🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Седмичен бюлетин за правни новини

Промените в Конституцията пак отлагат изборите в съдебната власт; Осиновените - с право да търсят биологичните си родители; Парламентът избира конституционни съдии

Заседание на 49 народно събрание, парламент, празна зала, липса на кворум
Заседание на 49 народно събрание, парламент, празна зала, липса на кворум
Заседание на 49 народно събрание, парламент, празна зала, липса на кворум    ©  ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Заседание на 49 народно събрание, парламент, празна зала, липса на кворум    ©  ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Бюлетин: Капитал Право Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Процедурата за промени в Конституцията стигна до финалната права, очаква се тя окончателно да приключи до края на тази седмица. Парламентарната конституционна комисия заседава извънредно в събота и неделя по проекта за промени в Конституцията преди второто четене. За вторник е насрочено пленарното заседание за второ четене (вижте по-долу). Ако се съди по заявките на опозицията, законът ще бъде атакуван пред Конституционния съд (КС), което е вероятно да направи и президентът.

Междувременно парламентът откри процедура за избор на двама членове от парламентарната квота за Конституционния съд (КС) и даде срок до 11 януари 2024 г. за издигане на номинации. Реалистично е новите конституционни съдии да бъдат избрани до края на януари, което означава, че те ще участват в заседанията на КС по делата срещу промените в конституцията. Повече от две години КС заседава в намален състав от 10 души вместо 12 поради това, че Народното събрание не избра двама от своята квота при последната ротация през есента на 2021 г.

Асоциацията "Европейски магистрати за демокрация и свободи" (МЕДЕЛ) публикува становище, в което изразява тревога по повод разкритите проблеми в системата за електронно гласуване за избор на членове на Висшия съдебен съвет в България, както и отказа на ВСС да изслуша представители на Съюза на съдиите в България по този проблем. МЕДЕЛ настоятелно призовава българските власти да изразят отношение по темата и "подчертава необходимостта от наблюдение по този въпрос от европейската съдебна общност и институциите в рамките на ЕС". Българските власти засега игнорират тази тема.

Андрей Янкулов: Мандатът на Сарафов започва като при Гешев и Цацаров



Делата за високата корупция стоят заключени в прокуратурата, законодателството е все по-непрозрачно, полицейското насилие е манталитетен и управленски проблем

Топ 3

Реформата в Конституцията забавя избора на нов съдебен и прокурорски съвет с още 9 месеца, Сарафов ще остане и.ф. поне още година

Както се очакваше, 160 депутати от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС внесоха нови предложения преди второто четене на промените в Конституцията, които предвиждат съществени изменения в първоначалния проект, а на извънредно заседание в събота и неделя конституционна комисия прие новите идеи. (Хронология на дебата и видео от заседанието на комисията в събота и неделя вижте тук и тук). От преходните разпоредби става ясно, че изборът на новия Висш съдебен съвет, Висш прокурорски съвет и Инспекторат се отлага за септември, като първо парламентът има шестмесечен срок да приеме съответни изменения в законите. От думите на правосъдния министър Атанас Славов стана ясно, че ще се приема съвсем нов Закон за съдебната власт. Следва нов тримесечен срок за избор на парламентарните квоти във ВСС и ВСП, както и инспектората. Междувременно функциите на двата нови съвета ще се изпълняват от Съдийската и Прокурорската колегия с изключение на правомощието да избират и предлагат на президента назначаване на председателите на върховните съдилища и на главния прокурор. Това пък на свой ред бетонира Борислав Сарафов на поста почти до следващата Коледа, доколкото самата процедура по избор на главен прокурор изисква време. (Повече по тази тема вижте тук.)

