ЕС ще даде право на страните от съюза да блокират вноса на руски газ

Според проектозакона държавите от ЕС, ще могат "частично или, когато е оправдано, напълно да ограничават" достъпа до инфраструктурата на газови оператори от Русия и Беларус, "когато това е необходимо за защита на основните им интереси в областта на сигурността".

Окончателният вариант на документа все още трябва да бъде официално одобрен от Европейския парламент и държавите членки.

Вместо категорична забрана на вноса на руски газ, която би могла да дестабилизира пазарите и на която се противопоставят страните с малко алтернативи, Брюксел се опита да убеди страните да диверсифицират източниците си на гориво, като си постави за цел до 2027 г. ЕС да се освободи от руските изкопаеми горива.

По-голям внос на втечнен газ

Според Евростат през третото тримесечие на 2023 г. Русия е доставяла около 12% от общия внос на газ в ЕС. Увеличаването на вноса на руски втечнен природен газ през изминалата година буди особена загриженост, не на последно място и поради факта, че той осигурява на Москва важен източник на средства за войната й в Украйна.

По-рано през годината стана ясно, че ЕС внася рекордни количества втечнен газ от Русия въпреки целта за 2027 г. Европейският енергиен комисар Кадри Симсон многократно е настоявала правителствата на ЕС да заемат по-твърда позиция, като на конференция във Варшава през септември заяви, че страните от блока "трябва да намалят руския износ на втечнен природен газ, за да го прекратят напълно".

Белгия и Испания, които разполагат с големи терминали за регазификация на течното гориво, се превърнаха в най-големите вносители на руски втечнен природен газ след Китай тази година.

Нидерландия забрани сключването на нови договори за трансбордиране на руски втечнен природен газ, което включва прехвърляне на газ между руски кораби ледоразбивачи, плаващи към Арктика, и танкери, които превозват горивото до страни с по-умерен климат, особено в Азия.

Белгия, Испания и Франция обаче разрешиха вносът и реекспортът на руски втечнен природен газ да продължат, с аргумента че за техните компании е трудно да се освободят от съществуващите договори.

Други държави, включително Германия, също използват втечнен природен газ, внасян през други държави в Западна Европа.

"Знам, че Белгия, с нашия енергиен терминал, все още помага или съдейства за това [втечненият природен газ] да влезе. Със сигурност не се нуждаем от него за себе си, но съседните държави все още имат нужда", заяви пред FT белгийският енергиен министър Тине ван дер Стратен.

Тя добави, че "с оглед на целта за 2027 г." трябва да има "европейски подход" за забрана на последните количества руски газ. ЕС предложи блокът да разшири мерките, предприети по време на газовата криза миналата година, за стабилизиране на цените, като намали търсенето на газ с 15% и продължи да прилага таван на цените за още една година.

Удължаването на срока трябва да бъде договорено от министрите на енергетиката на ЕС на 19 декември.

Българската ситуация

Въпреки че газовите взаимоотношения между руския газов доставчик "Газпром" и българските държавни и частни компании са формално прекъснати, страната ни продължава да зависи от руското синьо гориво по пряк или косвен начин. Този парадокс е възможен поради два фактора - има достатъчно причини да се вярва, че България продължава да консумира руски газ през трети страни, а освен това страната ни е най-големият транзитьор на природен газ в региона.

От 2022 г. държавният газов доставчик "Булгаргаз" не купува газ директно от "Газпром", но сериозно съмнение остава дали част от заменилия го втечнен газ (LNG) не е именно с руски произход.

Дори и да не внася на хартия руски газ, България е основен транзитьор заради продължението на "Балкански поток" - "Турски поток", което минава през цяла България и чрез което Западните Балкани, Унгария и дори Австрия задоволяват нуждите си. Тръбопроводът е запазен изцяло от "Газпром" и не се ползва от друг.

От голяма важност за руските газови санкции може да бъде и сключената от служебния кабинет сделка с турската държавна компания "Боташ". Според нея България плаща такса достъп до турската преносна мрежа и може да получи достъп до турски LNG терминали. Освен че Турция се превръща в огромен разпределител на руски газ, сделката позволява гарантиран достъп до българския и европейския пазар, като няма изискване да доказва произход на газа и реално може да препродава големи количества от Русия.