, за да започне да се случва ефективно устойчиво управление на енергията, особено в сградния фонд? Какво е необходимо да направим?

На първо място всеки, който потребява енергия, трябва да направи система за мониторинг и управление. Той може да бъде ръчен включително и за едно домакинство да си преглежда сметките за енергия през няколко месеца и да следи увеличението на потреблението. Мащабът е по-малък, но в рамките на едно голямо предприятие това е задължително, защото просто няма да е конкурентно на пазара.

За домакинствата това ще се случи, когато започнат да плащат пазарна цена на електроенергията. Това е неизбежно, но не е страшно. Всеки от нас плаща пазарната цена на хляба, на олиото, на месото, защо да не плаща пазарната цена на енергията.