КС остави отворен въпроса с какво мнозинство се променя Конституцията

Конституционният съд отказа да се произнесе по питането на "Възраждане" и ИТН с какво мнозинство трябва да се приемат промените в Конституцията при всяко отделно гласуване - с гласовете на 3/4 от всички депутати (180 души) или може и с мнозинство от 2/3 - 160 народни представители. Това обаче по никакъв начин не поставя пречка през бъдещо атакуване на сегашните промени в Конституцията на основание липса на мнозинство при трите гласувания. Напротив, то оставя вратата широко отворена, защото КС отклонява питането като недопустимо с мотив, че в момента има висяща процедура по промяна в Конституцията и той не може да се меси в нея, но пък изрично отбелязва, че до момента не се e произнасял с решение или определение за недопустимост по искане с такъв предмет.

Парламентът улесни осиновените да получават информация за биологичните си родители

Народното събрание окончателно прие поправките в Семейния кодекс, с които се улесняват осиновените да получат информация за техните биологични родители. От закона отпада изискването за наличие на "важни обстоятелства" като условие за разкриване на тайната на осиновяването. Разширява се и кръгът на лицата, които имат право да се обърнат към съда с искане за разкриване на тази информация - освен осиновения (след като навърши 18 години) и осиновителите с такова право вече ще разполагат наследниците на осиновения и неговия съпруг/съпруга. Прекратяването на осиновяването по взаимно съгласие може да стане само след като осиновеният навърши 25 години. Създава се Национална електронна информационна система за пълно осиновяване и Електронна платформа за кандидатстване за осиновяване на деца при условията на пълно осиновяване. Предстои обнародване на закона.

Още от седмицата в "Капитал" & "Дневник"

Прокуратурата прекрати още едно разследване за корупция по високите етажи - по сигнала на бизнесмена Васил Божков, че е изнудван от бившия премиер Бойко Борисов, бившия финансов министър Владислав Горанов, с участието и на пиарката на Борисов Севделина Арнаудова. Макар да изглежда като финал, отгласът по този скандал ще продължава, още повече че той доведе до включване на Горанов и Божков в списъка "Магнитски". По темата четете:

Консулският имунитет спасява засега Петър Илиев от дело за плагиатство. Софийският районен съд е прекратил делото за плагиатство срещу адвокат Петър Илиев, който бе предложен за правосъден министър през 2021 г. в проектокабинет на "Има такъв народ". Причината е, че Илиев има имунитет като почетен консул на Барбадос, а по закон лицата с имунитет се разследват от Софийската градска прокуратура (СГП) и са подсъдни на Софийския градски съд. Затова съдия Весела Дончева праща казуса на СГП.

Избрано от други медии

АССГ: Цветан Цветков е бил шеф на Горица Кожарева, когато тя с нищожна заповед му е забранила достъп в Сметната палата. Решението на АССГ, което не е окончателно, идва след две решения на КС, с които за противоконституционно бе обявено първо освобождаването на Цветан Цветков като председател на Сметната палата, а след това - и решението на парламента от юни т.г. за приемане на процедура за избор на нов председател, с което за временен шеф на палатата е определена Горица Кожарева, без да е прекратен мандатът на Цветков. Сега Цветков води дело и за обезщетение за незаконно уволнение от близо 80 000 лв. (ДеФакто)

ВКС: Нямаме противоречия за давността и основанията на регресния иск на поръчителя по кредит. Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд установиха, че нямат противоречива практика за това дали поръчителят трябва да е изплатил целия дълг, за да може да предяви регресен иск за платеното срещу главния длъжник и от кога тече давността за това, когато погасяването става на вноски. Затова върховните съдии единодушно отклониха искането на трима свои колеги да постановят тълкувателно решение (определението вижте тук). (Лекс)

Доц. Наталия Киселова: Трънливите пътеки към българско гражданство чрез български език. Проект на правителството за промени в Закона за българското гражданство предвижда въвeждaнeтo нa зaдължитeлнo влaдeeнe нa бългapcĸи eзиĸ oт лицa c бългapcĸи пpoизxoд и oт лицa c poдитeл, пpидoбил бългapcĸo гpaждaнcтвo, ĸoитo ĸaндидaтcтвaт зa бългapcĸo гpaждaнcтвo. Това е едно правилно предложение, което следва да бъде прието, още повече на фона на значителния ръст на молбите за придобиване на българско гражданство от такива лица. (ДеФакто)